Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: -а а +a

Виктор Пасков

Куделка. Снимка Интернет

01/02

NOLI ME TANGERE!*

13:49 20-06-2008 Виктор Пасков 7542 | 4 | 144 Коментирай

Преди всичко, г-н Господинов, искам да ви благодаря за редакторската забележка относно цитатът „Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ми”.

Оригиналът гласи: „Quousque tandem o, Catilina patilentia nostra” Разбира се, че речта е на Цицерон. Катилина не е произнасял речи в римския сенат. Поне не слова, които да са останали в съзнанието на поколенията. Надявам се, че разбирате, че става дума за писмена грешка. Извеждането й в послепис говори, че сте надарен с брилянтно чувство за поанта. Един съвет: използвайте го в художествената литература. Не го разхищавайте в отворени или затворени писма.

Но да оставим древния Рим и да се върнем към 1968-ма. Съществувала ли е тя в България или не?

Аз твърдя, че е съществувала. Че е оставила страховит отпечатък върху „поколението 68-ма” в световен мащаб. В неговата история, психология, изкуство, култура. В политиката, в съдбата на човечеството.

Вие твърдите, че такава година липсва от календара. Оплаквате се, че „нападайки” ви, не съм се позовал на никакъв цитат от вашата дописка от Берлин във в-к „ Дневник”.

Е, добре. Сега ще цитирам отломки от вашия опус (или как да го нарека?) и ще ви споделя, какво ме е докарало до „бяс” – дума, която трикратно използвате спрямо статията ми за измамата с човешко лице.

„Там някъде, след тревите и сладкия дим на Изтока е съчинена цялата 1968”. Край на цитата.

Господин Господинов. Джордж Харисън и „Бийтълс”, които се отправиха към тревата и индийската религия, търсеха просто нови инвенции в музиката. Разбирам пуританското ви отвращение от коклюша на 68-ма (трева, сладък източен дим), но не ни съдете тъй строго. Тези атрибути не определят контекста на годината на Руди Дучке, Червените бригади в Италия, Фракция „Червена армия” с Андреас Баадер и Улрике Майнхоф, Еслин и компания в Западна Германия, вълненията в Чикаго, Франция и Чехословакия, виетнамската война. Сума сумарум: в годината 1968-ма настъпи радикална революция (смяна), както в областта на поп музиката и изкуствата, така и в политиката и това не са мои LSD видения, a исторически факти. В книгата ми „Германия – мръсна приказка”, която вие колегиално определяте като слаба, (а във Франция се продава с червена обложка, бестселър), съм описал ситуацията подробно. Вие сте поет, аз – реалист.

Цитат втори: „Изказвал съм и други ЛИЧНИ И БЕЗОТГОВОРНИ теории за несъществуването на 1968-ма”. Край на цитата.

Защо, г-н Господинов изказвате „лични и безотговорни теории”, когато ви е пределно ясно, че имате аудитория, която ви вярва? Нямате право да сте безотговорен. Каква е теорията ви – анархистична, нихилистична, богоборска, суперфилософска, егоцентрична, реформистка, хитроумен ренесанс в зелено – какво?

Цитат трети: „ Продължавам да твърдя, че онова, което не се е случило в живота на един човек, така и в живота на едно общество, е в някакъв смисъл по-важно от случилото се. Несбъднатото продължава да излъчва последствията на своята несбъднатост”. Край на цитата.

Ако има нещо, което ненавиждам, това е аматьорщината. В случая – аматьорското философстване без капчица покритие.

Какво сбъднато, Господинов? Какво несбъднато? Кой определя какво ще се случи в индивидуалната съдба на човека?

Нали разполагахте с обществото през 1989 – в исторически план? Приемате ли, г-н Господинов, че това, КОЕТО СЕ СЛУЧИ в последните двайсетина години на Балканския полуостров Е НЕСБЪДНАТО? Не се е случило в живота на обществото? И няма отражение в следващите – най-малко - двайсет години? Какви пулсации на НЕ - СБЪДНАТОТО пулсират на трагичния ви меридиан? Вие ни се подиграхте, когато се подписахме срещу създаването на държавата на военнопрестъпниците и наркотрафикантите. Инсценирахте във форумите вой. Нарекохте ни всякакви и повлякохте лумпените след себе си. Те оплюха професори и поети, инженери и архитекти, физици, математици, издатели – и успяхте. Да, чета форумите. Но те не са моя извор на истината.

Помните ли американската ракета насочена в Белградската телевизия, която уби 17 колеги, (ваши и мои)? Те не бяха слуги на Милошевич, а просто си вършеха работата като вас и мен.

Сбъднато?

Несбъднато?

Каква беше вашата реакция тогава? Аз лично, протестирах. Писах. Говорих. Драх си ризата.

А Вие и себеподобните ви? Доколкото си спомням, по същото време обявихте на българските гладни писатели, че сами са си виновни. Дадохте за пример себе си: работите на четири-пет места. За чие шампанско и хайвер говорим?

БНТ излъчи мега репортаж. Един ден от живота на писателя Георги Господинов. Вярвахте ли в тази торта захер? Кое при вас е сбъднато и кое – не?

Последен цитат, пряко свързан с предходния: „Впрочем не разбрах отношението ви към фестивала (Международен младежки фестивал в София, 1968, б.а.) проблясък на свободата, разбирана като секс със себеподобни от всички страни, или организиран от системата купон”. Край на цитата.

