novinar.bg

Вася Илиева е председател на Националното бюро за правна помощ от август 2008 г. Тя е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1977 г. Специализирала е в Парижката адвокатска колегия, в Института по правно развитие в Рим и в Съда по правата на човека в Страсбург. Илиева е член на Софийската адвокатска колегия от 1979 г., като два мандата е избирана в съвета на колегията.

- Г-жо Илиева, в промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се предвижда назначаването на служебни защитници по дела от значим обществен интерес. Идеята е този адвокат да е втори задължителен защитник и така да не могат да се отлагат мега делата заради отсъствието на защита. Как гледате на тази промяна?

- Имам много резерви. Това може да доведе до злоупотреба със служебните защитници от страна на органите, които ги назначават. Това значи да назначават адвокат, без да има реална необходимост. Той ще бъде втори задължителен и ще бъде платен от нашия бюджет. След като едно лице има достатъчно пари да си ангажира собствен адвокат, защо държавата трябва да му плаща и служебен защитник?! Трудно делата ще вървят безпроблемно. Има вероятност подсъдимият да спъва делото, като каже, че не иска този адвокат да го защитава. Така съдът ще отлага делото. Ако България беше достатъчно богата държава и можеше да си го позволи, бих приела тази идея. Тази промяна не е предвидена в бюджета ни.

- Полицаите да могат да дават показания пред съда е друга от промените в НПК. Какво е мнението на адвокатската гилдия по този въпрос?

- Това не е нещо, което не съществува и сега. С тази разпоредба се стреми да се прескочат не достатъчно добре събраните доказателства в досъдебното производство. Не може един протокол, при чието съставяне е допусната грешка, след това да се оправя със свидетелски показания. По-добре да се вложат средства и труд в по-доброто събиране на доказателства.

- Създадохте стратегия за реформа на съдебната система в ресор „Равен достъп до правосъдие”. Кои са основните направления в стратегията?

- Има два основни аспекта. Единият е разширяване обхвата на правната помощ. Със законодателни промени да направим така, че повече хора да могат да получат безплатна правна помощ. Другата част от стратегията е свързана с обучението на адвокатите, които предоставят правна помощ, съдиите и полицаите. Забелязва се отказ от правна помощ например при полицейското задържане. Лицата не знаят, че в момента, в който бъдат задържани, имат право да поискат адвокат. Случва се например полицаите да нямат предвидени средства за телефонни разговори. Казват му на човека „Сега няма да ти дам от моя мобилен телефон да звъниш”. Случва се той да каже: „Искам адвокат”. Отговарят му: „Защо ти е адвокат, като си невинен?!”. Той започва да мисли: „Вярно, аз съм невинен, защо ми е адвокат? Ако взема, ще си кажат, че явно крия нещо”.

- Как оценяват хората услугите на служебните защитници?

- Преди да изготвим стратегията, направихме проучване. Като цяло 60 процента от хората бяха доволните от предоставената им правна помощ. Проучихме мнението и сред затворниците. Осъдените за по-леки престъпления бяха по-недоволни от адвокатите, от тези, които лежат за тежки престъпления.

- Има ли проблем със заплащането на служебните защитници?

- Имаме голям проблем. Работата много се увеличи. Бюджетът ни не стига. 16 хил. случая имахме 2006 г., 27хил. през 2007 г., 43 хил. през 2009 г. и сега имаме към 47 хил. случая. Бюджетът ни е 6 млн. лв. от няколко години. За 2009 г. поискахме средства, но ни отпуснаха 2 млн. Това обаче беше дадено на книга и в края на годината останаха неплатени 1 млн. и половина от тези 2 млн. На практика тези неразплатени пари ги изплатихме от бюджета за тази година и сега пак има дупка. Стартираме годината с 4 млн. и половина вместо с 6 млн. Адвокатите в момента са без заплати. Януари изплатихме пари от лятото на миналата година. Шест месеца са се забавили заплатите им.

- Да не се получи като със съдебните експерти, които не искат да работят, защото парите им се бавят? Напускат ли служебни защитници?

- Точно така става. Днес подписах няколко молби за отписване от регистъра ни. Колегите започват да се отписват, защото плащанията са много малки и се бавят. В момента има хора, които си чакат заплатите. Те чакат парите си от ноември миналата година.

- Какви видове безплатна правна помощ предоставя Националното бюро за правна помощ?

- Правната помощ е два вида. Едната правна помощ е първична. Тя обхваща даването на консултации, или споразумения преди завеждането на самото дело. Вторият вид е процесуалното представителство, адвокатската защита, когато делото вече е в съда.

- Кой има право да се възползва от безплатна правна помощ?

- Първичната правна помощ се предоставя на социално слаби лица. Това са хора, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи. Като се има предвид, че месечните социални помощи по чл. 9 по Наредбата за социално подпомагане включва много тесен кръг лица. На практика първичната правна помощ е много силно ограничена. Хората трябва да бъдат толкова социално слаби, че да имат доход около 65-70 лева или да нямат никакъв доход. Това са изключително малко хора. По тази причина за миналата година сме дали само на 37 души първична правна помощ. Следващата категория са хората, чиито дела вече са заведени в съда. Човек има правото да поиска от съда безплатен служебен адвокат. Тук вече обхватът на хората е по-голям. Не се гледа само дали човекът е социално слаб, а се гледа комплексно какво е положението на семейството, здравословното положение и т.н. В тази категория повече хора могат да получат безплатна правна помощ.

- Ако някой се нуждае от служебен защитник, как точно трябва да ви потърси за помощ?

- Хората не знаят какъв е редът. Ще ви дам пример, за да е по-ясно. Една жена е безработна и е изоставена от съпруга си. Трябва да заведе дело, но няма пари. Трябва да ни напише писмо, в което да разкаже какъв е казусът. Нужни са два документа, които да бъдат изпратени с писмото. Това са документ от социалните, че се подпомага от социални помощи по чл. 9, и една декларация аз семейно имотно положение, която тя трябва да попълни. Тази декларация може да се намери в сайта ни и да се изтегли оттам. Или пък ние да я изпратим, след като получим писмото. До 14 дни взимаме решение дали да помогнем. Другият пример е, ако някой е помогнал на жената финансово и тя е завела дело. Тогава тя прави искането към съда с молба. Другите документи отпадат. Тук вече съдът решава какви документи ще поиска от жената.
Ние ще поискаме промяна в закона. Защото е недопустимо за консултацията, която е най-леката форма на правната помощ, да искаме да се отговаря на такива критерии.

- По какви дела се получава най-много правна помощ?

- Най-много правна помощ се получава по наказателни дела. 80 процента от случаите на предоставена безплатна правна помощ са по наказателни дела. Едва 20 процента е помощта по граждански дела.

- Има ли разлика в качеството на защитата на един платен адвокат и на един служебен, платен от държавата?

- Битува това мнение, че когато е служебна защита, човек не получава адекватна правна помощ. Така е, защото се приема, че след като той е платен от държавата, не е заинтересуван да си свърши работата. Аз не бих казала, че е така. На пръстите на едната ръка се броят тези оплаквания на гражданите, на фона на 40 хил. случая на предоставена правна помощ за годината.