novinar.bg

Подполковник Вера Николова е на 36 години и е родом от Червен бряг. През 1989 г. завършва Висшето военно училище във Велико Търново. Зад гърба си има 19-годишен стаж на военнослужещ. От 2006 г. е председател на Сдружението на жените военнослужещи в Българската армия. Освен това е и национален представител в Комитета на жените в силите на НАТО.

Интервю на Тереза Тренева

- Госпожо Николова, какъв е броят на жените военнослужещи в Българската армия и увеличава ли се той?

- Приблизителният брой на жените в армията е около 3000, но трябва да отбележа, че той непрекъснато се мени. Всеки десети военнослужещ в Българската армия е жена. Тенденцията е процентът на жените да се увеличава, което е много хубаво, а е и в изпълнение на европейските препоръки за равнопоставеност на половете в различните професии.

- С какво армията е привлекателна за нежния пол?

- Повечето жени залагат на това, че военната професия все пак е държавна работа и при това е сигурна. Ползват се всички права и защити от страна на закона, а и заплатата е добра. Освен това на военнослужещите се дава възможност да живеят във ведомствени жилища, да повишават своята квалификация, не само военна, а и цивилна. Някои са привлечени от романтиката на професията. Те са авантюристи и търсят предизвикателства. Доста интересно е да участваш в учение наравно с мъжете в пълно бойно снаряжение. Твърдението, че това е чисто мъжка професия, е само стереотип, наложен от едно време. Митът, че военната професия е само за мъже, се руши всеки ден. Днес въпросът не е дали жените имат място в армията, защото те вече са доказали своето място. Въпросите, които са важни, се отнасят за длъжностите, които те могат да заемат в нея.

- В тази връзка кои са най- предизвикателните длъжности за жените?

- Те са в зависимост от вида въоръжени сили. Най-предизвикателни са пилот на изтребител и командир на кораб. Дори сега вече има момичета, които се обучават в специалност "Навигация" във Висшето военноморско училище във Варна. След като завършат, те трябва да бъдат назначени за командири на кораби.

- В кои части жените са най- много?

- Най-голям е техният брой в Сухопътните войски. Така стои въпросът и с мисиите зад граница. Най-много са участничките в Сухопътни войски, защото мисиите, които изпълняваме зад граница, са дадени на сухопътни войски. Но за първи път миналата година имахме участие на жени на кораб в “Актив индевър” в изпълнение на мисия зад граница от военноморските сили. Там участваха шест жени, от които един офицер, един сержант и четири кадрови военнослужещи. Тоест доказахме, че жена на борда не носи нещастие.

- Има ли военнослужещи в армията, които злоупотребяват с това, че са жени?

- Разбира се. Всяко стадо си има и черни овци. Но това се случва и навън. Винаги има жени, които използват красотата и привлекателността си, за да направят кариера. Но това е нещо нормално. Ние сме огледален образ на обществото, в което живеем. С това малко изключение, че сме в униформи.

- А какъв е делът на жените военослужещи в мисии зад граница?

- Имаме един доста добър процент - 8, като това са данни от миналата година. Там те изпълняват различни длъжности в зависимост от задачите, които изпълняват в мисиите. А те са охрана на бежанския лагер в Ашраф. Занимават се най-вече с устройване на “Чек пойнт”, тоест на пропускателен пункт. Имахме жени участнички в “Хелброк” в бойната група на Европейския съюз. Аз дори участвах в подготовката и сертифицирането на бойната група. Там имаше две момичета, които наравно с мъжете от сутрин до вечер в пълно бойно снаряжение бяха “в окопа”, както се казва, и си изпълняваха задълженията, а именно устройване на пропускателен пункт. Всичко това при 36 градуса. Но въпреки всичко има голям наплив за участие в мисии зад граница.

- В кои специалности не се допускат жени?

- Според наредба 14 на министъра на отбраната от 2005 г. жени не могат да заемат длъжности в Служба на подводници, Личен обиск и охрана и длъжности, свързани с отдаването на почести в националната гвардейска част. Всичко останало е разрешено. Има обаче една малка уловка, която не дава възможност на момичета, които са приети във военни училища и които искат да се обучават в специалност "Разузнаване" във Военния университет във Велико Търново. Когато се правят заявки от видовете въоръжени сили за обучение по специалности, те не дават заявка за обучение на жени и съответно няма как жени да бъдат обучени в тези специалности.

- Вие като председател на Сдружението на жените военнослужещи в Българската армия докъде сте стигнали в тази насока?

- Пращаме докладни записки, търсим добър вариант и за двете страни - както за жените, които искат да се обучават в тези специалности, така и за самата институция, която трябва да ги обучи. Да вземем за пример един пилот на изтребител. Все още няма пилот на изтребител жена заради увреждането на детеродните органи, които би могла да получи по време на обучението. Това обаче не е вписано във въпросната наредба. По принцип жените, които искат да се обучават, имат право да го направят, но не знаят вредата от това, тоест самата система ги предпазва. Политиката, която трябва да се предприеме, е жените да бъдат правилно информирани за вредите, които биха могли да им се нанесат, ако изберат тази специалност.

- Каква е целта на сдружението?

