novinar.bg

В мазето на Софийския районен съд десетки служители на службата за връчване на призовки и служебни книжа са потънали в трескава работа. Те са призовкарите на съда. Всекидневно връчват хиляди призовки и се сблъскват с хора, обвинени в най-различни престъпления. Въпреки високия риск в тази работа преобладават жените. От 79 призовкари само 15 са мъже. Една от дамите започва с първия разказ за опасните случки в работата си:
Една събота сутрин, преди 5 години, Веска Янева отива да връчва призовка. Със себе си води приятелка, останала без работа, за да се запознае с тази и евентуално да реши дали иска да кандидатства за същата длъжност. Звънят на входната врата. Отваря огромен рус мъж със сини очи. Веска вижда как приятелката й се разтреперва. Но не защото мъжът е “типична мутра”, а защото задната част на главата на мъжа е цялата в кръв. Явно се беше бил, разказва Веска. Въпреки първоначалния шок от гледката Веска го пита дали той е човекът, когото тя търси. Той отрича и казва, че е домоуправителят. Тя започва да разпитва за мъжа, когото търси, и тогава “мутрата” избухва. Хвърля се върху Веска и опира огромния си юмрук в главата й. Краката на Веска се подкосяват. Тя и приятелката й са във входа. Ако реши да ме убие или пребие, нищо не му пречи, обяснява тя. Приятелката й се свлича на земята. На Веска й се разминава само с шок и заплаха, че ако още веднъж се появи на това място, ще й се случи нещо много лошо. Тя се прибира жива в службата, но призовките за въпросния господин започват да валят. Изплашена, жената отива на същото място и оставя в пощенската кутия съобщение до него. Да дойде в съда, за да си получи призовките. Той й звъни. Сипе заплахи и й казва, че няма да стъпи в съда. Оказва се, че този мъж има 6 апартамента във входа на този блок и още 2 в съседния вход. Пред съда казва, че е строителен предприемач и пътува из страната. Затова не се явява на делата. Всъщност обаче седи постоянно в блока. След като разбрала това, Веска разказва всичко на съдията. Следват още телефонни обаждания и заплахи. Отиди горе, вземи призовката, изгори я и кажи, че не си ме намерила, нарежда мъжът. Тя му отказва. И така минават цели 5 години в призоваване, редувано със заплахи.
Все пак тази “мутра” се е ограничила само с юмрук в главата на Веска. Има обаче и по-сериозни изпитания. Шефът на призовкарите Калоян Димитров работил година и половина като призовкар. Районът му бил столичният кв. “Дружба”. Един ден отишъл на посочен адрес. Вратата му отворил мъж, който не бил търсеният. При въпрос за името му мъжът извадил пистолет и започнал да сипе заплахи. Димитров запазил самообладание, по думите му успял да го направи, тъй като преди време е бил полицай и имал срещи с подобни хора. След като се измъкнал, потърсил помощ в районното полицейско управление, откъдето иззели оръжието на разярения граждданин. Димитров бил нападан освен с оръжие и със сопа. Отишъл да връчва призовка за възбрана на имот в град Банкя. Мъжът, за когото била призовката, започнал да му крещи и да го обижда. После хукнал към апартамента. Извадил отвътре огромен прът. С ярост ударил призовкаря по глезените и се прибрал в дома си.
Нападателите обаче не са само мъже. Последният случай, когато жена нападнала Веска Янева, бил една събота в квартал "Мусагеница". Веска носи искова молба и звъни на вратата. Отваря майката на млада жена, за която е молбата. Докато Веска разговаря и пита за младата жена, от апартамента в истерия изскача търсената. Изблъсква майка си и се нахвърля върху Веска. Къса част от призовката от ръцете й и се засилва да я удари. Веска се дърпа. Вика асансьора и вади мобилния си телефон. Набира номера на полицията. Успява да се мушне в асансьора. Нахвърлилата се върху нея жена се стряска от звъненето на 166 и се спира точно преди да удари Веска. Издърпва другата част от призовката, останала в ръцете на Веска, и започва да крещи: “Ти какво си мислиш, че тая призовка ще стигне до съда ли?!” След случката Веска сяда разтреперена в едно заведение, за да се успокои, тъй като по същото дело трябва да носи призовка и на още един мъж. Там, в заведението, се зачита в какво са обвинени двамата. “Истеричната жена” била обвинена през 1996 година и осъдена заедно с един мъж. Ставало дума за финансова измама в размер на 1 000 000 долара с лихви 800 000 долара. Когато видяла за какви суми става въпрос и преценила за какви хора става дума, Веска помолила сина си да я закара до мъжа. За нейно учудване той приел без проблем призовката.
Друг път й се наложило да носи призовка на едно красиво дете, което било още ученик. На 17 години. Без да иска, прочела исковата молба. Момчето пребило жестоко инвалид на автобусна спирка. Взел му якето и обувките. Оставил инвалида гол и бос в снега. Тръпки я побили, защото се замислила, че на това момче не му пречи да пребие и нея.
Повечето случки на призовкарите са в този дух. Все пак обаче се намира някоя и друга забавна. Така например на Иван Иванов му идва призовка за връчване с адрес бул. “Витоша” №2, етаж 2-ри, апартамент 16. Отивайки на адреса, Иван вижда не какво да е, а Съдебната палата. Чудейки се как някой си е изкарал лична карта с адресна регистрация на Съдебната палата, той започва да обикаля сградата и да търси човека. Не го открива. Друг път пък му се налага да ходи на адрес, където преди 6 месеца е връчвал призовки за развод на един мъж. На въпроса “Вие ли сте Петров?”, следва отговор: “Аз не съм аз!”. Тогава Иван му припомнил, че той е той, защото му е връчвал призовки и го познава. Разочарован, мъжът подписал и взел призовката.
Призовкарите разказват, че най-често, когато отидат някъде и питат за името, отговорът е Иван Иванов, Стефан Стефанов или Георги Георгиев. Е, половината българи се казват така, смеят се призовкарите. Има и весели моменти, подхвърля призовкарка. Онзи, който посегна да си вземе призовката и му падна хавлията, смее се жената. Отваряли им по бельо, без бельо... Призовкарите дори се смеят, когато разказват за районите като "Бояна" и "Драгалевци". Там ги посрещат частните охранители на бизнесмените. Или пък често се чувало от нищото “Напуснете района, това е частна собственост!”. Най-смешно, че звъним на адреса, отвътре питат кой е. Отговаряме: “Служител на съда” и не ни отварят. По-късно звъним пак, питат кой е. Отговаряме поща и ни отварят, разказва Иван. Освен това призовкарите са се научили и на детективски похвати. Гледат отворени ли са прозорците на жилището, проснато ли е пране на терасата, свети ли лампа или телевизор. Между смешните истории обаче призовкарите не пропускат да отбележат, че трябва да имат някаква допълнителна застраховка. И че заплатите, които получават, са с 10 лева над тези на чистачките и че нямат нормиран работен ден.
Историите, които прочетохте, може да ви струват тъжни, някои от тях дори смешни. Истината обаче е съвесем различна. Когато във всеки един съд в страната има по десетки дела дневно и по хиляди обвиняеми и свидетели, ако те не могат да бъдат редовно призовани по надлежен ред, правосъдието ще ни куца. Именно заради това се направиха промени в Гражданско-процесуалния кодекс, според които призовкарите могат да залепят съобщението за предстящото ви дело на вратата, без да трябва лично да ви го дадат в ръцете. Дано тези мерки вече стреснат страните в безкрайно дългите процеси и дано не се появят адвокати, които да оспорват с часове редовно или нередовно е призован техният клиент. На това бяхме свидетели всекидневно в съда. Така съдебната ни система не функционираше нормално, дано това да й е бил проблемът.


