novinar.bg

Илия Троянов е сред малцината популярни на Запад писатели, които с гордост можем да припознаем и като български. Въпреки че от години живее в Германия и пише на немски, неговите романи пътешествия се радват на голям интерес и у нас. Преди ден Троянов официално представи пред родната четяща публика книгата си „Номад на четири континента”, посветена на Ричард Бъртън - британски пътешественик, изследовател, преводач и общественик, забележителна личност от 19-и век. Това е първи превод на изданието, който излиза под знака на ИК „Сиела”.


- С какво личности като Ричард Бъртън, героя на новата ви книга „Номад на четири континента”, биха заинтригували съвременния читател?

- Бъртън е бил не само син на своята епоха. Той е бил бунтар, човек, надарен с невероятно любопитство, релативист - смятал е, че всяка една култура, всяка една религия има самостоятелна стойност. Всички тези елементи очевидно го правят и една модерна личност. Чрез него се създава връзка между нашата епоха и 19-и век.

- Доколко неговият космополитен дух кореспондира с тезата, че модерният човек е по-скоро безотечественик, отколкото вързан за корените си?

- Има такъв елемент. Факт е, че той е говорел не само над 28 езика, но и е бил визуално адаптивен към новата си среда. Бъртън се е отличавал с изключително тъмен цвят на лицето, даже има слухове, че е притежавал циганска кръв. Това му е давало възможност непрекъснато да се „преоблича” в кожата на различни националности, арабин, индус, жител на Северна Африка. Тази готовност за адаптация е нещо повече от космополитизъм. Подобно нещо бихме могли да опишем с известен театрален елемент - актьор, който сменя маски на сцената. Но толкова добре го прави, че в един момент маската става ново лице.

- Книгата ви започва с максимата на Ричард Бъртън, че за силния човек всяко място е родина. Как самоопределяте собствената си личност на този фон?

- Зависи как ще определим границите на силата. Ако става дума за това човек да е отворен, да не се страхува от непознатото, от широтата на белия свят, то може би притежавам известни качества. Непознатото плаши повечето хора, въпреки че това, което знаем, често пъти е по-страшно от все още неизвестното.

- Българите отворени ли са към света според вас?

- Ако сравнявам българите с гражданите на чужди страни, които познавам, бих казал, че има доста силен елемент на дистанция към непознатото, на моменти граничещ с расизъм. Това поведение особено силно се поражда по отношение на хората с по-тъмен цвят на кожата. По време на комунизма тази много странна смесица на идеологията на интернационализма и силното чувство на комунистически шовинизъм доведоха до създаването на един лицемерен патриотизъм, който няма нищо общо със свободния дух и желанието да се отвориш към света. Това доведе до една своеобразна антиреакция, която направи сънародниците ни по-затворени, отколкото са били преди Втората световна война.

- В тази връзка давате ли си сметка за успеха на заглавието на предишната си книга „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, което излезе от литературния контекст и заживя като готова фраза за много хора?

- Това е много интересно и за мен като автор. Същият успех тази фраза получи на немски и влезе в езика. На път е да стане поговорка. Един ден сигурно ще се слее с живата реч и няма да си спомняме откъде се е взела. Радвам се, че ме цитират, защото една успешно изречена фраза сгъстява смисъла, подсилва значенията.

- Наричат Ричард Бъртън „оркестър без диригент” заради изключителните му качества. Може ли да се каже, че съвременността ни е лишена от истински силни личности, от духовни водачи?

- Смятам, че и нашата епоха си има своите големи имена. Разликата с тази на Бъртън е, че той е живял в едно изключително разточително време. Хората са имали месеци и години пред себе си, за да свикнат и се запознаят с новостите. Да ги изучат по същество. Така например служителите като него от колониалните администрации не са робували на много задачи и са се посвещавали на всякакви интересни теми. Не виждам как някой би повторил подобен успех днес, ако ще и да е син на милионер. Тази времева концентрация ни лишава от много неща и в крайна сметка се формира една повърхностност. Тя се дължи на факта, че твърде често сменяме каналите си за връзка със света, подобно на дистанционно за телевизор.

- За да напишете книгата, сте обиколили държави на четири континента. Вървейки по стъпките на Ричард Бъртън, хрумвало ли ви да правите паралели с България и в каква посока са били те?

- Никога не съм сравнявал, но мога да ви кажа, че когато пристигнах за пръв път в Индия през 1998 година, веднага се почувствах като у дома си. Имаше много неща, които ми напомняха за родината ми. Затова често обичам да провокирам хората тук, като им казвам, че България е по-близо да Индия, отколкото до Англия. Манталитетът, начинът на живот, кухнята на двете страни доста се припокриват. Най-впечатляваща е общата ни представа за кеф, макар и тя да има по-общо, ориенталско звучене.

Това е една от малкото реални граници между Изтока и Запада. Само страните от Изтока имат това съзнание, което се разпростира над това да ти е просто хубаво и да изпитваш удоволствие. Идеалът, че като напълно се отпуснеш и нищо не правиш се пренасяш в райското блаженство. Западният човек поради калвинизма, протестантството, индустриализацията и много други причини напълно е загубил това усещане. Даже свободното време се дефинира като време, в което трябва да вършиш нещо. Затова е и цялата тази истерия с хобитата. На немски език даже няма еквивалент за думата кеф - да седнеш, да не правиш нищо и така да ти е най-добре.

- Твърдите, че унификацията унищожава многообразието и това ощетява пъстротата на света? Накъде вървим всъщност?

- Ако не говорим за тотална унификация, то поне можем да говорим за пълно уеднаквяване в много области. Дайте си сметка, че кока-кола се пие навсякъде по света - от бедното африканско село до богатия американски мегаполис. Местните характерни продукти изчезнаха. Избираш между кафе латте или кока-кола.

Киното и литературата също са превзети от проектите на големите мега компании. В тази връзка Бъртън би бил ужасен, ако можеше да види какво се случва днес. Неговото становище е, че културата не бива да променя от позицията на по-силна власт. Малко известен факт е, че именно Бъртън е автор на знаменитата фраза „Защо искате да направите от добрите индийци лоши християни”.

- Не се ли получава нещо подобно и у нас?

- Ако словесно се заиграем, мога да кажа, че някой се опитва от добри българи да ни направи лоши европейци.