novinar.bg

Посланикът на Македония в България Абдираман Алити e роден на 12.07.1945 г. в Желино, Тетовско. Завършил е Факултета по право в университета “Св. св. Кирил и Методий” в Скопие. Започва кариерата си като учител в Желино. От 1990 до 2002 г. е депутат в парламента на Република Македония, като от 1994 до 1999 г. е председател на Партията за демократичен просперитет, една от политическите партии на етническите албанци в Македония.

- Ваше Превъзходителство, как ще коментирате резултатите от срещата на върха на НАТО в Букурещ и по-специално факта, че Македония не бе поканена да се присъедини към Алианса?

- Ние изпълнихме всички условия, нужни за получаване на покана за членство. Македония покри всички изисквания, като проведе нужните реформи в армията, полицията и правосъдието. Въпреки големите ни очаквания се появи една пречка, която всъщност не е мерило за членство в НАТО, и това е спорът с Република Гърция за името на нашата държава. Заради това за жалост не получихме очакваната покана и всички граждани на Македония бяха шокирани.

- Не очаквахте ли Гърция да наложи вето на членството или се надявахте на дипломатически компромис в последния момент?

- Името на държавата ни не е условие за членство в НАТО. Смятахме, че в името на общата стабилност на Балканите Република Гърция няма да използва правото си на вето. Получихме и уверения от почти всички държави членки на НАТО, че ще направят всичко възможно Македония да получи поканата. Но въпреки че имахме силна подкрепа от всички настоящи членки на алианса, при гласуването на решението останахме учудени, че някои наши традиционни приятели не ни засвидетелстваха достатъчна поддръжка. Прикрито или явно, те подкрепиха гръцката позиция.

- Как се отрази решението на лидерите на НАТО за Македония във вътрешнополитически аспект?

- Това нещастие, което ни се случи в Букурещ, се превърна в много позитивен фактор за обединението на всички политически сили, независимо от партийната им и етническа принадлежност, около единната позиция, че борбата за приемането в НАТО и ЕС трябва да продължи. Това е добрата новина, която се роди от от лошата новина.

- Как бихте оценили българската позиция по въпроса?

- Очаквахме повече от България. Очевидно е, че в официалната позиция на България са настъпили някои промени, що се отнася до критериите за добросъседство.

- В македонските медии се появиха твърдения, че България е предала Македония. Как ще коментирате това?

- Не може по този начин да се поставя въпросът. Не може да става въпрос за предателство. Факт е, че очаквахме по-решителна подкрепа от страна на България за приемането на Македония в НАТО. Но това очевидно не се случи и България вероятно има причини за позицията си, която ние уважаваме.

- С какви средства Скопие възнамерява да продължи "битката" си за името?

- Моето лично мнение е, че няма да прекратим преговорите с Гърция с посредничеството на ООН.

- Има ли фракции в Македония, които са по-склонни на отстъпки за името?

- Не. Засега няма такива позиции. Никой дори не е казал какъв може да бъде този компромис. Няма и конкретни предложения, за да се говори по този въпрос. Решаването на проблема няма да отнеме много време - най-много година. Това, което е сигурно, е, че Македония е балканска, но и европейска страна. Мястото й е в европейската общност и би било противоестествено да се мисли по друг начин.

- Очаквате ли на следващата среща на НАТО да получите така дългоочакваната покана за членство?

Да, абсолютно.

- България вече изрази готовност да посредничи в спора за името. Известни ли са ви някакви конкретни действия от наша страна?

- Не е работа на един посланик да казва какво очаква от страната, в която е акредитиран. Аз бих желал България да има по-конструктивно и по-позитивно отношение към моята държава. Всяка помощ, от която и да било страна, е добре дошла. Това важи и за България.

- След едностранно обявената независимост на Косово очаквате ли и македонските албанци да предприемат някакви подобни действия?

- Категорично не. Тяхното място е в Република Македония и там те трябва да упражняват своите права и задължения. Спекулации са твърденията на всеки, който предвижда някакво надигане на македонските албанци. Това няма да се случи.

- В последно време се чуха предупреждения за засилването на антибългарските настроения в Македония. Според Вас има ли такива нагласи сред македонците и по-специално в медиите?

- Няколко пъти ми се налага да повтарям, че антибългарска кампания в македонските медии няма. От време на време се появяват материали, чието съдържание може да бъде тълкувано като антибългарско, но в повечето случаи те са реакция на подобни статии в тукашния печат. Отделни текстове и техните автори никога не би трябвало да определят отношенията между две държави. Подобни двустранни отношения се градят чрез спогодби и договори, а не от някой “фрустриран” журналист или публицист, който пише нещо, което не отговаря на истината и което може да навреди на добросъседските ни отношения. Аз твърдя, че както в българския, така и в македонския печат има материали, които не се харесват на отсрещната страна.

- Как ще коментирате случая с поругания бюст на войводата Тодор Александров във Велес?

- Не съм подробно запознат, но каква би била реакцията на която и да е държава, ако ние отидем там да издигаме паметник, без да сме питали никого и без да сме искали разрешение за такова нещо. И при това да налагаме и да изразяваме нашите патриотични и дори националистически чувства там. Това също не помага за подобряване на двустранните отношения. Има недоброжелателно настроени групи, които очакват да се случи някакъв инцидент във връзките между двете ни страни, за да го раздухат. Ако всекидневно се занимаваме с това да създаваме спънки един пред друг, то ще се стигне до влошаване и на движението на хора и стоки между двете страни. Това не е практика за Европа. Надявам се, че все пак не сме толкова примитивни.