novinar.bg

Изпрати коментарКоментари (11)

• 0 гласа оценка 0

  здравно осигурен 10-03-10 13:36ч

  Счупих си ръката. Отидох в Пирогов. Гипсираха ме, но трябваше да остана да пренущувам в болницата. Ама как така? защо не в къщи? -питам учуден. Ами защото иначе няма как да ни платят - от Касата - беше откровенният отговор. още Не се усмихвай Българио, защото така потъват парите на данакоплатците, а после бюджета на здравната каса не стигал. А отделно парите под масата със и без намеци на докторите?

  011
• 0 гласа оценка 0

  Ivan Ivanov 10-03-10 12:42ч

  Cholakov, mama ti da eba komunisti4eska gnido! Izrod mrusen si ti, agent na DS! Iz4adie adovo, lainar vmirisan, 6izofreni4en pomiqr!

  010
• 2 гласа оценка 2

  Анонимен 10-03-10 12:38ч

  Da go duhat bednite!

  009
• 0 гласа оценка 0

  Д-р СТАМЕНОВ 10-03-10 12:09ч

  ТЪПАНАРИ ПРОСТИ, СЛУШАЙТЕ !!
  РАЗПОРЕЖДАМ НА БОЙКО БОРИСОВ СЛЕДНОТО:
  1.В СРОК ДО 01.06.2010 Г. ДА ПРИКЛЮЧИ ЗДРАВНАТА "РЕФОРМА" В ПОЛЗА САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ОБИКНОВЕНИЯ БЪЛГАРИН.
  2.В СРОК ДО 01.09.2010 Г.ПОЛИТИКО-ДЪРЖАВНАТА МАФИЯ ДА БЪДЕ УМЪРТВЕНА.
  3.СЛЕД още 01.09.2010 Г. ДА НЯМА НИТО ЕДИН ГЛАДЕН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.
  В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ РАЗПОРЕДЯ ЖЕСТОКИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ЖИВОТА!!!

  008
• 0 гласа оценка 0

  имали заеми да плащат за скъпи коли сиромасите 10-03-10 10:55ч

  яко осакатяват и нови хирурзи - системата за постоянно следене на пациентите осигурява навременна информация за платежоспособни - режат гърди ,стави,за добри пари

  007
• 0 гласа оценка 0

  скромни 10-03-10 10:54ч

  В непринуден разговор известен доктор сподели че някой компании правят от сто до хиляда процента печалби при продажба на т.н. лекарства и ваксини

  006
• 0 гласа оценка 0

  XXX 10-03-10 09:34ч

  "Лошите" лечни лекари е "добрата"НЗОК,която се сетила да изплати парите,които дължи от 4 месеца!

  005
• 0 гласа оценка 0

  Анонимен 10-03-10 08:23ч

  СМЪРТ за „ГЕРБЕРИТЕ „- УБИЙЦИ ! Грабвайте брадвите!...ТЕ НЕ МОГАТ ДА УПРАВЛЯВАТ, а НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ при ТЯХНОТО УПРАВЛЕНИЕ ! ПО-ДОБРЕ СМЪРТ , отколкото ЖИВОТ ПО „ГЕРБЕРСКИ „…Мерната единицата за малоумие , простотия , тъпотия и кретенизъм е още "ГЕРБЕР " Десет гербера са равни на един "ДЯНКОВ" , а сто " гербера " са равни на един "БОЙКО "…”

  004
• 0 гласа оценка 0

  Ivo Mihailov 09-03-10 21:12ч

  Ne samo kirlivite rizi trjabva da im izkarat, a trjabva da im se potarsi i sadebna otgovornost.
  
  Samo iskam da dam edin primer s kanadskite lekari. Na tjah prosto im e zabraneno sas zakon da statckuvat, zaradi още specifikata na profesiata im.
  Ne moje da statckuvash i da ostavish horata da umirat.

  003
• 0 гласа оценка 0

  aleksenof 09-03-10 20:34ч

  da im izkarat kirlivite rizi na tezi gjipita vzemat nyakolko hilyadarki ,narodat umira ot glad i se pravyat na interesni.Kolko narod im davat pari pod masta i kolko narod ne sa pregledani ili lekuvani ot tyah samo zashtoto nyamat pari още na raka.Vkaraite malko doktori po zatvorite stiga ste gi prikrivali kakto Volen Siderov banditite.

