Къде съм > Начало > Коментари > Животът
Размер на шрифта: -а а +a

Стефан ГамизовСнимка интернет

Стефан Гамизов

01/02

Тайнственият господин Гамизов*

16:03 07-05-2008 Албена Йовкова 10622 | 3 | 59 Коментирай

Трябва да признаем - откакто БиТиВи създаде шоуто за ясновидци, останалите медии опустяха откъм ярки публицистични дарования, свързани със света на тайни и загадки, който ни заобикаля. С едно изключение – тайнственият господин Стефан Гамизов.
Специалист по всичко: досиетата, холокоста, състоянието на демокрацията в Русия и разбиранията на Буш за демокрацията в света, мафията, исляма и енергетиката - особено енергетика - напоследък господин Гамизов е тънък познавач на сложните отношения между Първанов и Бойко (лошите), от една страна, и Станишев и Петко Сертов (добрите), от друга. Както и в други случаи тези му политически изявления приличат на нещо, чуто на чаша бира, разказано от мъжа на секретарката на деловодството на министерството...

Оставаме настрана фактологията. Тя отсъства най-често. Важен е маниерът, многозначителността на изказа, близки до прочутото Вазово „Либерте, въздухът трепери!” Господин Гамизов напоследък все по-често произвежда трептения на въздуха по различни медии, наречено говор. Например по следния начин:

Пред Министерския съвет чака ауди с охранители.
Тайнственият господин Гамизов излиза от сградата и тайнствено казва, че няма да каже при кого е бил и за какво, но знае кой е поръчал убийството на изпълнителния директор на "Атоменергоремонт" Борислав Георгиев. И знае защо – за да „бъде разкаран Станишев, който се е взел на сериозно”. Любезно чакащите го на входа журналисти също така тайнствено разбрали за тайната му среща, мигат възхитено и тичат да донесат на агенциите тайното знание на г-н Гамизов. Ако бяха истински журналисти, все пак щяха да разберат къде точно е бил г-н Гамизов в МС или поне – чие е аудито, така любезно спряно пред самите врати на правителството, и кои са ячките охранители, които пазят тайнствения господин Гамизов. Или най-малкото да се поинтересуват кой е г-н Гамизов.
Представят го като експерт и специалист по защита от лоши практики (?!). Честно – такова и Остап Бендер не може да измисли! А биха могли да го попитат простичко: вие, г-н Гамизов, какво точно сте учили, кога и къде сте го завършили, и кажете поне един ваш клиент в областите, където сте специалист...
Ако Главна прокуратура трябваше да се поинтересува и да покани г-н Гамизов да сподели тайните си знания по едно тежко престъпление с голямо обществено значение – убийството на Георгиев, то журналистите пък трябваше да настоят да разберат повече за връзките на г-н Гамизов с правителството – най-вече заради последващите изявления на господина:
„Просто е – в момента България е почти в състояние на фасадна демокрация, на диктатура. В момента, в който Първанов ликвидира Сергей Станишев и десните партии се обединят с Бойко Борисов, мачът с демокрацията в България е приключен и трябва да започнем отначало. Озоваваме се в ситуацията на Сицилия след Втората световна война - мафията заличава автентичното политическо действие на тази територия за 40 години и създава фасадна демокрация.”

Друг епизод
Също като във филм господин Гамизов изсипва сензационни твърдения от летището на път - сетете се от три пъти?! – за Вашингтон. Всяка дума на г-н Гамизов оставя у аудиторията впечатлението, че той има много сериозни и много тежки контакти в американската столица, които му помагат да твърди тези неща, които твърди. Например – видял се бил във Франция с едни специалисти, които дали много висока оценка за шефа на ДАНС Петко Сертов (?!!!). Какви специалисти, какви пет лева – няма кой да го попита. Към периода на изказването на г-н Гамизов службата на г-н Сертов тъкмо се конструираше и беше заета с нанасяне в новата си сграда. Да не би специалистите, с които господин Гамизов се е видял, са били по нареждане на мебели и вътрешен дизайн? Каква оценка за свършеното какво? Да вземем и ние да я научим тази оценка, защото въпросната служба се издържа от данъците ни.

