novinar.bg

Рауи Хадж отраства в Ливан и Кипър. През 1982 г. се мести в Ню Йорк, за да учи фотография. През 1991 г. отива в Монреал, където изучава визуални изкуства в "Доусън Колидж". Негови фотографски творби са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия. Хадж пише “Играта на Де Ниро” на английски, който за него е трети език след арабския и френския. Романът е публикуван през 2006 г. от независимото издателство “Ананси Прес”. В първоначалната селекция за наградата ИМПАК за 2008 г. книгата се състезава със 136 заглавия от 54 държави, а сред номинираните са автори като Томас Пинчън, Филип Рот и Маргарет Атууд. Хадж е вторият отличен канадски писател в 13-годишната история на литературната награда с най-висок паричен фонд в света – 160 000 щатски долара. (Предишният канадски автор е Алистър Маклиъс с "No Great Mischief", 2001). До момента „Играта на Де Ниро” е преведен на деветнайсет езика. Вторият роман на Рауи Хадж, "Хлебарката", излиза през 2008-а и вече е номиниран за множество престижни награди. Рауи Хадж бе у нас по покана на ИК „Жанет 45” за премиерата на „Играта на Де Ниро”.

- Вие сте роден в Бейрут. Каква е съдбата на разделените градове и на разделените хора в тях?

- По света има много разделени градове, но принципите на сепаратизъм са различни. Докато в Бейрут хората се противопоставят на религиозна основа, чрез налагането на една виртуална преграда, в Берлин разделението бе буквално, със стена. Това, което се случи в Ливан, е много по-страшно и трудно за преодоляване. Представете си само как можеш да обединиш 2 млн. души, които изповядват над 17 различни вероизповедания!

- Прекарали сте девет години от живота си в условията на гражданска война. Какво е да оцелееш и да живееш със статута на оцелял?

- Тези девет години от моя живот прекарах с ужасното усещане, че войната няма край, че ми е отредено да живея по този и никой друг начин. Аз и моите сънародници нямахме избор и се приспособихме за живот в абсурдните условия на постоянни военни сблъсъци, на кръвопролития и жертви. Въпреки това до известна степен имах нормално детство, заобиколен от приятелите и семейството ми, моята общност, която се научи да оцелява сред пушечен изстрел и вой на сирени. След като емигрирах обаче, си дадох сметка, че заради миналото си, заради преживяното съм различен от всички нормални хора около мен. Отне ми повече от 20 години, за да се изправя лице в лице с факта, че съм преживял сериозна душевна травма, която е променила в голяма степен разбиранията ми за света, визията ми за нещата около мен. И до ден днешен настръхвам, когато слушам в новините за различни военни конфликти. Никога няма да мога да приема тази информация с онази форма на неангажиращо съчувствие, характерна за всички, живели винаги в мирно време.

- Доколко книга като вашата или „Беднякът милионер” показват в интимен план човешката драма и надскачат наложените шаблони?

- Писането по подобни теми, които касаят човешкото страдание, породено от насилие или бедност, е много деликатна тема. Хем искаш да покажеш събитията от някакъв друг ъгъл, хем не можеш да избягаш от уловката на утъпканите пътища. Читателите понякога имат склонност да приемат такива произведения като някакъв документален текст. Не трябва да забравяме обаче, че творческият елемент също е важен за творбата, която не бива да се превръща в самоцелно свидетелско показание.

- Завършил сте фотография. Как направихте прехода към писането на романи?

- Когато се захванах с фотографията, имах идеята да разказвам истории. Но скоро осъзнах, че съм навлязъл в една много мълчалива медия, в която липсва пространство за дълъг разказ, за повествование. Когато започнах да пиша, намерих начин да се разгръщам сюжетно. Фотографията и до ден днешен има много силно присъствие в начина ми за изразяване, в техниката ми на описание. Смятам, че се развих като визуален автор, затова ми е много по-лесно да отправям послание от първо лице, без да изпускам от ръка фотографската камера.

- Главният ви герой е атеист на фона на цялата религиозна мешавица в Ливан. Защо избрахте подобен подход на представяне?

- Създадох един екзистенциален персонаж по смисъла на френския екзистенциализъм, който е едно светско движение. Моят герой от началото инстинктивно знае, че войната завършва с корупция и никаква вяра, свързана с политически партия или религиозна принадлежност, няма смисъл. Затова той се оттегля в личностното, в субективното. И мисля, че постъпва добре, защото когато военните действия в Ливан привършиха, от ситуацията наистина се възползваха най-корумпираните, които си взеха лъвския пай. В моя герой се усеща огорчението, което изпитах през годините в емиграция в Ню Йорк. За мен нюойркският ми период бе по-труден отколкото преживяното по време на войната.

- Оценявате ли ефекта от заглавието на книгата ви – „Играта на Де Ниро”, правейки препратка към известен филм като „Ловецът на елени”?

- Със заглавието не исках да правя директен намек с произхода си, да го съотнасям с ливанската ми култура, като акцентирам на камили, пустиня, оазиси и хвърчила в небесата. „Ловецът на елени” е наистина велик филм, който по невероятен начин представя абсурдността на войната.

- Какво е да победиш автор като Филип Рот в състезание и да спечелиш 160 000 долара?

- Никога не съм имал усещането, че се състезавам, още повече, че Рот е голям писател. Дори с всичките награди, които получих за „Играта на Де Ниро”, пак се притеснявах като излезе втората – „Хлебарката”. За мен бе много важно тя да бъде оценена и призната точно толкова, колкото и първата. На този етап отзивите са страхотни. Вече съм убеден, че съм писател.

- Как човечеството може да изгради една хуманитарна бариера срещу конфликти като в този Ливан, които със сеизмична активност се активизират и затихват?

- Трагедията на Ливан е класическата трагедия на държавите, преминали през гражданска война. Тя се характеризира с вътрешна слабост и разединеност и агресивен външен натиск. В моята книга се опитвам да не морализаторствам прекалено много, а по-скоро да показвам провала на човешката раса като цяло. За литературата е много важно да изучава мрачните места и слабостите на човечеството и да ги изобличава.

- Какво ви впечатли от посещението ви в България?

- Дойдох с влак от Истанбул и бях поразен от гледките, които имах възможност да наблюдавам от прозореца на влака. Мисля, че хората тук са много любезни и мили, защото всеки път като преминавахме покрай някоя гара, пазачът заставаше в поза мирно (смее се), Храната ви е много вкусна, а виното ви – божествено. Благодаря на домакините си за чудесното преживяване.