  002
• 0 гласа оценка 0

  STEFAN D-R D TCHOLAKOV-SVERIGE 09-03-10 20:09ч

  ОТКЪС ОТ РОМАНЪТ „МРЪСНИЦАТА – МРЪСНИЦИТЕ”
  
  http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=bg_roman
  
  Една седмица точно преди да напусна затвора, така се разхождам с целия поток от хора в кръг на етажа и по едно време срещу мен застава едни още черен нисък българин - Тогава всички бяхме българи, сега в България има цигани. Та този черен българин застана срещу мен беше с още един негов „хавер” и ми зададе следния въпрос:
  - А, бе даскале, Ти защо си преместил оня педераст от онази килия ? – и започна да нарежда НА ВИСОК ГЛАС, къде били го преместил. Той говореше високо, за да могат всички да чуят какво ми говори. В момента, когато изрече и последната дума той ми зашлеви едни шамар в едната страна та ми изплюя бузата.
  
  Цялата тълпа от хора, който бяха чули това високо питане се бяха обърнали в посоката на вика и гледаха как този човек ми зашлеви шамар. Аз стоях така изправен една глава над него и го гледах право в очите и го питам :
  - Защо бе момче, защо ме удари и такъв си да ми държиш сметка на мен. Иди да удариш шамар на отрадния началник, който го е преместил !?
  
  Тълпата започна да се свива около нас и стана някак много, ама много тясно между нас двамата. Онзи дето ме удари с приятеля си се чудеха, защо не реагирам, а хората се събират в тесен обръч около нас и Те се наведоха и едвам се промушиха да излязат от обръча , който вече беше направен около нас. Тогава разбрах, че хората имат уважение към мен. Те разбраха, че това е една мръсна провокация, а след като видяха и шамара, който ми удари този тип, затворниците разбраха, че това е мръсно предизвикателство. Интересното е да се знае от читателя, че този затворник не беше от нашия отряд. Нашият етаж беше събран от два отряда. Другия отряд бяха две килии и те се губеха и никой не им обръщаше внимание, че са от друг отряд. Въпросът е, че тези бяха обучени да ми направят провокация.
  
  Аз самият знаех за циганската провокация, която беше направена срещу Цветан Килограмски в затвора Стара Загора, за да го осъдят него, а циганина да го пуснат предсрочно помилван на свобода. Ето затова не съм и мислил да му отвръщам на това гадно и долно същество, което ми удари шамар, за да ме предизвика и да му отговоря по същия начин. Аз съм предал на отрядния началник това, което изискват затворниците от мен. Те обаче са използвали тази история, за да търсят хора за провокации. Провокатора беше от другия отряд, той изобщо нямаше основание да се меси в живота на нашия отряд. Има нещо, което е изключително престъпно в тази подготовката и изпълнението на тази нищожна на първи поглед история. Един шамар !
  
  Оставаше ми една седмица до напускането на затвора от инцидента, който ми се направи. Бях много внимателен. Аз очаквах така по пресмятане на дните от престоя и работата в затвора, че трябва да ме пуснат на 8 март 1988 година, но това не се случи. Хората не са пресметнали двата дни, когато ме задържаха на излизане от посолството на САЩ. Тогава съм задържан, но защо съм задържан не е важно, дните за затвора се смятат от влизането вътре в затвора.
  
