Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: -а а +a

Убит по време на менопауза

12:38 09-04-2008 Калин Руменов 5247 | 3 | 19 Коментирай

Когато правосъдието е в менопауза, а литературата също преживява климакс – неразпитаните очевидци се превръщат в мъртви класици. Няма значение какво ще пише на некролога на Георги Стоев – мутра, писател или и двете едновременно. В съседния гроб трябва да погребем комерсиалните ни мечти. За рейтингово правосъдие и продаваема литература.



Правосъдието отдавна не кърви, не забелязва ерекциите наоколо и има проблеми със слуха. Трябва тихо да го пенсионираме и да се огледаме за работещи модели. Прекалено е US, прекалено е хубаво – прокурорите също да ходят като политиците на избори. Дори и само за да излязат от нелегалност и да им научим имената. И после да се стараят да ни се харесат повече. Ако имаше комерсиално правосъдие, прокурорите щяха да се избиват кой да използва Георги Стоев. С него трябваше само да се поговори. От това можеше нищо да не излезе. Но можеха и да се случат чудеса. Няма как да сме сигурни. И няма как вече да разберем. Защото, когато имаш да казваш нещо - задължително наоколо няма кой да те чуе. Колкото и да пишеш, колкото и телевизии да обиколиш. Колкото и странно да е, че литературните ти герои не се оплакват. Заради сюжетите или поне за авторските права на имената си.



Дори да живееше на една улица с рейтинговото правосъдие – Стоев може би пак щеше да бъде застрелян. Но първо щеше да бъде институционално изслушан. Може би щеше да бъде застрелян, но под друго име и на друго място. Примерно заради срив в програмата за защита на свидетели, които знаят нещо важно. Пробивът на нашата улица не може да се случи. Защото информацията по нея се разхожда маскирана само с шапка. Това е улицата на мъртвите класици, които приживе не могат да бъдат дори обикновени свидетели. Те умират неразпитани и сигурно сърдити. Те са изоставените деца на системата, която продължава да живее в антипубличност. Ние не я познаваме и докато чакаме да научим нещо – гледаме телевизия. За да не изтървем случаен прокурор, който ще направи маркетингов репортаж за лично свършена от него работа. Това правосъдие не е за харесване, защото то самото не иска да се хареса. Прилича на гробище на намеренията за малка справедливост. Няма пазарна стойност и не произвежда добавена стойност.



Докато Георги Стоев пише в минало време книги с реални герои, полицията пише партиен доклад. В него гъмжи от статистика и липсват ченгета герои. А лошият обикновено се казва Иван. Докладът на Петков е паметникът на незнайния милиционер. И безименна епопея на държавната творческа криза. Която не може да произведе дори подобна на партизанската литературна пропаганда. Това е застреляната мечта за комерсиална литература. Че някой ще напише нещо и после ще го продаде. Че няма да отбива само номера в тесен партиен кръг. Докладът е писането по поръчка, което не може да се издържа само и му трябват спонсори. Никой не чете тази литература, защото не й вярва още преди да бъде написана. Но това не пречи да ръкопляскаме на писателя и да му пожелаем нови творчески планове.



Стоев е тъжният край на литературния ни комерс. Само от писане не можеш да живееш, трябва и да си малко мутра. Но все пак е хубаво, че се полагат усилия. Мутрите вече са цяло течение в българското писане. И няма значение дали то е качествено, или е бялото течение на литературата. Мутрите на Стоев се продават, защото няма кой друг да ги обясни. Това трябва да се върши от други хора, но те правят доклади без сюжет. С обяснения се занимава писането, наречено художествена литература с документални имена. На кого му пука дали е малко художествена или въобще. Продават се книги и има някакъв пазар. В тях има по-малко измислици от партийните доклади и повече сюжет. Сравнението не е много качествено издържано, но Георги Стоев е Георги Марков 30 години по-късно. Единият по десидентски комерсиален. Другият изцяло пазарно. И при двамата важи формулата нещо за четене = нещо за убиване. Тя ще направи Стоев класик. Защото по време на литературен климакс няма много истински и дори малко достоверни неща за четене. Или никой не иска да си ги купува.



Мечтата за комерс емигрира с два куршума. Тя е прекалено небалканска, за да продължава да живее тук. На едно и също място със столетници, превърнали вечния климактериум в начин на живот.



рейтинг - 3 (9) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (19)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!