novinar.bg

Господин Дражен Цолич е роден на 1 май 1944 г. в Загреб. Завършва югославски литератури и сравнително литературознание в Загребския университет. Работи в продължение на няколко години като журналист. Кореспондент е на няколко хърватски издания в САЩ. Започва дипломатическата си кариера като посланик на Хърватия във Виена през 2000 г. Носител е на няколко награди за литература и журналистика. Посланик в България от 2005 г. Освен като дипломат г-н Цолич е и преподавател. Той чете лекции в училището за журналисти в Съюза на хърватските журналисти, преподава политически науки в университета в Загреб и дипломатическата академия към министерството на външните работи на Хърватия. Владее английски, немски и говори добре български. Женен.
Интервю на Валерий Зайцев
- На 4 април т. г. Хърватия получи покана за пълноправно членство в НАТО. Какви са новите предизвикателства пред страната Ви?
- Хърватия за първите три месеца на тази година постигна няколко сериозни външнополитически успеха. Освен покана за пълноправно членство в Северноатлантическия пакт страната стана непостоянен член за Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това е голямо признание, защото се състезавахме с Чехия, която бе кандидат-член от нашия регион. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу като шеф на Европейската комисия каза, че Хърватия трябва да приключи преговорите около 2009 г. Вече са предвидени до 2010 г. и необходимите средства за нашата дейност. Затова искам да благодаря и на българските власти за подкрепата. Най-вече когато страната ви пое председателството на съвета за регионално сътрудничество на държавите в Югоизточна Европа. Посещението на президента на САЩ Джордж Буш (на 5 април т. г. - бел. ред.) в Хърватия също може да се определи като значителен успех. Според нашия министър-председател Иво Санадер с посещението на американския държавен глава Хърватия отбеляза „Връх във външнополитическата си активност”. Нашата страна стана държава, която не създава, а решава проблеми. Наистина много е важна ролята на Хърватия, защото ние искаме да помогнем за стабилността в региона. България също така винаги ни е помагала в евроинтеграционните процеси. Отношенията между нас винаги са били добри и на регионално, и на европейско, и на глобално ниво.
- Очаква се Хърватия да влезе в Европейския съюз през 2009 г.? В периода преди и около евроинтеграцията на България в хърватски медии се появи твърдение, че София е „минала в Европа през задната врата”?
- За моя радост не съм попадал на подобни материали. Не съм и чувал много за това, но мога да кажа, че за Хърватия е много важно по никакъв начин България и Румъния да не спират пътя си към Европа. Защото това би означавало, че и Хърватия може да спре на сред път. Колкото повече България напредва, толкова по-лесно би било и за нашата страна да върви по този утъпкан вече път. Хърватия също така наистина трябва да осъзнае, че напредъкът на една държава ще доведе до напредък на други държави в региона.
- Какво е мнението на официална Хърватия по отношение на гръцкото вето и за проваленото членството на Македония в НАТО?
- Ние подкрепяхме и поддържаме Македония като член на Адриатическата харта, която обединява желанията на трите държави (Хърватия, Македония и Албания) да получат покани за членство в НАТО. Искахме всичките три държави да влязат, дори имахме 8 изработени общи планове за действие. Хърватия направи и цял ред от реформи на първо място в правосъдието, човешките права и завръщането на бежанците. Знаете, че ние минахме през много тежка за страната и народа ни война, която още преживяваме и преодоляваме последиците от нея. Но заедно с това Хърватия успя да намали армията си от приблизително 100 000 човека през 1995 г. до 16 000 души. Не само териториални войски, но и като мироопазващи сили. Крайно време е да разберем, че собствената къща не се пази само у дома, но и извън него. От друга страна, ни е жал за това, което се случи с Македония. Да, ние положихме големи усилия. Ние изпълнихме всички условия за пълноправно членство. Също така хърватски части има в мироопазващата мисия в Афганистан, защото ние не гледаме само своята къща вече...
- Очакват ли се някакви промени в отношенията между Хърватия и нейните съседки, които все още не са получили покани за членството в НАТО?
- Промени, който очакваме, няма да се отнасят само до една държава. Очакваме, че членството на Хърватия в НАТО увеличава сигурността на целия регион. Но целият регион, за да стане по-стабилен и по-сигурен, ние ще подкрепяме и ще искаме и Сърбия да извоюва по-голям напредък в своето интелектуално-държавническо равнище. Та Сърбия да влезе възможно най-бързо в НАТО и Европейския съюз. Естествено всяка държава трябва да реши сама за членството си. Също се отнася и до Босна и Херцеговина, в която хърватите са част от населението. Та нали членството в алианса зависи от това коя държава какъв успех е постигнала и в областта на човешките права, и в областта на правосъдието, и в реформата на въоръжените сили. Хърватия се радва на всеки напредък и всяко усилие на всички държави в региона по пътя към Европа. И напълно сме съгласни с казаното от Джордж Буш в Загреб, че вече с членството в НАТО никой не може да отнеме независимостта на Хърватия.
- Какви са Вашите впечатления от България?
- Моите впечатления от България са много добри. Дойдох в София от Австрия, мога да кажа, че тук се чувствам много добре. Ние сме близки, славянски народи. Преминахме много тежък път от различни чужди управници и завоеватели до създаването на собствени национални държави. Радвам се, че хърватите още през 1878 г. показаха солидарност с българите. И че България много помогна на Хърватия, като бе една от първите държави, която я призна. Ние сме много близки, но все пак всеки има свой път на развитие. Мисля, че в момента отношенията между България и Хърватия са много добри, каквито са били и в миналото. Но бих искал да вървим заедно по европейския път.
- Какво ще пожелаете на читателите на "Новинар"?
- На читателите на "Новинар" като бивш новинар (журналист) и като човек, минал през целия път на журналистиката, искам да пожелая добри новини и добри вестници на българите. Смятам, че българските медии са добри, критични и обективни. Добрите медии са основата за създаването на добро и здраво общество.