novinar.bg

Тя стъпва на кънки чак на 12 години, а година по-късно вече е в танцова двойка. От миналия сезон танцува с руски партньор - 19-годишния естонец Юри Куракин, с когото тренират в Русия. Следва стъпките на сестра си и се състезава с нейните костюми. Тайничко си мечтае и за олимпийски медал. Тя се казва Ина Демирева и е сестра на световната шампионка по фигурно пързаляне при танцовите двойки, председател на БФК и спортист №1 на 2006 година Албена Денкова. Ина признава, че кака й е нейният най-строг критик, но много цени мнението и напътствията й. Освен по фигурното пързаляне, 17-годишната ученичка се увлича и по журналистиката, като вече има няколко медийни изяви за Евроспорт и някои вестници. Специално за "Новинар" кънкьорката сподели и други подробности.

- Ина, защо реши, че ще тренираш точно фигурно пързаляне?

- Спортът въобще не ме привличаше. Харесваше ми да ходя на училище, а вкъщи се занимавах с компютъра. Бях на 12 години, когато за пръв път гледах кака и Максим на европейското в Братислава (Слвк) през 2001 г. и тогава полудях по танците. Едва убедих майка ми поне да опитам, защото тя смяташе, че вече е прекалено късно да започвам. След една година мотаене покрай мантинелата вече имах партньор и тренирах сериозно.

- Албена повлия ли за това твое решение?

- Не, никой не ме е карал насила. Кака ми повлия дотолкова, че да предизвика интераса ми към танците на лед. Сега съжалявам, че не започнах да карам, когато Горшков (първият треньор на Албена и Максим) дойде в България и остана четири сезона. Тогава бях на 6 г. и досега щях да съм доста по-напреднала.

- Как намери Юрий Куракин и кога разбра, че си пасвате?

- С Юра се намерихме съвсем случайно. След един лагер в Русия с предишния ми партньор Цветан Георгиев двойката ни се разпадна, защото той не понесе голямото натоварване. В България пък имаше международен лагер и един руски треньор ми каза, че има момче, което е останало без партньорка. Поканихме го в България да опитаме за една седмица. Юра е по-опитен, добре се справя с позицията и ми е удобен. Така си паснахме и вече една година сме двойка.

- А той как прие живота в България?

- Първите 6 месеца му беше доста трудно, защото за пръв път се дели от майка си, но вече свикна. Сега живее на квартира в "Красно село", учи в руско училище, намери си приятели и дори си има гадже. Само български език не успя да научи, но затова пък аз съм спец в руския.

- Кой обезпечава подготовката ви?

- Изцяло майка ми. Много й е тежко, но продължава да ме подкрепя. Например в Москва за квартира плаща 700 евро на месец, независимо дали живеем там. Ако на бяхме аз и кака, с баща ми можеха да си почиват по три месеца на Канарските острови всяка година.

- Какви цели си си поставила?

- Аз съм малко суеверна и не искам да говоря за това. Естествено мечтая си за олимпийски медал и се надявам да го спечеля, но засега искам да се науча да се пързалям перфектно, за да ни забележат съдиите.

- При кой треньор се подготвяте в момента и какви състезания ви предстоят?

- Този сезон се подготвяме в Москва при Лена Костарова. Тя ни направи програмите и ни постави хореографията. Само за нова волна програма не ни остана време, но преди месец и половина на Гран при в Либерец (Чехия), съдиите ни посъветваха да я сменим. Така на световното първенство в Оберсдорф (Гер) в края на февруари ще представим новата си волна. Надявам се да победим поне 5-6 двойки. Една седмица преди това ще участваме и на шоу в Корея по тяхна покана. След състезанията се връщаме в Русия, за да подготвим програми за следващия сезон, в който сме домакини на Гран при и на световно първенство за юноши.

- Какви са музиката и костюмите ви за този сезон?

- Оригиналният ни танц е танго от "Мулен Руж", а волната- "Харем" на Сара Брайтън. Колкото до костюмите, всичките са ни наследство от кака и Максим. Аз обожавам да карам с нейните рокли.

- По-лесно ли е да вървиш по утъпкана пътека?

- Не, много по-трудно е. Всички знаят, че съм сестра на Албена Денкова и очакват от мен да съм перфектна. Това ме амбицира допълнително и ми помага да не се отказвам в трудните моменти.

- Мислиш ли, че ще си облагодетелствана от избора на Албена за председател на федерацията?

- Още не мога да осмисля ситуацията, но смятам, че много скоро ще усетя какво значи сестра ми да е шефката. Тя е доста строга и смятам, че към нас с Юра ще има двойно по-високи критерии.

- Как прие новината, че Албена и Максим са спортисти на 2006 година?

- Добре, че този път бяха тук да си вземат наградата. Заместих ги на едно награждаване, обърках програмата и умрях от срам. Сега сериозно, много се радвам за тях. Това е едно признание за постигнатото през сезона. Жалко само, че на олимпиадата съдиите не им дадоха наградата, която заслужаваха.

- Как виждаш бъдещето си?

- Сега уча в хуманитарна паралелка с разширено изучаване на английски и испански език и ме влекат литературата и историята. За точните науки въобще не ме търси. Много ме влече журналистиката и искам да се занимавам с това някой ден. Също така съм се замисляла и за спортна психология, защото са малко специалистите в тази област, а са много необходими в елитния спорт.