„Собственик съм на една от шестте компании в Европа, които се занимават с предотвратяване на т.нар. лоши бизнес практики. Това означава, че ние се занимаваме с унищожаването на всичко онова, което е толкова мразено в българското общество - корупция, заговори, различни форми на измами и злоупотреби – за корпоративни клиенти. Това, което българските служби за сигурност и правоохранителни органи трябва да вършат в полза на обществото, но не вършат, ние го вършим за корпоративни клиенти.”
Това твърди г-н Гамизов в интервю, а аз ако съм негова корпоративна клиентка, той току-що ме е загубил за „компанията” си. Оставяме настрана въпроса с дискретността. На първо място стои вярата ми – като голям корпоративен клиент – че частна компания, дори и управлявана от такава, във всяко отношение прекрасна, личност като Гамизов, не може да се занимава с функциите на българските служби за сигурност и правоохранителните органи. Не е въпросът в това дали е ефективно или не. Просто е заплаха за демокрацията в по-голяма степен от некадърната служба за сигурност.

Ако разследващ журналист се захване да търси с какво точно се занимава господин Гамизов, силно ще се озори. През 1999-2001 г. се е опитвал да продава булдозери и гумено-транспортни ленти. От тогава са и впечатленията му – вероятно – от “лошите бизнес практики”, защото една от сделките му завършва със стрелба по него.
Преди да избликне обществено-политическата му активност, тайнственият господин Гамизов бе зает да обяснява, че закъсненията на рехабилитацията на ТЕЦ-2 на "Марица-изток" се дължат на българската страна. В енергийния бранш твърдят, че г-н Гамизов имал агентски договор с “Мицуи” за управление на подизпълнителите по ремонтите на блокове от 1 до 4, като възнаграждението му било процент от заплащането на подизпълнителите. Закъсненията на Мицуи няма да ги коментираме в този текст – факт е, че дойдат ли в България, дори японците започват да се държат като българи. В крайна сметка тайнственият господин е специалист по предотвратявания на лоши бизнес практики, а не по предотвратявания на закъснения.
От края на миналата година той е специалист и по ислям, Русия и САЩ:
„Демокрацията в Русия вече е в кома. Вирусът "Путин" се превръща в опасен не само за Русия, а и за целия свят - той храни не само амбициите на българските управляващи, а и на всички саморасли диктаторчета по света. Което прави Путин опасен за демокрацията въобще. Оттук насетне Путин ще става все по-войнствен и агресивен. Не е далеч времето, когато той ще се опита да приложи днешния руски модел на управление в политическа практика на други страни. Отношенията между Русия и Запада вече са трайно влошени и вече сме в нова форма на Студената война. Русия за Европа ще стане по-опасна от ислямския въпрос. Путин иска отново да превърне Русия в свръхдържава, способна да се противопостави на Америка и на Свободния свят, както във времената на СССР, и да наложи хегемония над европейската, а даже и над цялата икономика (чрез стратегически съюзи с Китай, Индия, латиноамериканските левичари, моллите в Техеран и др. геополитически маргинали). В култура, изпълнена с дълбок комплекс за малоценност като руската, това предизвиква всенароден ентусиазъм. Е, разбира се, това е и гаранция за години наред нещастие и страдание, както винаги за руския народ. Но страданието и насилието е просто част от тази култура.”
Русия с ум не се разбира - пише Тютчев, но това е било отдавна, преди да се роди Стефан Гамизов. Експертът - както го наричат дори иначе много акуратните в проверките си журналисти от “Дневник” – има ясни възгледи и за Америка:
"Имам забележки към американския президент Джордж Буш относно практикуване на качеството на демокрацията. Него не го интересува качеството на демокрацията, а само наличието на демокрацията."
Но спирам с тези теми, защото не е по силите ми да проумея горното изречение.

Напоследък със същата страст, с която бранеше японците от Мицуи, тайнственият господин Гамизов се е заел да брани Станишев и Петко Сертов. Новите му любими теми са путинизация на политиката, първановизация на бизнеса и тайнствен свят, в който Първанов и Бойко Борисов са се вкопчили в бика на живот и смърт с премиера и шефа на ДАНС. Аз лично не проумявам как загиването на втори изпълнителен директор на Ковачки е “опит на мафията да завладее държавата”. Самият Ковачки в материал на “Капитал” се чуди на глас за убийството на Георгиев и казва - "Няма логика, защо да го убиват. Просто е някакъв сигнал към нашите структури... Ако имаше някаква кореспонденция, щяхме да вземем съответните мерки. Щяхме първо да се срещнем с тези хора, да си говорим, да видим за какво става въпрос", и добавя, че е сигурен в едно - че става въпрос за професионално убийство.
Не разбирам, но това е вероятно, защото не съм и допуснатата до тайнствения свят на г-н Гамизов, където вероятно има неща, които свързват явленията в цялостна и подредена картина.
Но битката на г-н Гамизов срещу президента и кмета на София се води не само в българското виртуално пространство и не само на един континент. Ето какво казва самият герой пред “Гласове”:
“...критериите при подбирането на партньори на САЩ бяха свалени на много ниско ниво от страна на американската администрация. Това направи възможно хора като Георги Първанов и Бойко Борисов формално да бъдат подкрепяни от администрацията на Буш. Тази подкрепа е сделка. Много е важно да се дефинира формата на тази сделка, защото тя е изключително цинична и политически долнопробна. Образно казано, настоящата администрация на Белия дом казва: ние искаме от вас да свършите определени неща, които една здраво функционираща демокрация не би направила, а местните бабаити казват, добре, ние ще направим тези неща, но вие си затваряте очите за нещата, които ние правим. Това е сделка, която се извършва на гърба на гражданите.
Аз обаче имам една много лоша новина за хора като Георги Първанов и Бойко Борисов, а новината е, че тяхното време в Съединените щати изтече.”

