На гурбет зад граница
Можете да заминете на работа в чужбина и чрез бюрото по труда
Интересът към възможностите за работа в чужбина не стихва. Все повече и повече са начините за трудова изява зад граница, а професиите, за които се предлагат оферти, са многобройни. Ако решите да работите в чужбина обаче, трябва да знаете, че напускайки България, попадате под юрисдикцията на държавата, в която ще работите. Ето защо към вас фирмата-наемател ще прилага клаузите на трудовия ви договор. Може би най-важното в този случай е да се запознаете със законодателството на съответната страна, преди да подпишете трудовия си договор. Не по-малко важно е и внимателното прочитане на точките, записани в него, както и текстът, написан с най-ситен шрифт. Единственият начин да работите легално в чужбина е да заминете чрез лицензирана посредническа фирма или по междуправителствена спогодба, категорични са експертите. България има сключени двустранни спогодби за заетост с държави-членки на Европейския съюз (ЕС) и страни, кандидат-членки на съюза. Посредничеството при наемане на работа се осъществява чрез бюрата по труда в цялата страна. Там могат да се подават документи за кандидатстване за работа в чужбина, като посредничеството е безплатно. По данни на Агенцията по заетостта към момента действат спогодби за заетост с няколко държави, като една от тях е Германия. Предлаганата работа там е предимно в областта на хотелиерството и ресторантьорството, но за работа заминават и медицински сестри да се трудят в болници или старчески домове. Напоследък има търсене и на строителни, земеделски и индустриални работници. Основният мотив за заминаването на българите, разбира се, е по-високото заплащане. То често надвишава в пъти това, което може да се припечели в България от полагането на същия труд. По тази спогодба над 1000 души са получили сезонни трудови договори за 4-месечна заетост за работа в хотелиерството и ресторантьорството. Според подписаната спогодба на страната ни с Испания пък от началото на годината до момента са получени и обявени в бюрата по труда 21 оферти за работа, както за сезонна заетост в селското стопанство, така и за едногодишна постоянна заетост. Близо 6800 пък са лицата, подали документи по различни оферти. Всяко предложение пристига със специфични изисквания към кандидатите по отношение на образование, трудов стаж, възраст и пол, съобразно естеството на работата и изискванията на работодателите, отбелязват от Агенцията по заетостта. Често пъти обаче, когато се отнася до селскостопанска работа, фирмите-наематели не изискват нито образование, нито владеене на какъвто и да било език. Нужно е единствено кандидатите да са в рамките на определена възраст, да са в добро физическо състояние и да имат желание за работа на полето. Така например неотдавна от Испания бе получена оферта за наемането на 3333 ягодоберачи срещу надница от около 35 евро. Оказа се обаче, че мъжете, които се търсят по офертата, са само няколко. Именно това даде повод да се заговори за отмяна на спогодбата с Мадрид заради дискриминация. Според правозащитници разделянето на квотата на мъже и жени е класически пример за дискриминация, противоречаща на българското законодателство. От Агенцията по заетостта обаче изясниха, че разпределението е направено от страна на чуждия работодател. Не винаги обаче чуждите работодатели търсят необразовани хора. Понякога фирмата-наемател има нужда от висококвалифициран персонал, чийто потенциал да бъде вложен в сфери като машиностроене например. Изискванията за подобни оферти са много високи, но заплащането е мотивиращо.
Част от хората, търсещи изява зад граница, са на средна възраст. И докато преди време картината по отношение на напускащите страната е била различна, в момента младите не проявяват толкова засилен интерес към различните оферти. Според анализатори в последно време се наблюдава нова тенденция, различна отпреди 10 години. Едва 8 на сто от младите хора у нас имат категорична нагласа да заминат като кандидат-гурбетчии в чужбина, но само 2% смятат, че това трябва да бъде окончателно. Според представително изследване на програмата за развитие на ООН (ПРООН) и "Галъп Интернешънъл" у нас една трета от младите от тази група вече са пътували в чужбина, биха учили и работили там, но с връщане в България. Младите хора са пътували повече от родителите си и имат по-реална представа за работата и образованието, за да направят своя избор, смятат анализатори. За част от новото поколение сезонната работа в чужбина е опит и запознаване с действителността. За друга част от тях обаче това е загуба на време, което е могло да бъде вложено в развитие тук, в България.
Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!
Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.
Благодарим Ви че пишете на български!