Къде съм > Начало >
Размер на шрифта: -а а +a

Теодора Захариева: И в момента няма лекарства за онкоболните

0:00 05-10-2007 Интервю на Екатерина Митева 7944 | 3 | 27 Коментирай

Неграмотен и болен народ се управлява много лесно

Теодора Захариева е на 42 г. Преди десет години лекарите й поставят диагноза рак на гърдата. Преди месец Захариева осъди на втора инстанция Министерството на здравеопазването, което не е осигурило медикаменти за нейното лечение. В момента Захариева подготвя дело срещу министерството, което ще бъде разгледано от съда в Страсбург.

- Г-жо Захариева, вие сте една от учредителките на центъра за защита на правата в здравеопазването. С какво точно се занимава този център?

- Това е център за защита правата в здравеопазването, като аз съм твърдо убедена, че не само пациентите имат права в тази система, но и лекарите. Те също имат нарушени права. Дори лечебните заведения имат нарушени права. Всичко е максимално разхвърляно и максимално неразбираемо, за да може да се каже, че някой си знае правата. Струва ми се, че администрацията използва точно това разхвърляне, точно този хаос, за да се чувства пациентът безпомощен, та дори ако искате и лекарят да се чувства уязвим. Един парадоксален случай - наскоро ми стигна до ушите, че лекар, който е отворил 15 минути преди определеното си работно време, е бил глобен. Някакъв парадокс. А в същото време говорим, че общопрактикуващият трябва да е на разположение на пациента 24 часа. Центърът е сравнително нов. Учредихме го на 17 септември. За мен няма случайни дати. Това е денят "Вяра, надежда и любов". Вяра, че сме на прав път, надежда, че ще успеем, с любов към всички. Очакваме днес да излезе и регистрацията в съда. В центъра има юристи, лекари, хора с доказана гражданска позиция. Това ни беше целта не като юридически лица, като организации, а ако мога да употребя жаргон, "събрани луди глави", които имат едно виждане по проблематиката.

- Колко пацинети или лекари с нарушени права са се обрънали към вас до този момент?

- До момента сме поели шест дела срещу здравното министерство. Целта на центъра не е единствено и само да води дела срещу министерството. Много пъти съм опитвала да кажа, че пациентите протестират, както и лекарите, не срещу това да разобличим някого, дали това е проф. Гайдарски или зам.-министър Райновски. Ние протестираме срещу това, че реформата не върви. Че здравеопазването замря. Както и учителите сега не стачкуват директно срещу министъра си Даниел Вълчев, а срещу замрялата реформа. Админстарцията идва и си отива, но реформата замира пак. Целта на този център е да направи така, че досегашните грешки да не се повтарят. Да няма човек, който да чака за лекарства в сферата на онкологията, да няма протестиращи на хемодиализа срещу старата апаратура. Не може апаратурата, с която се обслужва здравеопазването, да вреди на хората. Наистина тази държава трябва да има приоритети и наистина тя трябва да си ги избере. Но какво по-приоритетно може да има от здравето и образованието на една нация? Неграмотен и болен народ се управлява много лесно. Здравият и умният генерират движението напред. Нека да се борим за това.

- За какво са тези шест дела?

- Шестте дела са шест различни случая. Моето дело е за липса на лекарства за минал период време. Техният недостиг е нарушил здравословното ми състояние. Едното от делата го заведе съпругата на починал мъж поради отказване на лечение. Другото дело е на една журналистка за липсата на радиоактивен йод за диагностика и лечение на рак на щитовидната жлеза. Днес ще влезе в съда едно дело пак за отказано лечение за рак на хипофизата, съотвено здравословното състояние на човека продължава да се влошава. Миналия петък влезе в съда дело за липса на медикаменти при метастаза на костите, за 2006 и 2007 г., както и за остаряла апаратура, с която се правят хистологичните изследвания. Оттам се обърква цялото лечение на жената. Това дело за старата апаратура може би е уникално, досега няма такова заведено. Следващата седмица ще бъде друго дело на роднина, чиито съпруг и майка не са получили лечение, поради което заболяването авансира и за съжаление жената вече не е сред нас. Ако тези дела се завеждат, целта им е да се видят грешките и през 2008 г. да ги няма.

- Във вашия случай става дума за липса на медикаменти за лечение? Как решихте да съдите минситерството?

- Аз съм претърпяла две операции и двете ми гърди са отрязани поради нарушен стандарт на лечение. Тоест при неадекватно лечение, при икономия на медикаменти ракът рецидивира. За всеки един пациент думата на лекаря е закон, както и за мен. Тогава се касаеше за един медикамент, който ми трябваше с оглед продължаване на лечението за определен период от време. Този медикамнет един месец го имаше, три го нямаше. Наложи се да претърпя кастрация на яйчниците, за да продължа лечението си. Както се шегувам, на 38 станах баба. Лечението трябваше да продължи с т. нар. хормони, ароматозни инхибитори, но и тях ги нямаше. За 4 месеца съм взела хормони веднъж, а тази терапия според лекарите трябва да продължи от три до пет години постоянно. Когато отидох за поредната проверка, пак нямаше. Тогава реших да ги съдя. Отдих в библиотеката и за първи път прочетох Конституцията на България, за да видя дали не бъркам някъде. Не грешах. За нещастие един месец след като заведох делото, намериха разсейки в черния ми дроб. Тази година отново ми откриха метастаза на черния дроб, последва нова операция, нова химиотерапия и сега вече съм на хормони.

