novinar.bg

Никола Вапцаров гледаше критично от снимки по стените на малкото столично ателие „Пластилин”, докато двама поети травестити рецитираха модерна поезия. Звуци като от работеща фабрика озвучаваха събитието, обявено като „Втори международен фестивал на лошия вкус”. За музиката се грижеше Мартин Луканов – един от малкото български „нойз” артисти с турнета в Европа. Благодарение на диджейските умения на Мартин обаче пращенето и индустриалните звуци се лееха из ателието като истинска класическа музика и някак подхождаха на постапокалиптичния дух на фестивала, наречен „WC Вапцаров”.

Причината участниците да го кръстят така не е лошото им мнение за творчеството на Вапцаров, а критичният им поглед към съвремието, което е деградирало от идеалите и лириката на Вапцаров към лошия вкус, който виждаме по улиците всеки ден. WC тематиката беше вдъхновена и от тоалетната на Давид Черни. Фестивалът на лошия вкус не премина без присъствието на затворена бяла, неизползвана тоалетна чиния по средата на ателието.

На събитието дойдоха и скулпторът Венци Занков, както и представители на софийската ъндърграунд сцена – група „Чалга и готик”. Премиера имаха и няколко късометражни филма на студио „Рамбо 13” с имена като „Слънчева Тракия” и „WC System”.