Шефът на призовкарите Калоян Димитров: В квартал "Факултета" ромите забраниха на служителка да минава по улицата!

- Г-н Димитров, какви са трудностите в професията на призовкаря?

- Имаме доста трудности. Софийският районен съд обслужва 73 района. Включително места, до които няма транспорт. Друга трудност пред призовкаря е, че се сблъсква с агресивни поведения. Не са малко случаите на физически нападения. Въпреки че повечето работещи тук са жени, има места, където задължително се пращат мъже. Такива места са “Люлин”, “Дружба”, “Бояна”, “Драгалевци”, както и местата с повече роми. Жените обслужват предимно централните части на града. Тук всекидневно постъпват над 3500 призовки и съдебни книжа. Съставът за мен е недостатъчен, но се справяме.

- Каква част от призовките успявате да връчите?

- Успяваме 80-90%. Това е свързано с къртовски труд, с много усилия и лишения. Служителите не знаят какво е събота и неделя.

- Има ли случаи със служители, които напускат работа, след като се сблъскат с агресия?

- Никой не се отказва. Полагат се максимални усилия, за да се връчат призовките. Това е отговорна работа. Ако не се призоват лицата, няма да има процес, няма да има ефективност и няма да се защитят правата на гражданите.
Призовкарите се обърнаха на полицейски кучета. Получаваме указания да съберем информация или пък не получаваме пълен адрес и издирваме.

- Как се решава проблемът, ако ваш служител не успее да призове някого?