- Имало ли е моменти, в които сте се отказвали да се борите и ви е било изключително трудно да продължите?

- Това е въпрос на характер. Когато се чувствам обезверена, съм адски агресивна. В момент на такова обезверяване аз направих гладната стачка 2005 г. Знаех, че съм права, знаех, че имам шансове да живея, и не можех да допусна, че някой ще ме спре да свършва всичко това.

Явно някой не разбира тежестта на заболяването. Аз съм от поколението, което помни - моята баба получаваше едно картонче, на което пишеше,че й е време за профилактичен преглед. Аз мечатя за тези времена отпреди 30 години, когато бяхме на едно от първите места в света по профилактични прегледи, по най-малка заболяваемост. Сега сме на едно от първите места по заболяваемост. Какво стана с България? За всеки един гражданин е приоритет как да изхрани семейството си, как да плати сметките си, без да иска, здравето остава на втора позиция. Ще се радвам, ако в най-скоро време стане така, отивайки на работа, работодателите да кажат на работниците си "Днес ти е ден за профилактика". Всяко едно заболяване, открито навреме, е лечимо. За такива времена мечтая. Ако западнякът не си направи профилактичен преглед, от каквото и да се разболее, не му се поема от здравната каса. Тук здравната каса ни плаща един профилактичен преглед на две години. Това е твърде дълго време. За две години човек умира. Много ми е тежко и болно, когато отида в онкологията, за да си взема лекарствата, и виждам хора на възрастта на дъщеря ми. Това ме убива. А в същото време ми дава сили и да се боря, за да ги няма тези неща.

- Сега има ли проблеми с доставката на лекарства?

- Да. Продължава да ги няма лекарствата. От Русе, от Шумен, от Пловдив, от градския и областния диспансер в София, от Национален онкологичен център няма доставки на ароматазни инхибитори и бифосфонати. Това са хормоните и лекарствата за разсейки на костите. Последната доставка на министерството беше на 21 август. Целия септември хората бяха оставени без тези медикаменти. Може би сега е по-важно предизборният период, плакатите и дипляните, отколкото доставката на този медикамент. Не знам какво трябва да направим отново. Може би стачка като учителите? А може би администрацията разчита на това, че сме достатъчно изплашени от самата болест, за да предприемем някакви мерки. Не може в тази държава всички да казват, че нещо трябва да се случи, и да не се случва нищо. Жално ми е, че хората страдат. Пациент, който е на лечние една седмица, преди да дойде време за манипулации и лекарства, е в стрес. Ще има ли лекарства или не, ако няма, откъде да търси пари, за да купи, ако не намери, какво ще стане? Не пожелавам на никого да си задава тези въпроси и да ги изпитва на гърба си. Но явно има хора, които заспиват спокойно в този момент.

- Парите ли са основната причина за липсата на лечение?

- Ние не сме виновни, че няма пари за лекарства. Затова някой е поел управлението на тази държава, за да се справя с проблемите. А не да ни кара да се чувстваме виновни за това, че има проблеми. Странно ми е. Аз много пъти съм казвала, че количествата, които се доставят по диспансерите, са малко. Не знаем на какъв механизъм правят техните разпределения, но те свършват за 15 дни. Това е показателно, че са малко. Как се правят заявките, договрите, количествата е много мътна материя. Парадокс е, че минситерството не съхранява данни от предишни години.

- На каква база тогава се правят поръчките за следващата година?

- Ние също това питаме. Сметната палата също направи одит и доказа, че нямаме данни и в същото време продължаваме да нямаме информационна база в сферата на онкологията. Самият факт, че тя липсва, е показателен, че може би някой има интерес да не се види реалната потребност.

- Какво прави един пациент, когато няма лекарства?

- Пациент като мен или пациент, който е по-примирен?

- По-примирен.

- Такъв момент е тежък не само за пациента, а за цялото му семейство, за всички приятели и роднини. Това е, меко казано, труден момент. Търсят средства да си ги купуват, колкото и скъпи да са. Продават имоти, апартаменти, за да могат да си осигурят лечението. Това са едната група. Другата група, съжалявам, че точно аз трябва да го кажа, седи и трепери и си мисли къде ли ще излезе пак. Нечовешко е. Това е умишлен геноцид. Думите са леки в сравенение с това, което изпитвам.

- Защо се стига до това, кой има полза и какво печели?

- Икономисваме бюджета. Аз друго не мога да си обясня. Най-малкото, като липсва база данни за хората, нуждаещи се от лечение, самото министерство аргументирано не може да поиска по-висок бюджет. Странни са нещата. Когато министърът поиска бюджет, минавайки през всички комисии и стигайки до пленарна зала, там гласуват всичко, което е поискано. В такъв момент си задавам въпроса малко се иска или малко се дава? Ако министърът поиска от парламента и 300 млн. лв., аз мисля, че те ще му се дадат. И пак се връщам на думите, че когато ние протестираме срещу нещо, ако ние говорим за тези неща, то е, за да има министърът мотив за искане на по-голям бюджет. Най-малкото, за да ни затвори устата.

- Колко струват медикаментите?

- Всичките са над 500 лв. Сума, непосилна за болшинството хора. И те стоят, плачат, скубят си косите, ако имат такива, и се чудят какво да направят. В такива моменти се чувстваш непотребен, дори бих казала в тежест, нищо хубаво не ти минава през главата, само черни краски. И обратното, когато си получиш навреме медикамента, този проблем не съществува за теб. Много малко му трябва на един болен човек, за да се почувства добре.

рейтинг - 3 (122) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (27)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!