Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: а +a

Калин Руменов

Швейцария на Балканите или Турция на старото място

Българската мечта за Швейцария на Балканите също минава през референдум за качеството на демокрацията. Който е най-добрата социология за социалните страхове. Тяхното потискане либералните дупедавци наричат „толерантност”. И се опитват да забранят притесненията за бъдещето, в което за моето поколение се очертава да преживява с по-малка пенсия и от тази на баба ми. Нейното количество се определя от качеството на икономиката, а тя зависи от качеството на работната ръка.


В условията на демокрация електоратът би трябвало да има право на избор как да обзаведе държавата си, как да я озвучи и какви данъкоплатци да отгледа за старините си. Решението за минарета на швейцарците влезе в конфликт със стереотипа за собствената им толерантност. Което изкуствено ги набеди за новите злодеи на Европа. Швейцарците можеха да избират дали да бъдат толерантни или умни. И те предпочетоха да мислят в перспектива. Прецениха религията като обществен изолатор за мюсюлманските емигранти, която допълнително ги капсулира. Затова ограничиха влиянието на исляма – за да интегрират малцинствата и за да запазят стандарта на следващите пенсионери. Още повече че са на собствена територия и имат право да налагат ембарго на вноса – независимо дали той е на религия, или на стоки.

Освен религията езикът е другият основен признак за етническа идентификация. В една държава можеш да преживееш и без да проговориш официалния й език. Но в най-добрия случай ще го направиш с минимална работна заплата. С която нито баба ти, нито внуците й сега и след време ще имат висок стандарт. Тяхната образователна и сексуална неграмотност ще затлачи икономиката. И за да оцелее – тя трябва да се пренастрои според наличната работна ръка. Нейната квалификация ще направи невъзможна мечтата на Швейцария на Балканите. Аутсайдери, които не могат да четат и смятат, няма как да станат фронт офис на банка. По-вероятно е да създават брутен вътрешен продукт, вършейки адекватна за образованието си мръсна работа. Тези хора са икономически камикадзета и са много по-опасни от религиозните. Защото заради самоубийствена им неконкурентоспособност няколко поколения пенсионери вече са предварително обречени на мизерия.

Ако доживея годините на баба ми, не искам да наследявам пенсията й. Не искам като нея да обвинявам само правителството, за да не обидя децата и внуците, че работят мързеливо или крият осигуровки. Това желание има много общо с новините на турски. От които можеше да има смисъл, но заради политическата цензура или обичайната бенетейщина – той продължава да е неоткриваем и негледаем. Липсата на поне полезна за държавата пропаганда превърна новините в символ на противопоставянето и антиинтеграцията. Отстрани те изглеждат като минаре на Женевското езеро. И нямат друго послание освен обществено примиряване с хората, комуникиращи като гастарбайтери в собствената си страна. Ако продължим да сме либерални към тях - няма да си осигурим безгрижна старост. Ще свършим пред гишето в пощата, чакайки да ни изплатят коледни добавки за стек цигари. Тютюнът в тях ще е събиран от работната ръка на неграмотни аутсайдери. Които сме отгледали с толерантност, докато сме потискали демографските и икономическите страхове за бъдещето.

Започнем ли да прилагаме същата толерантност безусловно – ще се наложи да изтърпим и селянина, разменил нивите си за гарсониера в нашата кооперация. Който от носталгия по селския начин на живот е превърнал терасата си в кочина и гледа свиня майка с две прасета. Трябва ли либерално да се правим, че навиците му не ни притесняват, или рационално да му обясним етикета на градската култура. Трябва ли постоянно да се успокояваме, че няма нищо страшно. И когато мюсюлмански братя строят мюсюлманска демокрация в Делиормана. И когато във Facebook се търсят турски почитатели на групата Fuck Bulgaria. Всеки българин има поне едно основание да се присъедини към нея. Но за първи път като причина му се предлагат границите на държавата. Ако всичко това продължаваме да етикираме като безобидни провокации, за да не им обръщаме внимание – следващата жертва на толерантността ни ще бъде собственият ни език. На който и без това все по-малко хора ще се разбират.

Преди референдума за турските новини трябва да сме подготвени с резервна честота за достъп до потенциалната им аудитория. Защото, ако я оставим на информационния произвол - всеки може да стане негов главен редактор. С предимство обаче ще бъдат тези, говорещи същия език. И тогава няма да има нищо швейцарско на Балканите.

рейтинг - 3 (108) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (42)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!