- Когато посетим адреса повече от 3 пъти и лицето не е намерено, съдията решава и дава допълнителни указания. Те са общодържавно издирване или принудително довеждане. Когато става дума за фрапиращи случаи с насилие например, моля да ни се оказва помощ със съдебна полиция. Скоро една служителка, която обслужва район "Факултета", дойде да ми се оплаче. Група роми са я срещнали и са й забранили да преминава през точно определена улица в квартала. Така тя не може да връчи призовките. Има и още един проблем, че ние нямаме правомощия. Например звъниш на вратата. Отваря ти някой и ти казва, че е Иванов. Когато поискаш лична карта, ти казват - откъде накъде. И наистина нямаме правото да искаме документи за самоличност, ние не сме полицаи. Има сериозен проблем с лицата, които са наркомани, алкохолици. Почти невъзможно е да се намерят. Те не се прибират с месеци на адресите си.

- Какво мислите за призоваването чрез пощата?

- Когато става дума за трудно достъпни места, без превоз до там, подкрепям идеята да се призовава по пощата. Все пак смятам, че ако се разчита на пощата, няма да има ефективност в призоваването.


Съдия Николай Василев: Обвиняемите не взимат призовките, чакат да изтече давността на делата

- Г-н Василев, как проблемите на призоваването рефлектират върху съда?

- Проблемите за съда са няколко. Първият е отлагане на дела. Имам дело за една измама със 140 свидетели от цялата страна, които трябва да дойдат. Още един проблем са големите разноски. Проблемът с отлагането на самото дело е голям. Делото продължава да виси, без да бъде решено. А правосъдието изисква поне на първа инстанция да има някакво произнасяне. Съдията трябва да реши делото в разумни срокове, но това отлагане налага друг подход. Обикновено аз практикувам следното. Изпращам призовката на бюро призовки. Те в повечето случаи се справят, но понякога не успяват. Да изпращам охрана с призовкаря означава още разходи за съда. Тогава прибягвам до варианта призоваване чрез органите на МВР. Предимството ми се състои в това, че все още има граждани, които при вида на полицаи гледат с респект. Отварят на полицаите. Те получават някаква информация. Другият проблем е шиканирането. Това са хората, които гонят давност с отлагането на делата. Има давност за преследване. Основно такава давност се гони по частните дела. Тя е малка, 3 години. Призованият не взима призовката, крие се, не е на този адрес. Това продължава до изтичането на тези 3 години.

- Появяват ли се проблеми и за самите лица, които не са били призовани?

- Често има случаи, когато призовката се връчва на съсед. Обаче има и съседи, които не са ни добри приятели. Получава листа, слага го някъде, забравя да му го връчи. Единственото, което е предвидено за този съсед, е глоба. Проблем е, че човекът се води редовно призован съгласно закона. Не се явява и е възможно да се стигне до принудително довеждане. Една свидетелка е водена с конвойна кола с осъдени лица от затворите от София до Сливен по същата причина. Тя е редовно призована и е постановено принудителното й довеждане.

- Кое е различното относно призоваването в новия Гражданско-процесуален кодекс?

- Сега новост, която въведоха законодателите от 1 март, е залепването на едно обявление. Много добра новост. В гражданския процес това е крайното, веднъж призован, си редовно призован. Повече призовки не ти се връчват. Ако обвиняемият или свидетелят въобще не пребивава на адреса, ефективността ще е нулева. Ако обаче той е приходящ, ходи до село например, когато се върне, на входната врата ще види обявлението. Там, в гражданския процес, делото може да се реши и без свидетели. Там не е такъв голям проблем, както е за наказателния процес, в който трябва да разпиташ свидетелите. Доколко ще е ефективно, предстои да се види, колегите казват, че е добро решение. Спестява усилия. Призовкарят лепва обявлението на вратата и толкова.

- А има ли проблеми от тези новости?

- Има проблем. Не е ясно в момента какъв е редът за призоваване по висящи дела, образувани, преди да влезе в сила новият ГПК, тоест преди 1 март и тези след 1 март. За тези преди 1 март законът казва, че се разглеждат по стария ред, само се разглеждат. Не се уточнява, че и за призоваването трябва да се прилага старият ред. Колегите ми граждански съдии в момента са в деликатна ситуация. Те трябва да решат как да прилагат новите правила. Ако делото е висящо. Не се знае дали да се прилага новият ред. Лошото е, че не всички колеги споделят това мнение и в момента този въпрос е дискусионен. Редът за разглеждане включва всичко. И процедура, и призоваване, и провеждане на съдебни заседания. Би трябвало за старите дела да се прилага старият ред, това е моето мнение. Реално съдията трябва да прецени кой е редът. И ако се получи хем да е по стария, хем да е по новия ред, е възможно да се приеме, че е нарушено правото на защита на страната. До прохождането на новия граждански процес ще мине известно време. За момента може би по старите дела ще е старото призоваване, по новите ще е новото.