novinar.bg

Когато порасна, искам да стана полицай! Това е един от най-честите отговори на хлапетата, които са питани за бъдещите им професионални намерения в живота. От всички малчугани, които искат да станат униформени, малък процент остават с тази нагласа, когато годините се изнижат и младежите са на прага на своя професионален живот.

Все пак обаче не липсва желание и у момчетата, и у момичетата да се захванат с тази дейност. Въпреки стачките на пазителите на реда, които напоследък често обясняват проблемите в системата на Министерството на вътрешните работи, кандидати за полицаи не липсват. За се захванеш с тази работа обаче, не е нужно само да искаш, трябва и да можеш.

За да влезеш в Академията на МВР, откъдето стартира професионалната подготовка на униформените, трябва да преминеш през доста изпити. Те започват с медицински преглед. Препятствие, при което почти нищо не зависи от теб. Мерят ти ръста, преглеждат ти очите, проверяват слуха, взимат ти кръв и урина, минаваш през кардиолог, невролог и почти всякакъв тип доктори.

Ако имаш късмета да си напълно здрав и в нормите, минаваш на второто изпитание - физическия изпит. Следва покриване на нормативи, което се състои в скачане, лицеви опори, коремни преси, спринт. Следват тежки изпити по история, литература и най-трудното изпитание - психотест. Ако те бива физически и психически, влизаш в академията и започваш да се учиш какво иска системата от теб.

Има обаче едни други служители на МВР, които въобще не избират какви да станат

когато пораснат. Тяхната съдба е предопределена. Те се обучават, за да служат на полицията. За тях няма кандидатстудентски изпит. Очакванията към тях започват още преди да са се родили. За да се създаде идеалният служител на МВР, се избират неговите майка и баща. Те трябва да са с непоклатими характери, да си силни, да са смели, да са млади.

Когато перфектният баща и идеалната майка се изберат, те правят секс само за да създадат бъдещия служител на реда. И когато той е готов за изпита си, минава не през един, а през два тура на оценка на качествата му. Ако не се справи, няма право на втори опит. Няма възможност никога повече да се яви, за да докаже евентуално, че в деня на изпита не е бил във форма, но го била. Ако се издъни, той се „бракува”. И никога повече не може да се върне, за да опита късмета си. Тези кандидат-служители на системата са

служебните полицейски кучета

В покрайнините на столичния квартал „Бенковски”, там, където започват обширните поляни и свършват къщите, е разположена базата за развъждане на полицейските кучета. След като се премине бариерата на базата, пред вас се изправят множество сгради. Тук се помещава сектор „Кинология и племенно дело” към полицията. Другото място, на което се развъждат и отглеждат кучета за системата на МВР, е в Берковица.

По тесен път, който криволичи между сградите, се стига до обширно място, на което са подредени помещенията за кучетата. Освен домовете на животните впечатление прави и начинът, по който ни посрещат четириногите - с лай на около 40-те кучета, които живеят тук. Домовете на полицейските служители на четири лапи представляват дълги бели постройки на един етаж, разделени на клетки. Всяка кучешка сграда има различни обитатели. На едно място са отделени майките. Казват му „родилното”.

Тук е най-тихо, защото всички представителки на "нежния" пол сред кучетата, са се скрили в къщурките си и се грижат за малките си. Тези кучета се отглеждат само за да раждат и дават добро поколение за нуждите на полицията, разказва Жорж Киров, който е инструктор на водачите на служебни кучета. Водачите са полицаите, които работят с животните.

Кучешките майки нямат никакви други занимания, освен това да са напълно отдадени на малките си. За разлика от тях екземплярите, които са избрани за бащи, не спират да работят. "Мамчето" си седи вкъщи и отглежда малките, а "бащата" е в служба непрекъснато със своя водач полицай.

Поначало за полицейски кучета се използват повече мъжки, отколкото женски, обяснява Младен Петров, който работи с животните в Берковица. Женското животно обаче по нищо не отстъпва на мъжкото, смята Жорж, според когото дамите на четири лапи са по-предани, не се разсейват колкото мъжките и не са толкова доминантни. Единствената разлика между двата пола е в размера и телосложението на животните, твърдят специалистите.

Кучето, избрано да бъде майка, може да върши това докъм осмата си година. После се износва и не дава качествен плод. При мъжките пределната възраст за размножаване е около 10-11 години, разказва Младен. Бъдещите бащи се подлагат на тест, при който се прави спермограма и ако сперматозоидите са живи, няма проблем той да бъде родител, дори да е по-възрастен, допълва инструкторът. След като перфектните родители създадат рожбата си, тя попада в ръцете на водачите полицаи.

Всеки униформен минава двумесечен срок на обучение за това как да направи от своя питомник отличник. Самото бебе започва да развива умения още на 2 месеца. Началото на обучението на мъничето е да се развие ловният инстинкт в него. Това се прави по прост начин, но е изключително важно. С парченце плат или играчка е важно да се научи животното да улавя движещ се предмет.