  На 8 март 1988 година в затвора имаше малък празник по случай деня на жената. В киносалона бяха пристигнали артисти от Врачанския театър, за да изнесат едно малко представление от името на гражданството. Тези неща ги научих след излизането от затвора. Георги Горанов е артист от Врачанския Народен Театър и Той е имал задача да организира този път традиционната културна среща между гражданството на Враца и затворническата маса. Някога се правеха такива срещи и зная, че представители от симфоничния оркестър правеха концерти в затвора. Разговарял съм с познати от оркестъра, който са правили тези концерти преди. Ето сага на 8 март 1988 година са организирали това културно мероприятие, и така както разбирам от разговорите, който направих след излизането ми от затвора хората са имали желание да ме срещнат вътре, за да ми направят разнообразие. Те не са знаели, кога ще напусна затвора, но така са се сещали за мен и са ме одумвали, както казваме врачаните. Разбрах, че е било нещо специално, с цел да ме видят. Срещам след няколко дни от излизането си от затвора артиста Георги Горанов, и Той започна с една канонада от приказки, използвайки артистичния си маниер и жестикулирайки, като ми каза следното :
  - Аз да правя представления в затвора за теб, а ти да не дойдеш да гледаш няма да говоря с теб ? – последните думи бяха казани иронично, защото Георги няма такъв характер, но ми разиграваше театро, размахвайки ръцете си пред мен. Ние си имахме своя приказка и общуване по пионерските лагери….
  - Чайка бе Георги ? – му отговорих
  - Какво да те чакам бе, - и набиваше с артистичния си глас и маниер махайки с ръка - всички сме мислили, че ще те видим в залата. Яна имала дори задача да те срещне и ти каже много здраве от твой колеги. Там беше и Таня Баберкова, едно много приказливо и интелигентно момиче, което желаеше да се запознае, защото слушала за теб ! Имахме всички това желание да направим срещата с теб, за да ти направим малко разнообразие в живота, а ти да не дойдеш.
  - Гоше, ако съм знаел, че ще дойдеш да съм дошъл. Въпросът е друг, че Аз очаквах да ме пуснат на „8 март”, а те не ме пуснаха. Казаха, че след вечеря ще има някакъв концерт в киносалона, но Аз се прибрах в килията. Мислех си за други неща около пускането ми от затвора. Бях напрегнат ! Тогава си казах, ще изкарам без това културно мероприятие, а като изляза ще ида ди ги гледам врачанския театър на место. Ето виждаш оставам с добри чувства и благодаря за добрите чувства, който сте имали тогава към мен.
  - Да знаеш, че сме приказвали за теб !
  - Гоше, разбирам и благодаря. На видиш ли какво стана, като във вица с Иванчо. „Да му турят на Иванчо пари на моста, та като мине да намери торбата, а той да си затвори очите с думите. Толкова пъти съм минавал по този мост с отворени очи, чакай сега да мина с затворени очи да видим дали мога !” Ето така и с моят ден на „8 март 1988 година” да дойдат артистите от Врачанския драматичен театър със свита да ме срещнат, а Аз да не ида да ги видя.
  
  На мен ми беше наистина тъжно на този ден, ако бях отишъл в киносалона, щях да имам едни хубав спомен от тази затворническата среща, която щях да разказвам сега. Но тогава мислех, защо ме задържаха да остана в затвора и какви провокации могат да ми направят. Бях много съсредоточен и внимателен поради много други информации. Какво ли не съм мислил тогава ?
  Например разсъждавах за задържането, което ми направиха в София пред посолството на САЩ. Деня не се води на отчет. Следващият ден, в който ми се издава присъдата също не се смята за задържане докато ме преместват от Софийския затвор до Врачанското Окръжно Управление на МВР и чак след като са ме преместил в затвора Враца от тогава са започнали да пресмятат дните ми за освобождение.
  
  Аз имах и друг размисъл от това време. Той се отнася до написаното последно писмо от Ангел Соколораски, което получих със закъснение. В това писмо се казваше приблизително, че той щял да организира посрещането ми пред затвора след излизането ми от там, като щял да поръча врачанската „Палашова музика”, за да ми свири по този случай. Този епизод от това писмо струва ми се, че е изиграл особена роля и нашите от ДС-то са се разиграли, за да се предпазят от един подобен скеч. Всичко е било възможно като се знае характера на Ангел Соколарски и като се вземе под внимание, че той е с отнети адвокатски права. След това стихотворението което ми изпрати от името на Йосиф Бротски дето, а фактически той му е съчинителя. Нещата са много загрубяли така да се каже и около него, а чрез него може да се действа срещу мен, ако той не се съгласи да не прави номера. Много неща има скрити все още за мен, но нямам архива да размислим точно по документите. Всичко е възможно, така разсъждавам Аз за действията на Врачанската тайна Държавна Сигурност, който са чели писмото на Ангел Соколарски до мен. Той хвърля въдицата, а в крайна сметка съм го отнесъл Аз, защото последният ден е един много труден ден за мен, както съм го описал в трите стихотворения. От тези три стихотворения едно е писано в килията преди да ме пуснат. Другите две са от вън малкия затвор в големия. Те не са знаели какво да правят с мен, да ме задържат ли или да ме изгонят от Затвора Враца ! Провокацията обаче е направена с пълна сила срещу мен минути преди да бъда освободен от затвора !
  
  След работа на 9 март 1988 ми съобщиха привечер, че на следващия ден сутринта рано ще трябва да издавам държавните дрехи и ще напускам затвора.
  
