Къде съм > Начало > Коментари > Животът
Размер на шрифта: -а а +a

По-добре умри в Париж, ако е насилствено

12:31 10-02-2010 Калин Руменов 2509 | 4 | 23 Коментирай

Ако трябва да избирате постоянен адрес според качеството на живот – ще предпочетете Франция пред България. Ще се спрете на Париж и ако изборът е къде да ви размажат главата, а в тялото ви да вкарат 93 пъти нож. Заради качеството на живот неговата цена там е по-висока. А французите са приятно злопаметни хора, които не се изморяват да търсят възмездие за смъртта дори на източноевропейски навлеци. Ние не можем да ги разбeрем и затова предпочитаме да емигрираме при тях. Дори и само за да ни погребат с Марсилезата.

За свикналите с bg правосъдие 10-годишните френски усилия по случая „Борилски” изглеждат като престараване. Нито е убит техен гражданин, убийците също не са местни, отдавна са минали граница и едва ли ще посмеят да се върнат някога обратно. Французите нямат личен мотив за реваншизъм, за да бъдат толкова упорити. Можеха да отбият номера с мърляво разследване и да забравят за българите, които са мъртви или избягали. Те направиха обаче различното – самоуверена криминалистика и злопаметен лош дъх във врата ни, докато не произведем присъди. Наистина изглежда като престараване - на французите да им пука повече, отколкото на нас за смъртта на един българин. Но точно заради това искаме да емигрираме в Париж, както и да умрем там. Дори да е насилствено – имаме гаранция-Франция, че ще бъдем отмъстени посмъртно. Това не е само класическо правосъдие, а прилича на концепция за държава. Която се държи крайно шовинистично, ако на нейна територия се извърши убийство. И си разчиства сметките с убийците на принципа „Нищо лично, просто държава”.

Сами нямаше да стигнем до наказания за смъртта на българин. Щяхме да се изморим и да се откажем, преди да сме започнали. Затова с непреодолим комплекс за малоценност трябва да признаем - мерси, Франция, мерси, Ваше Превъзходителство мосю Дьо Понсен. Наистина бяхте превъзходни, докато ние продължаваме да живеем като балкански мърлячи. След 10 години успяхме да вкараме убийците в затвора de jure, но de facto се провалихме. Което допълнително засилва впечатлението, че в bg правосъдието има само две категории на виновност – на неизвестен извършител и на известни извършители в неизвестност. Срам не срам, трябва да помолим французите да участват в издирването им и те ще го направят с удоволствие. Защото изглеждат много по-мотивирани да стигнат докрай в случая „Борилски”. В който собствената ни съдебна система отдавна е загубила критерии за професионално достойнство. Иначе от правосъдна срама щеше да се поразтърси за изкупителна жертва – защо подсъдими за жестоко убийство внезапно изчезват, когато трябва да чуят присъдата си.

Сигурни сме, че виновни за мърлящината няма, защото една несвършена работа може да бъде обяснена по 28 начина и оправдана с поне 5 текста от Наказателния кодекс. Но не сме сигурни, че някой е търсил вратичка в закона, през която да влезе и да гарантира наличността на Желязков и Стоичков. През тази вратичка влизат адвокатите на подсъдимите, а клиентите им излизат през парадния вход на съда или колата им се разваля на път за затвора. През тази вратичка влязоха и французите, които намериха начин да направят паралелен процес на своя правна територия. Въпреки че мина толкова време и живеем в един и същи Европейски съюз. Но най-вече – въпреки че става въпрос за един българин, убит от двама българи, за което на останалите българи не им особено притеснено. Ако не сте близки или адвокати на Желязков и Стоичков – нямате никакъв шанс да не харесате подобна концепция за държава. И след насилствена смърт да не пожелаете гробно място на парижките гробища. Там ще се чувствате по-удобно и ще получите по-голямо съчувствие от местното правосъдие.

P.S. Всъщност всичко е лично, а не само държава. В доказателствата на криминалистиката ти да се съмняват мърлячи, неуспели да разкрият нито едно от маса поръчкови убийства - всеки на мястото на французите би се обидил. Стига, разбира се, да има достатъчно достойнство и професионално самочувствие.

рейтинг - 4 (41) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (23)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!