Къде съм > Начало >
Размер на шрифта: -а а +a

Николай Стоянов: Дон Кихот и Санчо Панса са част от мен

0:00 23-04-2005 Интервю на Виолета Цветкова 1599 | 3 | 11 Коментирай

Свободата, извоювана с бойно копие, не е сладка, казва писателят

Писателят Николай Стоянов е автор на многобройни книги с проза и на сценарии за няколко тв филма. Директор е на Издателска къща "Библиотека 48" и е основател на фондация "Балканика", която близо десет години присъжда едноименната ежегодна награда за балканска литература. Тази седмица той стана първият лауреат на приза "Париж-Европа", който ще му бъде връчен на 21 май във Франция. Българинът бе избран от 11-членно жури, в което влизат представители на ЮНЕСКО, артисти, режисьори и посланици. Наградата му се присъжда за "създаването на фондация "Балканика", издателска мрежа от седем балкански страни и за принос към културата на Европа".

- Г-н Стоянов, наградата няма как да не ви радва, но има ли тя и друга цена?

- Разбира се, че ми стана приятно от новината, но по-важното е, че наградата идва в много важен момент - догодина "Балканика" ще навърши 10 години и като че ли французите точно това са чакали. Отличието ще бъде стимул не само за мен, но и за всички хора от "Балканика", без които моята добра идея за балкански литературен приз просто нямаше да се реализира. Сега той добива друг авторитет.

- Струва ми се, че от една година насам Франция непрекъснато награждава българи - Михаил Камберов, Светлин Русев, "Сфумато", Анжел Вагенщайн... Това някакъв реверанс ли е?

- Няма реверанси. Французите са хора със самочувствие на голяма нация с богато културно минало и не им е в духа да правят куртоазни реверанси. Щом награждават нещо, значи го харесват, а всяка златна капка работи за доброто лице на България. Скоро говорих със завеждащата отдела за Европа във в. "Фигаро", която ми каза: "Николай, имиджът на България пред Европа не е добър. Непрекъснато се говори за проститутките ви, за трафика ви на хора, за кражби на коли, мутри..." И има една тенденция там да се търсят добрите неща у нас. Затова колкото повече награди, толкова повече награди и... толкова по-добре.

- Мислите ли обаче, че можем да кажем добри думи за съвременната ни литература? Да не говорим за конкурсите, които се роят напоследък...

- Шапка свалям на г-н Вик, който направи конкурс за български роман. Но смешно изглежда чужденец да идва и да ни дава литературна награда. Навремето чужденец - цар, чужденци ни освобождаваха, а сега и г-н Вик... В нашите литературни среди съществува толкова напрежение и антагонизъм, че едно престижно отличие не можем да учредим, както е от десетилетия в Сърбия. Как го правят - не знам.

- Защо ние не успяваме?

- Проблемът е малко в безхаберието и егоизма на всички нас. Българинът е прекалено голям индивидуалист. Не се интересува от общото благо. Гледа неговата градинка да си окопае, а че там, на улицата, нещо не е наред, не го интересува. Българинът не почита обществения договор. Така е във всички области. Друг е въпросът, че българската литература е в сериозна криза. Години наред живеехме, сравнявайки се само помежду си. При цялата си любознателност българинът нямаше възможност да се сравнява с големите величини, със съвременниците си от други страни.

Защо за сърби и черногорци няма последици от войни и кризи? Защото те бяха отворени към света и имаха възможност да се сравняват с него. Другото е, че ни липсва чувството за самопреценка. Както казваше големият Генчо Стоев, литературата е като дървото - всеки къса плодовете му оттам, докъдето му стига ръстът. Да не говорим, че има криза и защото се прекъсна връзката между поколенията.

- И си отиват титаните, а мястото им като че ли дълго няма да бъде запълнено?

- Това се случи, защото когато нашето поколение достигна зрелост и трябваше да се реализира, то попадна във вакуум. Именитите вече бяха изградили своя авторитет, а нас до 40-50 години ни брояха за млади писатели. И точно когато настъпи времето да заемем мястото си и да доказваме себе си, се получи сложна ситуация - литературата тръгна да се политизира и идеологизира по нов начин.

- Наричате вашето поколение "отместено", защо?

- Защото не успяхме да получим мястото, което трябваше да заемем и да служим като мост между по-възрастните от нас и тези, които идват след нас.

- Между другото, най-големите обвинения на днешните 25-30-годишни са тъкмо към това поколение...

- От една страна, това е и нормално, защото всяко поколение се развива, отричайки предишното. Преди години обаче аз четях всичко, което се създаваше, и ако някой ме попиташе за мнението ми за еди-коя си книга, го получаваше начаса. Сега съм убеден, че разговорите се водят по следния начин: "Абе остави ги тия..." Чувал съм за себе си какво ли не - че съм бил генерал от ДС, че чичо ми е бил министър на вътрешните работи, че баща ми е бил заместник-кмет... Нищо от това не е вярно. Политизирането на нещата е доста глупаво. Но има и друг неприятен момент, който допринася за лошата слава на литературата. Нароиха се графомани, готови да си плащат, само и само да видят книгата си издадена.

- На вас някой предлагал ли ви е пари?

- Всекидневно! Само че аз не си давам името на издателството така лесно.

- Защо на бюрото ви стоят фигурите на Дон Кихот и Санчо Панса?

- Те са двамата ми любими литературни герои. Не знам, може би интуитивно ме привличат, сигурно имам нещо общо с тях - нека не ви звучи идиотски, но човек не купува случайно подобни неща, а по своя вътрешна потребност. Но аз имам още една двойка, но ги държа на друго място. Те са в различни големини и понякога, когато изразявам вкъщи свой вътрешен каприз, размествам фигурите и изведнъж Санчо Панса става много по-голям от Дон Кихот, а друг път - обратното.

- В какви моменти казвате: "Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие..."?

- Не го казвам. Свободата, донесена на върха на бойното копие, никога не е трайна, нито е сладка. Свободата е толкова необяснимо нещо, че всеки опит да излезеш с някакъв каламбур, свързан с нея, може да те вкара в доста неприятна за теб клопка.

- А свободата и любовта заедно ли вървят?

- Някой специалист веднага може да ви каже, че любовта и свободата невинаги вървят заедно, защото за съжаление в една любовна връзка започват да се създават чувства на обвързаност и на притежание. И там, където трябва да си най-свободен, защото обичаш и си обичан, се оказва, че си зависим. Но както се казваше в един прекрасен български филм - всичко е любов. Така е - всичко е любов.

- Новата ви книга се казва "1948". След "1984" на Оруел се роди "Големият брат" - какво може да се роди след "1948"?

- "1948" ще разкаже как се раждат други големи братя и за това, че крайно време е сами да решаваме нещата от живота си. Да не забравяме, че всичко в тази галактика е свързано, че диагоналите от България са най-къси, че онова, което е изживяна история на един човек, влиза в общото преживяно на всички около нас и че в крайна сметка, както казваше Иван Радоев, всичко преживяно ще се носи из пространството. Всички други страсти са безумни. Просто не е нужно. Искам с тази книга да отдам дължимото на поколението, родено около 1948 г., и да реабилитирам неща, които зуслужават да бъдат реабилитирани.

рейтинг - 3 (52) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (11)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!