Кучето започва да се извежда, да се социализира. Страхливите животни нямат място в тази професия. Налага се стопроцентова строга дисциплина. Ако в някое от дресираните животни има страх, то те се смачквали психически и отказвали да работят, твърдят водачите. По-късно започва обучението и по-сериозните тренировки. Едно от най-важните неща е да се научи четириногото ченге

да намира и ходи по следа

Начините на обучение са няколко, но в базата в Бенковски работят на принципа на хранителния рефлекс. Взимам си кученцето и отиваме на полето, разказва Жорж. Завързвам животното някъде далече от мен. Взимам кренвирш, нарязан на мънички парченца. Избирам си начална позиция и започвам да вървя, като на всяка своя крачка пускам по парченце от храната.

Задължително е кучето да е гладно. Така извървявам определено разстояние и обозначавам крайната точка. После отивам при животинчето и го пускам. Казвам му „души”, но то не знае какво е това. Показвам му земята и го бутам да усети миризмата на храната. Така то тръгва по стъпките ми и когато следва моята миризма, открива храната, разказва инструкторът.

Това е най-елементарното и инстинктивното, с което се започва. Постепенно процесът се усложнява. Лакомствата отпадат от програмата. Мястото, на което се прави ходенето по мирисова диря, става все по-сложно. Това зависи от предназначението на кучето на по-късен етап, обяснява Младен.

Ако кучето ще се ползва за пограничен контрол, упражнението се прави в гори, пресечени от реки местности, мочурища и т.н. Ако животното ще се използва за патрул в града, следата се задава в градска обстановка. Дирята може да стигне до километри, а животното трябва да се научи да не се разсейва от други миризми и фактори.

С течение на времето четириногото се учи да обозначава намерен предмет. Не бива животното да налапва всичко, което намери, защото това може да е следа и доказателство по случая. Често с марля се взима мирисова следа от дадено местопрестъпление, тя се запечатва в специален буркан. Той се надписва, като се отбелязва датата, мястото и видът престъпление.

Всички такива буркани се съхраняват в специално хранилище в Института по криминалистика и криминология, който също се намира в базата. Тези мирисови следи се пазят, тъй като служат за доказателства при евентуален съдебен процес. Когато вече има заподозрян, в хода на разследването с прокурорска заповед може да се изиска сравнителна експертиза между иззетия от местопрестъплението мирис и заподозрения.

Има няколко кучета, които се занимават само с такива сравнителни експертизи. В специално пригодена зала с пет приспособления се поставят пет различни миризми, сред които е и тази на заподозрения. След това на кучето се дава да подуши и мириса, иззет от местопрестъплението. То минава през петте приспособления и души.

Ако се спре на миризмата на заподозрения, упражнението се прави още два пъти за по-сигурно, като миризмите се разбъркват. Каквито и технически съоръжения да измисля човек, кучето винаги ще остане незаменимо, твърдят специалистите. Животните могат да се използват при разследванията всякакъв вид престъпления - кражби, убийства, изнасилвания, наркотици и всяко закононарушение, за което се сетите, твърди Жорж.

Понякога ни изненадват много, разказва Младен. Например скоро кучето Жендо, което било още в началото на обучението си да ходи по мирисова следа, открило 2-годишно хлапе. Момиченцето било избягало от дома си. Излязло от селото и прекарало нощта под открито небе. Сигналът бил подаден на обяд. На другия ден Жендо намерил хлапето, което по чудо оцеляло след прекараната на открито нощ. Кучето проследило миризмата на детето на 3 километра от дома на семейството.

Слуховете за даване на дрога на животните

за да откриват после скритите наркотици, били измислица, твърдят водачите. Приказките, че кучетата се пристрастяват към наркотични вещества и впоследствие ги търсят, били пълни измишльотини, твърдят спецовете. Те поясниха, че работата за търсене и на дрога, и на взривни вещества протича по следния начин. Любимата играчка на животното се използва, за да бъде научено то на тези похвати. "В тенис-топчето правя дупки и вътре поставям дрогата.

Песът свиква с миризмата, докато си играе, което е най-ценното за него, и после при помирисване на наркотика си мисли, че там е играчката му", разказва Жорж. Всъщност четириногото търси любимата си играчка, за която би влязло и в огъня, казват специалистите. Същото се прави и с търсенето на взривни вещества. Много важна част от обучението е да се научи четириногото да не захапва и отмъква находката, особено когато става дума за бомби.

След усърдната работа на водачите и на кучетата лаещите полицаи се подлагат на тестовете, за да се разбере ще служат ли на обществото. Първият изпит се прави, когато кученцето е едва на 7 месеца. Тогава от мъника се изисква да се движи свободно сред хора, да не се плаши от шумове от автомобили, хора, оръжия, да влиза без притеснения в помещения и на всякакви обществени места.

Когато вече излязат от полицейската система, тези четириноги могат да се продават на хората, които ги искат, на доста по-ниски цени. Другият вариант е кучето да остане при водача си, ако той се е привързал към него и да се превърне в домашен любимец. Преминалите теста се явяват на още един, когато станат на 11 месеца.

Тогава изискванията към тях са доста по-големи. Кучето трябва да върви по следа, да ходи винаги от лявата страна на полицая, за да не му пречи, да отговаря на всички команди и да не се страхува. Голям процент от кучетата не стават за работата на полицейски помощници, казват водачите. Много от четириногите отпадат на тестовете. Успехът или неуспехът на животното зависи до голяма степен от неговия водач.

Най-блестящите, силни и умни животни стават служители на системата. Въпреки завидните си успехи и доказаните си качества изискванията им към работодателите са много малки. Единственото, за което са готови на всичко, е любимата играчка и полицаят водач.