Озадачавате ме с формулировката „секс със себеподобни”. Вие със себеподобни ли го правите? Ако под „себеподобни” разбирате кучета и котки – е, забравете. Съвсем традиционно го правехме. Напишете ми едно затворено писмо и споделете вижданията си в тази област. Ще се опитам да ви разбера. А иначе – да! Фестивалът бе организиран купон на властта, финансиран безподобно. Но властта се прецака с фестивала. Искаше да излъже западняците, че сме социалистически оазис. Да ни излъже и нас. В началото повярвахме. После си платихме за наивитета. Вие в какво вярвахте на купона от 1989-та? В какво вярвате сега?

В началото на писмото си пишете, че сте за професионализма и срещу менторството. Веднага след това давате оценка на книгите ми. Не е професионално. Спорим за 1968-ма. Не за вашите или моите книги. Менторство е да ме отправите към творчеството си и да ми давате указания какво точно трябва да прочета от него за да се наредя в редицата на образованите ви адепти. Как не ви бе скучно да публикувате библиографията си в рамките на 23 реда, когато при капка обективност можете да я сведете до един? Не ме убеждавате. Ни най-малко не смятам, че родените през 1968 са изгубено поколение. Изпитвам възторг от талантливите, независимо от възрастта им. Ненавиждам въртиопашките, колибрите, совите, бухалите, кукумявките и всякаква нощна орнитоложка гад. Ненавиждам тъмнина и заговори в тъмнината. Мразя фалшификациите. Лъжите за успехи, псевдотиражи, лъжите за отзиви и критики в световен мащаб.

Овен това, прекалено често използвате думички като „алкохол”, „кръчма”, „ кръчмарско” „истерия” и др. алюзии. Позовавате се на Ботев и дипломатическата боза. Това ниво ли е? Е, най-малкото е на равнището на форума, който ме съветвате да прочета. Там едни безфoрмени и безфигурни крещят, че съм жертва на водката. Не на водката. Пия уиски, с ваше позволение. И то не с всеки.

А вие, Господин Господинов, какво пиете? Пили ли сме някога заедно каквото и да е, че сте толкова убеден в подвизите ми на маса и под маса? Ако продължавате в тази посока, ще стигнем и до дамските буби и тяхната връзка с 1968-ма.

В същите тези ваши любими форуми се питат, как така съм бил 13 години в ГДР и къде тук е следата на ДС. Принуден съм да дам пояснение. Изключиха ме от комсомола и без право да продължа образованието си от 9 училища. Цялото ми семейство по майчина линия бе 6 години в Белене. Баща ми замина през 67-ма в ГДР като тромпетист. Благодарение на него излязох от страната и завърших средно музикално. После консерватория. Работих, за да следвам. Бил съм шофьор на самосвал, фин механик, сценичен работник, експедитор в шофьорско предприятие, поп и джазов музикант, хорист, солист, автор на сценична музика, рецензент, писател.

Това е. Никога не съм бил дисидент. Не съм бил член на която и да е партия. Ляв съм, в смисъла на немската социалдемокрация. Никога не съм правил стриптийз в политическия бардак, за да видят платежоспособните какви атрактивни рани имам. А вие?

Трудно ви е да съчетаете, Господинов, (цитирам) „някогашния хипар с днешния дипломат” Край на цитата. Евтино. Приемете просто, че някои хора имат биография.

На всичко отгоре изглежда, че не осъзнавате къде се намирате в момента. Отворено общество ви е пратило да поживеете една година безметежен писателски живот в Берлин. Не ви ли обясниха, че там съвсем доскоро външен министър бе Йошка Фишер? Справете се с неговата биография на бунтар от 1968-ма. Или с тази на Даниел Кон Бендит, сегашния евродепутат. Не бъдете турист. За една година обхождайки оригиналното бойно поле можете да научите историята на 1968-ма. Да промените някои ваши възгледи. Свалете старата риза и облечете нова. Мога да ви посоча няколко адреса в Берлин за експресно химическо чистене.

А колкото до „днешния дипломат” и подличкия намек, че нямам право от гледна точка на позицията на културен съветник в Берн да се произнасям за Сорос – грешите.

Сорос е индивид, комуто е забранен достъп до повечето европейски държави . Унгария, например. Вашата абсолютна некомпетентност в сферата на дипломацията ви нарежда на почетно място в неговия отряд на произвеждащите шум и крясък без всякакво значение (Шекспир) - но и това е разбираемо. Човек, дори и добре да живее, трябва да папка.

П.П. Не. Не нападам вашето поколение, Господинов, а само хора като вас.

Теодоси Спасов е от вашето поколение. Алек Попов. Карбовски, който страшно ме дразни, но е факт. Тома Марков – рядък талант и неврастеник, но от друг порядък. СЪВСЕМ ДРУГ. Музиканти, които познавам. Да цитирам ли имена на художници, на които организирах изложби в Берлинския културен център? Няма смисъл. Те не са на ясла, а си изкарват хляба с таланта си. А колкото до цинизма - цинизмът не е болезнено удоволствие от произнасянето на мръсни думички. (Това е психическо заболяване). Става дума за древногръцка философска школа. Антистен. Смисълът на живота според нея е въздържание, презиране на богатството и отхвърляне на съществуващите морални норми.

Разбирам, защо не споделяте антистеновите възгледи.

Все пак, поразсъждавайте Господинов, върху две максими на циника Антистен:

 

Не пренебрегвай враговете си. Те първи забелязват грешките ти.

По-добре да попаднеш на лешояди, отколкото на ласкатели. Първите ядат мърша. Вторите – живите.

 

“ Не ме докосвай”.лат

* Отговорът на писателя Виктор Пасков на отвореното писмо на Георги Господинов, публикувано в сайта на „Новинар”, пристигна в редакцията днес към обяд от Швейцария.

 

 

 

 

 

 

рейтинг - 4 (24) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (144)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!