Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: -а а +a

Осиране по сценарий

14:09 16-04-2008 Калин Руменов 5290 | 3 | 27 Коментирай

Осрахме се, много се извиняваме. Ако може някой да почисти след нас. Това е най-неказваната реплика в българските сценарии. Вместо нея се чува - осраха ни. Ще се опитаме поне да ги препикаем. Казва го непризнатата некадърност. На която й е по-лесно да изрови заговор срещу себе си. Отколкото да зарови лайната след себе си.

Интелигентният начин на живот свършва там, където започват сценариите с неидентифицирано личностно оклеветяване (НЛО). Много се надявахме например Румен Петков да подаде оставката заради лошо свършена работа. Или поне за зле замислена. Заради повечето арестувани еколози от бандити. Заради говеждата милиционерщина и битите с електрошок крави. Дори заради всичките виртуални терористи, които не успяха да убият американския президент в София. Не успяха и да провалят местните избори. Когато вместо търговци на гласове ченгетата хванаха само много пиян ясновидец. Който се обади в МВР да каже, че на министъра ще се случи нещо много лошо. И няколко месеца по-късно наистина позна. Румен Петков си отива заради НЛО. Което въобще не е честно. Но все пак има някаква логика, макар и силно побългарена. Че когато се репресират фактите, накрая побеждат слуховете.

Петков е последният жив паметник на конспиративния сценарий. Написан с експресивна по комунистически лексика – предателства, клевети, клюки, интриги, политически нищожества. Така вероятно се е говорило на митингите на Отечествения фронт в средата на септември 44-та. Но днес е крайно немодерно да продължава живеенето в сценарий по внушение. В който никога няма да се случи нещо спонтанно. Нещо от само себе си, без някой да го е мислил особено. Всичко задължително трябва да е добре организирано. Сценарият е алибито срещу некадърност на ученика на Луканов и сина на БКП секретаря Димитър Станишев. В тяхната автобиография има ужасно много сценарий. Но Петков и Станишев (Сергей) заради вечния партиен астигматизъм виждат през очилата на демагогията друг заговор.

Точно тези хора не трябва да говорят за таен сценарий. Поради исторически и много прагматични причини. Тяхното правителство се опита да бъде избрано с тайно гласуване. Все пак беше съставено на тъмно. Управлява на тъмно. И дори в момента прави ремонт по килерите. Когато политиците се питат за нещо конкретно, те се измъкват с клишето – нужен е обществен дебат по проблема. Има ли такъв в момента, когато трябва да се сменят куците коне – има, как да няма, ще кажат те. Всъщност има само въпроси към министрите дали се чувстват пътници – няма такова нещо, бетон сме. И журналистическо спрягане на имена с позоваване на анонимни, но достоверни източници. Така се прави ремонт – с много клюки и малко бетон. И няма нищо странно, че се случват срутвания. Министрите се назначават с клюки, известно време са бетон и се уволняват заради НЛО. Изпитано е при Овчаров и Петков.

Слуховете са единственото оръжие за реформа там, където на фактите не се обръща внимание. Президентските прояви край Симитли, невлизащи в противоречие с трагедията край Червен бряг, са много по-смисленият импийчмънт. Повече дори от фактите, че президентът говори неразбрано, информира се твърде бавно и се обърква в признаването на псевдоними. Семейният живот на Станишев е по-интересен от трудовата му книжка, на която не обърнахме достатъчно внимание. В момента не обръщаме внимание и на военната му книжка, когато си го представяме като силов премиер. Слуховете за банковата сметка на Доган са по-силни от факта, че не ходи редовно на работа. При царя вече няма особено значение къде свършва истината, тъй като отдавна се е превърнал само в слух.

Когато нещата се вършат на тъмно – обикновено побеждават тъмните сили. И измислянето на сценарии е точно обратното на оздравителен процес. То диагностицира шизофренно-параноично разстройство, което предизвиква още по-голямо осиране. С живеенето в сценарий по внушение се обяснява дори защо един човек пие много, повръща малко, не си гледа работата и най-накрая го уволняват. Това не е пример с Румен Петков, а с Иван от Music Idol. Приличат си, че са много големи. И на тръгване обясняват, че всичко е било сценарий. Вярваме им, но имаме и едно усещане за осиране.
рейтинг - 3 (8) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (27)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!