- Целта е да се издига авторитетът и престижът на жените в униформа. Публичният ни образ трябва да бъде правилно разбран както от обществеността, така и от нашите колеги. Така, за да се узаконим, трябваше да подпишем споразумение с министъра на отбраната и да си направим план за съвместна дейност с министерството. Това обаче не значи, че не можем да имаме план за съвместна дейност с други организации.
Сега искаме да направим една кампания за превенция на репродуктивното здраве. Това се налага, защото този профилактичен пакет за осигуряване на здравето на военнослужещите не включва гинекологичен преглед. Тоест включва го, но само ако военнослужещата има желание, а тя, за да има желание, трябва да има и възможност. Военнослужещите в София могат да отидат на гинекологичен преглед във ВМА, но тези от Карлово трябва с автобус да отидат до Пловдив. Защо не с един мобилен мамограф и един екип да не се отиде директно до гарнизоните по местата, където служат жените, и да се направят тези чисто женски профилактични прегледи. Този проект искаме да го осъществим освен с Министерството на отбраната и ВМА и с фондация “Искам бебе”. Установихме много добри контакти с тях и те имат желание да се включат. Сега обаче сме още в процес на преговори. Трябва да се направи рамка и програма. Първоначално има идея тази кампания да се направи в пет града с по-големи гарнизони, а следващата година да бъде в още пет града.

- Какви други стъпки сте предприели във връзка с този план на сдружението?

- В момента приоритетът ни е да се представим на новия министър на отбраната, за да можем да му кажем кои сме и какво искаме да постигнем. Ще проведем среща с военните аташета, акредитирани в България. Целта ни е да помолим за униформи на техни жени военнослужещи. И съответно да видим как техните униформи биха могли да послужат за подобрение на нашите. В момента в Министерство на отбраната се работи по проект за създаване на нова дамска униформа. Самото качество на униформите трябва да бъде подобрено като кройка, защото все още камуфлажът е еднакъв и за мъжете, и за жените. Освен това той е различен за различните климатични условия, където трябва да бъдат изпратени мисиите ни зад граница. Има идея камуфлажът да бъде унифициран за всички видове въоръжени сили. Освен това имаме проблем с дамските обувки. Във военния магазин има една пародия на дамски обувки. При това ние нямаме ботуши към униформата си и зимно време трябва да ходим с отворени обувки. Освен въпроса с униформите на срещата с военните аташета ще поставим въпроса за осъществяване на контакти със сродни организации като нашата в чуждите армии. Да установим контакти с тях и да направим общи проекти. Като под общи проекти имам предвид обмяна на курсанти. Това ще помогне за създаване на контакти и разширяване на кръгозора.
Освен това сега по повод 1 юни се организира ден на отворени врати по поделенията, където децата на военнослужещите могат да отидат и да видят техниката, изтребители, хеликоптери, да се качат на кораб. Сега обсъждаме идеята тази година за Деня на детето с автобуси на Генералния щаб да заведем децата до Граф Игнатиево и до Крумово, където са военновъздушните бази. Там те ще могат да разгледат базите, да се качат на самолет и да видят как е, защото нашите деца са потенциалните бъдещи войници на България.

- Досега говорихте само за идеи, но какво сте извоювали до този момент от всичко, което споменахте?

- Направихме един семинар. На него се запознахме с европейските политики за равнопоставеност на половете. Там присъстваше Лили Абаджиева. Тя завежда отдел по равнопоставеност на половете в Министерството на труда и социалната политика. Това е единственото министерство, където има хора, които работят по проблемите на равнопоставеността на половете. А препоръката на ЕС е да има такива координатори във всички министерства. А в нашите ведомства няма такива координатори. Има различни центрове и организации, които се занимават с проблемите на равнопоставеността на половете. Като цяло самата политика е насочена към увеличаването на процента на жените в управлението на държавата и в процеса на вземане на решения. Лили Абаджиева ни предложи да осъществим два проекта - единият е за обучение на самите членове на сдружението за това как се правят проекти. И следващите проекти да бъдат за джендър адвайзери. Това е много популярно в другите армии в страните членки на НАТО. Това е и една от препоръките на Комитета на жените във въоръжените сили на НАТО. Тези съветници по пола ще вземат активно участие в подготовката на контингенти зад граница не само при подготовката, но и при самото изпращане на контингентите. Самите ние в нашата среда имаме нужда от такива съветници по пола, които да работят сред колективите както с мъже, така и с жени, защото понякога става така, че не толкова ние имаме проблеми с мъжкия пол, колкото мъжкият пол с нас. В един момент се оказва, че командирите ни, които са обучавани само в еднополова среда, не знаят как да работят с жени.
Освен това направихме две благотворителни кампании в дома за деца в неравностойно положение в Брацигово. Първата беше на Коледа, а втората по великденските празници. Сега, по повод Деня на детето, имаме намерение да поканим децата от Брацигово да дойдат да разгледат зоологическата градина.

- Какво ви предстои?

- През юни, когато ще бъде годишната среща на националните предствители в Комитета на жените в НАТО, ще се обсъдят най-добрите практики в страните членки на НАТО най-вече за прилагане на Резолюция 1325 на ОН. Тя е за жените, сигурността и мира. Тези практики са свързани с увеличаването броя на жените в мисии зад граница, където те да могат да влизат в контакт с жените от местното население и да им помагат. Защото в конфликтни зони най-страдаща е именно тази част от населението, която включва жените и децата.