  Цялата привечер съм приемал в килията хора за поздравления.
  - Даскале честито излизане ! Даскале бе, твоята курка много добра бе, дай да я разменим.
  - Дадено сменяме ! – сменяме. Идва друг и той
  - Даскале твоите работни дрехи по-добри от моите, дай да ги сменим.
  - Дадено, сменяме !
  - Даскале бе, твоя шинел добър бе, ти нямаш служба повече, давай да сменяме !
  - Сменяме !
  - Даскале твоите галоши виж колко добре си ги пазил, я виж моите скъсани…
  - Сменяме !
  - Даскале твоята куртка по-добра от моята ?
  - Вярно е, но и нея я вече подмених.
  - Даскале, тази е по-скъсана, дай да я сменим ?
  - Сменяме щом кажеш ……
  
  Ето така е било цяла вечер в смяна на дрехите ми с дрехите на колегите и накрая получих всичко, което беше най-скъсано. Дали бях направил едно човешко добро ми е останал едни въпрос в душата, както християнската добродетел казва : „Направи едно добро за деня, за да бъдеш щастлив” ?
  
  Сутринта на 10 март 1988 година станахме закусихме, изпратих колегите си на работа, а Аз останах в отрада де се приготвя за издаване. Започнах събиране на нещата скатах работите дрехи, другите неща, постелите и старшината пристигна в 8 часа, за да ме заведе при вещевия склад, за да издам, като си получа дрехите, който ми бяха ми донесли майка ми и сестра ми в затвора. Явявам се пред вещевия склададжия затворник, казах си името, намери той документа с моето име от картотеката и Аз поставих дрехите на гишето подавайки едно по едно. Издавам нещата си, а вещевият затворник спря приема на дрехите и ми казва :
  - Дрехите са много скъсани и не мога да ги приема. – Аз го погледнах с почуда
  - Е, тогава какво ще правим ? – го попитах
  - Ще плащаш ! – твърдо им каза колегата затворник
  - Бе момче, това са дрехи за издаване имам ли ги или ги нямам ?
  - Не мога да ги приема ! – ми каза затворника и Аз тогава се обърнах към старината, който ме водеше за издаване на държавните материали, който си мълчеше.
  - Гражданино старшина, служителя не желае да приеме моите неща за издаване, връщай ме обратно в отряда. Взех си багажа и тръгнахме обратно. Старшината заключи вратата зад мен и аз останах в килията сам може би повече от два часа. Тогава съм написал първото си стихотворение за излизането в „свободата”
  
  След тези два часа вратата се отваря и на вратата се появява гражданина Гочев
  - Абе, ти какво правиш тук ? Ти отдавна трябва да си извън затвора ! – ми каза троснато Гочев
  - Гражданино Гочев, аз отидох да си издам дрехите, но вещевия затворник отказа да ми ги приемае, защото били скъсани. Аз няма да се бия с него.
  - Тръгвай веднага без повече приказки и обяснения ! Ти, не си ли бил в оная стая с видеото тези последни дни.
  - Какво видео, бе Гочев, каква стая ? – се обърнах към него
  - Ами има една стая, в която хората, който напускат затвора, така за да се приобщят към бъдещето сме им приготвили малко по друга обстановка с видео и телевизия.
  - Никой не ме е канил за нищо, а виждаш какви номера ми правят тази сутрин. Хората вчера идваха при мен един по един да си подменят дрехите с мен и повториха смяната и накрая виж, какво издавам, какво да направя ми кажи да откажа ли на колегите си и да ги оставя да се движат скъсани, а дрехите да седят по склада хубави, защото съм си ги пазил ?
  - Разбирам те и няма да коментираме повече ! Всичко ми е ядно – ми отговори Гочев и ме поведе към склада, като каза на склададжията
  - Сменяш всичко без коментарии ! – оня гледаше като изтърван заек .
  
  Цялата смяна стана за една две минути с подписването на хартиите и получаването на цивилните дрехите. За две минути смених дрехите си сякаш имаше въздушна тревога подадена и Аз трябваше да действам. Гочев ме гледаше как действам и се леко усмихваше. Аз рапортувах, както в казармата и той прие усмихнат леката ирония ! След това Гочев ме поведе в някаква канцелария и там подписах няколко документи, след като ме изпрати до външната врата на затвора, като нареди след малка проверка и служебна процедура да ми се отвори врата от дежурния старшина на входа. Ръкувах се с Гочев, казахме си добри думи и си взехме довиждане като добри хора.
  За офицера Гочев, така съм останал с добри впечатления, както и от приказка с други колеги. Той не беше лош човек и ми се струва, че в неговото поведение нямаше игра. Гочев показа уважение към мен за един много кратък миг от моят затворнически живот, когато ме пуснаха от затвора, който разказвам сега !
  