Аз пък – като една наивна българска журналистка - се чудя само на следните неща:
- откъде продължават да извират такива специалисти – няма данни г-н Гамизов да има завършено каквото и да е било висше образование – и синдикатът на децата на лейтенант Шмидт не ги ли контролира?
- освен Мицуи дали някой познава друг клиент на г-н Гамизов, за когото той да предотвратява лоши бизнес практики. Колегите от “Банкеръ” в броя си от 19 април намекват за Ковачки, защото в изявленията си към фирмите на пернишкия бос г-н Гамизов е повече от благосклонен. Това може би обяснява възбудата на господина след убийството на Борислав Георгиев, но пак не обяснява защо държавата да е нападната от мафията. Ако не бъркам, “Атоменергоремонт” беше приватизирана още през 2004 година.
- Чие е бронираното ауди, в което се вози г-н Гамизов? А момчетата от охраната му подозрително приличат на момчетата от охраната на един друг, известен с добрите си бизнес практики човек...
- Кои са големите проекти в енергетиката на г-н Гамизов?
- На кой адрес във Вашингтон се намира неговият офис?
- Страницата на фондацията му “Референдум БГ” не разполага с никаква информация за дейността си. Причината, която е посочена: “Моля да ни извините за липса на информация на сайта. В момента изграждаме нов такъв, както и новата ни система за работа с хората, които работят за фондацията. Това се налага, защото неочаквано за нас доста доброволци от чужбина активно се включиха с експертна помощ в начинаниет.” За кое начинание става дума?
- Единственото, което успях да науча за публичната дейност на г-н Гамизов извън многото му думи, е, че е помогнал за разпространението на книгата “Списъкът на Шиндлер”. И това е похвално. Наистина!

Пред в. ”Седем” г-н Гамизов на въпроса “Кой сте вие” отговаря така:
“Аз съм човек от онези, които са предопределени да умрат. На 24 г. се разболях. Водих дълга и мъчителна битка. Загубих всичко, което исках да направя през годините, когато бях млад. Или по-точно - аз никога не съм бил млад. Прекъснах образованието си. Останах без нищо. Но просто продължих с идеята за край с достойнство. И един ден за моя изненада всичко свърши. Оказа се, че човек, ако дълго се бори и има кауза, няма начин да не успее. Бях на 30 г. и когато се обърнах, се оказа, че съм водил битка, която никой не е искал да я водя. В България се оказва, че това не е нещо, от което хората се възхищават. Но вече бе късно. Аз не бях онова уплашено момче от преди години, а мъж, който обича и уважава живота и знае, че може да се справи с всичко, даже и със смъртта, когато идва, когато не й е време. Тогава реших да започна живота си от начало. Върнах се в университета, взех си изпитите и накрая разбрах, че не мога да правя това, за което уча. И си тръгнах, без да приключа официално. Нямаше да е честно. Този университет не бе ме направил това, което прави възможно да мисля, говоря и пиша така. Аз знаех вече неща за болката, страданието, щастието и колко е важно да има мъже и жени, които да им се противопоставят с мисъл за саможертва. А и през всичките тези години аз не спрях да правя бизнес и тук, и в чужбина и хората, които са в него, могат неща, ако сме заедно, каквито не биха по силите на много по-големи компании. Ниe сме войници. Но от добрите. Тези, които са готови да умрат за децата в селото. Нищо че не са техните деца.”

Съзнавам, че тази статия може би е редно да влезе в рубриката „Докторе, кажи”, но понеже засяга обществени теми и явления, публикуваме на страница “Общество”.

--------
*Колежката от „Новинар” Фани Чоджумова направи всичко възможно да осигури интервю с тайнствения господин Гамизов, където повдигнатите по-горе въпроси да станат по-малко тайнствени, но с изключителна ловкост тази възможност бе осуетявана по традиционния български начин: отлагане, увъртане или просто невдигане на телефона.
рейтинг - 3 (107) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (59)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!