Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: а +a

ПОЛЕМИКА'68
Моята 68-а

15:44 20-06-2008 Румен Янев 9947 | 3 | 149 Коментирай

Нещо не ми стана ясна същността на полемиката между Георги Господинов и Виктор Пасков за 1968 г. Първия не го познавам лично, а вторият ми е поколенчески близък, пили сме заедно и сме изповядвали една и съща рокенрол религия. Вярвам на написаното от Виктор, въпреки че не съм от компанията на Тунела и не мога да разбера на кого и защо се сърди 20 години по-младият писател.

Органически не мога да приема тезата за несъстоялата се 1968 г., защото това означава да се лиша от първата си любов. А без първа любов мъжът е като без биография. Защото за мен 68-а е годината на първата ми среща с Танито при чешмичката на Орлов мост, на фестивала, довел в София хиляди разноцветни и разноезични наши връстници и на къмпинга на Харманите, край Созопол, където през август чехите се оградиха и обявиха автономия.

Ние може и да не сме поколение, което е променило историята. Но аз лично не познавам друго поколение, което е направило това в България. Само! Даже тогава, в далечната 1876 г. “лудите глави”, запалили пожара на Априлското въстание са били малцинство. И са били принесени в жертва от сънародниците си.

Не се наемам да съдя когото и да било. Знам само, че в онази 1968 г. свирехме парчетата на Кинкс, Ролинг Стонс, Енимълс, Спенсър Дейвис и Бийтълс. Репетирахме като луди на тавана на Левски (всъщност истинското му име е Пламен) и той ни говореше неща за ставащото в Чехословакия, които бе научил от по-възрастния си приятел, вече студент – Графа. Левски говореше без много да му мисли, свиреше виртуозно и имаше убийствен глас. Питайте Вили Кавалджиев за певеца на групата на Немската гимназия. Той може би още го помни от едно наше общо участие с Викингите. Не знам дали само заради отсъствия или и заради голямата му уста Левски го изключиха от гимназията точно в тази година …

Почти никой от нас тогава не си даваше сметка, какво всъщност се случва, но от забранените радиостанции, които ние слушахме най-вече заради музиката, до нас достигаха откъслечни сведения за световния младежки бунт. Защото в тази силно пулсираща година имаше барикади и на тях срещу силите на реда стояха наши връстници – французи, немци, холандци, датчани, американци. Чехословакия вибрираше в ентусиазма на надеждата за свобода и хуманизъм. А властта от двете страни на Желязната завеса мачкаше този порив със зловещо единомислие. Господарите на света биеха децата си.

Много от събитията, които са се случили през тази много знакова година от ХХ век, ние научихме постфактум. Но съм убеден, че всеки от съучениците ми помни концертите в Маймунарника, кордоните и въжетата в Борисовата градина (тогава – Парка на свободата), милиционерите и отрядниците пред Университета, конните патрули по Руски и отцепената като при терористична атака Зала Универсиада. В книгата ми за Щурците има и други картинки от това време.

Иска ми се да припомня още един факт. Скоро си спомних за него покрай битката за съдбата на директорката на Френската гимназия. В тази, същата 1968 г. целият випуск на това елитно училище бе наказан с намаляване на поведението. Те, по-големите от нас с една година, не взеха дипломите си и момчетата заминаха за казармата, а момичетата трябваше да работят осем месеца в производството. Чак следващата година им позволиха да кандидатстват в университетите. Наказанието бе за спонтанната абитуриентска манифестация, от която аз си спомням транспаранта “Свършихме училището, преди то да ни свърши”. Май имаше и още. И това ако не беше полъх от Пражката пролет … Не вярвам някой от този випуск да е забравил 68-а, въпреки че едни хора на практика им я отнеха. Дали я броят за несъстояла се година?

Иска ми се специално да благодаря на екипа на “Л’Еуропео” за тематичното попадение. 1968 г. остави на света толкова много и значими неща, че някои от тях смиламе и до днес. Ние, кротките, трудолюбивите, гостоприемните, приспособимите, недоверчиви българчета дадохме своята морална жертва, изпращайки приятелите си в мирна Чехословакия. Правехме се, че не знаем за отказа на румънците да платят кръвен данък на социалистическия интернационализъм. После стискахме зъби, когато в Югославия ни псуваха и ни наричаха окупатори.

Казах вече – не искам да споря с никого. Но моята 68-а не си я давам. В нея свърши детството ми и на негово място се появиха първите трудни въпроси. Много от отговорите дойдоха по-късно. Но въпросите … Мъдрите са казали, че пътят към истината започва от правилното формулиране на въпроса.

рейтинг - 3 (225) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (149)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!