Къде съм > Начало > Коментари > Животът
Размер на шрифта: -а а +a

Майкъл Албърт е един от най-известните критици на капитализма и един от създателите на концепцията за парекон - икономика на участието. Снимка Wikipedia.

На адрес в интернет lifeaftercapitalism.info се публикуват на български език алтернативни на капитализма теории.

01/02

Живот след капитализма

12:37 28-05-2010 Ангел Зафиров 2749 | 4 | 87 Коментирай

Краят на капитализма още не е обявен, но теориите за живот след него вече са написани

Заглавието е заем на един български сайт от една известна книга на американския писател Майкъл Албърт. Името не е случайно, идеите на Албърт за живот след капитализма в общество, което е изградено на принципа на солидарността и участието (парекон), са били достатъчно вдъхновяващи за група българи, за да създадат http://lifeaftercapitalism.info – място, където се публикуват автори, които ни предлагат друг начин на организация на обществото ни след края на капитализма.
Макар и иронично, защото краят му не се вижда чак толкова ясно, сайтът доказва, че все пак има и хора, които биха искали да живеят и след края му. Факт е, че световната икономическа криза не доведе до някаква преоценка на общественото устройство, на личното участие в системата на капитализма, както някои наивно побързаха да предскажат – организмът на системата лекува своите рани, забранява си да се напива и закъснява за работа, да се харчи излишно. Сякаш светът никога няма да е същият, но пък и нищо не се е променило.

Срещам се с Петър, който превежда и „качва“ материалите в интернет. Той е на 23 години, работи и завършва икономика в момента. Почти всички текстове са преводни – превеждат ги 10, 15 души – всеки според възможностите си участва в този проект. Целта му, разбира се, е да запознае българите с алтернативните на капитализма теории, да им обясни какво е ляво и какво е дясно, защото според него българите изобщо не са наясно със света, в който живеят. Как всъщност се случва един млад човек, който учи икономика, да не харесва капитализма? „Когато започнах, учейки цялата тази теория, ми се стори, че има нещо, което някак си не се връзва с реалността. На теория всичко изглежда перфектно, обаче, ако погледнеш действителността, нещата не са точно така.

Огромна част от хората не са щастливи
Уж всички трябва да сме щастливи – системата е перфектна, обаче една огромна част от хората изобщо не са щастливи. Няма равновесие, няма баланс. Това се вижда всеки ден и не е нещо, което те разтърсва в един момент внезапно“, казва той. Петър обяснява, че теорията на капитализма е изведена при статични условия – които на практика не съществуват, а ако нещо се обърка, а то не неминуемо се обърква, тогава виновна се оказва реалността, която трябва да се нагласи към теорията.
Петър изглежда точно както един млад „ляв“ човек – пуловер, риза, убеден и с брада, която сякаш е на лицето му, за да провежда енергията на политическото му говорене. Не иска да се снима, защото е притеснен за сигурността си. За хора, които живеят по ръба между идеологията и реалния живот, това не е пресилено. В България крайнодесните припознават левите като свои физически врагове. А и той не веднъж се е сблъсквал с „тайно“ полицейско присъствие по протестите.
Но може би хората наистина са алчни и се развиват единствено от своето желание да забогатяват? И сякаш този начин на отношения между хората най-добре обслужва тяхното желание? „Няма фиксирана и стабилна човешка природа – има човешко поведение - отговаря Петър. - В човека живеят както конкурентното начало, така и желанието за взаимопомощ. Има я алчността, но го има и алтруизма. Ако системата постулира, че за да оцелееш трябва да си конкурентен и алчен, да прецакаш съседа си, ще го направиш. Ако системата е конструирана на друг принцип, базиран на солидарността, то тогава ти ще действаш по друг начин. Системата произвежда хора, които с действията си с начина си на мислене отново легитимират системата. И няма никакво значение какви са ти ценностите.“

Пазарите никога не са били основният фундамент на обществото
Според него съвсем умишлено капитализмът се идентифицира с пазара, дори и след като всички средства за производството са преминали в ръцете на капиталистите, единствено за да докаже своята натуралност. „Пазарите винаги са съществували, но те никога не са били основният фундамент на обществото“, сигурен е той.
Но все пак капитализмът вече не е това, което е бил по време на индустриалната революция. Деца не умират в мините, работниците имат права и социални придобивки, които са били изборвани дълги години. Днес капитализмът не е онова зло, срещу което обикновеният човек е имал всички основания да се бунтува. И всяка теория, която отрича капитализма, не отчита този факт, защото лявото движение в света възниква като противодействие на един стар и вече несъществуващ вид капитализъм. Не е самовъзникнало. Според Петър обаче нищо не се е променило, а днес разликата се състои единствено в това, че експлоатацията се случва в Азия и Латинска Америка; че просто сме изнесли „неприятната гледка“ по-надалече.
Независимо дали харесват или не капитализма, има много хора, които не са съгласни други хора да ровят в кофите за боклук. И актуалният въпрос, който обществото си задава, не е дали да махаме капитализма, а дали да се погрижим за ровещите в кофите - за онези неприспособими към системата индивиди, или да бъдем истински капиталисти и да ги забравим. Петър мисли, че да се погрижиш за социално неравностойните е краткосрочно решение, това само намалява ефектите, но не и причинителя. „Хората трябва да знаят каква е причината някой да рови в кофите. А тя е, защото той не е бил достатъчно конкурентоспособен и алчен. Бедните са маргинализирани и отхвърлени. Ние закърпваме несправедливостите, докато се запазва фундаментът, който е алчността.“


Промяната за хора с разбиранията на Петър е крайно наложителна. Те живеят непрекъснато с убеждението, че вече е твърде късно, че светът е ужасно място за живеене, че индустрията е унищожила планетата, че злото владее душите, че обществото на хората е изградено на принципите на алчността и егоизма. Такава гледна точка не е за завиждане, защото да си на 23 години и да искаш да промениш света май вече трудно може да бъде наречено банално. Светът е „узаконен“ като такъв, какъвто е и винаги е бил. Затова питам Петър как точно си представя промяната на света към по-добро.

Революцията е невъзможна

Макар и носталгията към революционното събаряне на капитализма да е жива, Петър рационално е отхвърлил този вариант. „В момента силните на деня реално притежават всичко - казва той. - Но има и друга възможност – създаване на мрежа от общности, които вътре в себе си се базират на некапиталистически принципи – на солидарност, справедливост и взаимопомощ. На многообразието, на самоуправлението. В крайна сметка това не са някакви измислени ценности. Това са хуманни ценности.“ Питам дали това не е комунизъм всъщност? „Да, в основата на комунизма са свобода, братство и равенство. Три ценности, в които няма нищо лошо. Но комунизъм, базиран на тези ценности, в никоя държава не е имало“, отговаря Петър.
Той не вярва в някакъв вид конспирация на капиталистите. Според него те просто се подчиняват на едни и същи закони, защото и те са част от системата и те я самовъзпроизвеждат с участието си в нея.

Разбира се, за много хора в България идеологията има достатъчно лош смисъл, за да се нарече мръсна. Петър обаче е убеден, че капитализмът е идеология, която има своите теоретици. И тяхната мисия с проекта „Живот след капитализма“ е да покажат на публиката и теоретиците на антикапитализма другата гледна точка за това как би трябвало да изглеждат отношенията между хората. А промяната? Промяната на обществото може и да се отлага безкрайно, но всеки отделен човек може да започне с промяна на личния си живот, с отношението си към другите хора. Борбата разбира се е неравностойна, точно както са неравностойни и отношенията между хората.

рейтинг - 4 (30) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (87)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!