Религия & Обичаи
На Благовещение не се излиза без пара в джоба
6:08 19-03 от Ваентина ДиневаПравославната християнска църква празнува Благовещение на 25 март, в чест на благата вест, която св. Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света. Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го „Благовещение”, „Благовец”, дори „половин Великден”. На него се спазва строга забрана за всякаква работа, защото се казва, че „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се...
Прочети-
Религия & Обичаи
Мария Египетска се превръща от блудница в светица
6:24 12-03 от Валентина ДиневаНа 15 март християнската църква почита св. мъченик Агапий и седемте му другари, загинали за вярата в Кесария Палестинска по времето на император Диоклетиан. Легендата разказва, че един ден седемте юноши гледали как мъчат християните - живи ги горят в огън, окачват ги на бесилка, хвърлят ги на зверовете. Като виждали с какво търпение християните понасят всички мъки, те самите вързали ръцете си и така дошли пред местния римски управител Урбан и му казали: "И ние сме християни!" Към младежите се
Прочети -
Религия & Обичаи
Почитаме паметта на св. 40 мъченици и Софроний Врачански
5:36 5-03 от Валентина ДиневаНа 9 март православната църква почита четирийсетте воини от арменския град Севастия, които тайно изповядвали християнството. След разкриването им са подложени на жестоки мъчения и накрая изгорени на клада през 320 г. По-късно християнската църква ги канонизира за светци. В българските народни вярвания представата за 40-те светци-воини се трансформира в младенци. В Източна България празника наричат ”Си светци”, ”Свето четирси", „Исветци”, „Светого”. В западните български райони е познат като
Прочети -
Религия & Обичаи
С Баба Марта започват пролетните празници
8:38 26-02 от Валентина ДиневаПролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Първия ден на месеца българите наричат Баба Марта. В старите народни предания това е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Марта е гърбава жена, „облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка”, която бързо сменяла настроението си
Прочети -
Религия & Обичаи
Св. Тодор яхвал коня, за да измоли лято от Бога
6:23 19-02 от Валентина ДиневаСъботата от „Тодоровската” седмица (седмицата след Сирни заговезни) българите наричат „Тодорова събота", по името на празника, познат у българите като Тодоровден, Тудурица. Св. Тодор се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се тачи за тяхно здраве. Наричат го и „Конски Великден”. Вярва се, че Св. Тодор обличал девет кожуха, пришпорвал коня си и отивал при Бога, да го измоли да изпрати лято. Още преди изгрев слънце на Тодоровден жените изпичат обредни хлябове – колачета,
Прочети -
Религия & Обичаи
Малки и големи си искат прошка на Сирница
6:35 12-02 от Валентина ДиневаПериодът на великденския пост продължава седем седмици. От месо се заговява осем седмици преди Великден в неделя, наричана „Месни заговезни", „Месници”, „Кокошкини пустове”. Следващата седмица българите наричат „Сирна неделя”, „Сирница”, „Сирни поклади”, защото се разрешава консумацията на сирене, яйца и масло. Жените не трябва да перат, да чукат с бухалки и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото. Народна поговорка казва: ”Градът се сири по Сирница, а Тодорица го мята”!
Прочети -
Религия & Обичаи
Св. Харалампи бил "бей" на всички болести и най-вече на чумата
8:56 5-02 от Валентина ДиневаНа 10 февруари православната християнска църква почита св. великомъченик Харалампий (ІІ в.), епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му „Хараланбей”, „Араланбей”, „Хараламповден”, „Чуминден”, а в Охридско „Пануклин празник”. В църковната живопис
Прочети -
Религия & Обичаи
На Трифоновден се зарязват лозята
7:46 29-01 от Валентина ДиневаПървите три дни от Малък Сечко българите наричат Трифонци. Православната църква е посветила 1 февруари на св. великомъченик Трифон, който заради вярата си в Христа бил посечен с меч през 248 г. Народът ни нарича празника „Трифоновден”, ”Трифон Зарезан”, „Трихун”, „Трифон пияница”. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и за пазител на лозята. Светецът често е изобразяван в иконите с косер в ръка. Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното
Прочети -
Религия & Обичаи
Св. Григорий Богослов бил любимец на Константин-Кирил Философ
6:22 22-01 от Валентина ДиневаНа 25 януари християнската църква почита паметта на християнския светец Григорий Богослов или Григорий Назиански, един от отците на църквата и сподвижник на Василий Велики. Св. Григорий Богослов бил роден около 330 г. в семейство на благочестиви християни в Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област (Мала Азия). Св. Григорий получил християнско възпитание от баща си. После светецът се образовал в най-добрите школи на своето време в Кесария Кападокийска, Кесария Палестинска, Александрия. През
Прочети -
Религия & Обичаи
На Атанасовден казваме сбогом на зимата
7:09 15-01 от Валентина ДиневаВ неделя е Антоновден - малък църковен празник в чест на преподобни Антон Велики. В народните представи св. Антон и св. Атанас (18 януари) са покровители на чумата и други епидемични болести. Българите наричат Антоновден още Лелинден, от табуираното название на болестта чума - „леля”. На Антоновден жените не работят никаква работа - не предат, не плетат, не шият, за да не разсърдят чумата и шарката. Имен ден празнуват всички, които носят имената Антон, Андон, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо,
Прочети