  Ето, „Голямата затворническа врата” на гражданина Митко Чонев и много други „народо милиционерски началници” се затвори зад гърба ми и Аз на свобода ! Ето ме, Аз съм нов поправен човек, който ще да среща „Палашовата музика”, която ще засвири насрещен марш за приемане и рапорт, за успешно изкарване на поправителната присъда. Да, ама Не, „Палашовата музика” я няма и Аз започвам да мисля, защо моят приятел адвокат-поща хаджията Ангел Соколарски ме е излъгал да се надявам, че ще марширувам до центъра на гродо с музика. На площадката пред затвора тихо, едно тихо и Аз пристъпям тихо, тихо в очакване случайно да не ме чакат зад затворническата стена и да лумне оня ми ти тупан, че да разбуни тишината. Няма я „Палашовата музика” ! След това започнах да си мисля, дали заради този скеч, който ми написал Ангел Соколарски, че ще ме чака пред затвора с „Палашовата музика”, да не са го виквали в милицията, за да го предупредят, да не прави шашарми и пропаганда около моето излизане от затвора. Не съм го разпитвал тогава, но сега го питам тайно след близо 20 години, какво е било тогава в онези времена. Плашиха ли те или не драги приятелю, защото мен ме разиграваха, а Аз се надявах, ако не на музика поне на среща след излизане от затвора ?
  
  Бавно се изтеглих от затвора преминах през моста и погледнах през моста, но за съжаление, като се пее в онази стара студентска песен „вървях си по моста и гледам в дола, момиченце малко пече си гърба-за”, но не можах да открия подобен обект. То беше вече март – женски месец, но не беше а-в-густи, за да се „чипуркат” под моста малки момиченца … ! Тръгнах към спирката за автобуса, който пристигна почти с моето пристигане на спирката. Аз се качих в рейса, но за съжаление нямаше в джобовете ми нито пари нито билет. Майка ми и сестра ми бяха забравили, или ако бяха сложили нещото го нямаше. Тогава се обърнах към целия автобус :
  - Може ли някой да ме почерпи с един билет за пътуване ? – в автобуса всички мълчаха. Някъде от зад се обади едно младо момче, ученик трябва да беше от гимназията. Едно високо такова хубаво момче беше.
  - Ето, Аз ще Ви дам ! – ми каза ученика и ми поклати с ръка билета. – Аз отидох при него взех билета продупчих го и му казах с треперещ глас.
  - Приятелю, аз нямам шест стотинки, за да ти платя. Може да съм облечен добре, но вътре нямам нищо, виж от къде излизам. И му посочих с глава мястото за превъзпитание.
  - Няма нищо, черпя Ви – ми отговори ученика и се усмихна.
  - Момче, аз ти благодаря и да знаеш, че си помогнал на един бивш учител по физическа култура и спорт. Аз не се срамувам, но ако някога ме срещнеш в града ми кажи : „Даскале, аз съм момчето с билета при село Бистрец, аз ще запомня този миг, за да те почерпя за жеста, който направи за мен !”
  
  Ето, и сега когато разказвам този епизод от моят живот се вълнувам. Дали момчето виждаше в мен страданието, което съм имал в лицето си или по начина, с който се обърнах към хората в автобуса и попитах за билет му е направило впечатление и е преценил, че съм току що излязъл от затвора ? Всички ме гледаха добре облечен, а проси билет. Какво ли са мислили за мен ? Ето появи се един човек, ученик който няма, но все пак направи едни жест за мен. Това е човешкото понякога да отделиш от себе си нещо, за да помогнеш в един миг. Нека това да го окриля това момче с мислите, че е помогнал и да знае, че е помогнал на едни бивш затворник, учител по физическо възпитание.
  
  - КОМЕНТАР СТЕФАН Е, ЩЕ ПРАВИМ ЛИ ?
  - НИКАКЪВ КОМЕНТАР НЯМА ДА ПРАВИМ, ЩЕ ПОМЪЛЧИМ !
  …
  ДЕМОНСТРАЦИИТЕ СЛЕД ЗАТВОРА !
  
  - Това е ново заглави с нова тематика нали почитаеми гражданин Стефан Чолаков
  -
  1988 ГОДИНА
  КОПИЕ
  
  http://www.stefan-tcholakov.com/
  
  9 МАРТ 2010-03-09 ШВЕЦИЯ
  

  001