Къде съм > Начало >
Размер на шрифта: а +a

Мутрите писатели - новото попълнение в литературата

Поредният книжен скандал остави кървави дири по страниците

Преди броени дни на едно от емблематичните места в София посред бял ден бе застрелян Георги Стоев - автор на книги за родната мафия. Поредното убийство, разтърсило държавата, този път освен характерните за подобна ситуация оттенъци - лични и криминални, има и трети нюанс, литературен.
В България литературните скандали не са от вчера. За пръв път обаче в публичното пространство прозвуча тревожният възглас „Убиха писател заради книгите му”. Една от най-големите ни онлайн книжарници book.bg веднага излезе с директно подканяне към читателите да побързат да купят книгите на Георги Стоев, заради които мафията го е ликвидирала. Поредният поход на литературните лешояди (издатели) не изненадва никого. Още повече че на всички ни е ясно, че парите от продажбите няма да стоплят сърцето на нещастното сираче, което „летописецът на мафията” оставя.
Убийството на Георги Стоев освен чисто криминална се превърна и в литературна диагноза. Читатели, издатели и писатели логично си зададоха въпроса какво се случва всъщност с българската книга и дали оптимистичната теория за това как нашенецът все повече четял не е поредната шизофренична дилема.
Издателят Огнян Младенов от ИК „Световит” и писателят Владо Даверов са едни от най-споменаваните имена, що се касае до книгите на Стоев. Веднага след смъртта на Стоев се заформи поредната мистификация - сценаристът на „Вчера” бе обвинен, че всъщност е истинският автор на книгите на Стоев. Бившият борец според запознати бил абсолютно неспособен да „произведе” подобен род четива.

Отношенията издател-автор

Това е първият въпрос, който задавам на Огнян Живков от ИК „Световит”, издателя на Георги Стоев. Защото малцина издатели имат шанса да попаднат на автори мутри. Отговаря ми, че каквото и да си говорим, преди всичко трябва да отдадем почит на мъртвия. Още повече че става дума за един рано отишъл си човек. Мутра, съмнителен тип с тъмно минало, хроникьор на мафията…Стоев бил нормално човешко същество. Макар и разведен, имал семейство, на което много държал. Особено обичал малката си дъщеря, която била смисълът на живота му. Бил особен характер, затворен и мълчалив: „Можеше да говори за всички други, но не и за себе си - споделя Огнян Младенов. - Страхуваше се, че ще го убият. Допускам, че е крил много тайни”. Според редактора му Владо Даверов направо си е търсел смъртта. И макар че това звучи налудничаво и мазохистично, Стоев поел риска само и само да му обърнат внимание. И мутрите, и полицаите. Контрирам, че изглежда странно да е искал мутрите да му обърнат внимание. Нали се е криел от тях? „Мутра от мутра крие ли се?”, опонира ми издателят.
Думата „страх” като посттравматичен шок нахлува в разговора. Стремя се да разбера как един издател стига до решението да продуцира подобен род книги. Литература не смея да ги нарека. Особено ако си специализиран в производството на медицински и популярни справочници. Да издаваш книги за мафията не е шега работа - има някаква опасност да се превърнеш в поредната мишена. „Вас не ви ли е страх да пишете тези глупости, дето ги говоря аз? Разбира се, че ме е страх, но трябва да се яде”, казва Младенов. И допълва: „Интересен човек е българинът. Трябва да се случи нещо, за да забележи определена книга”. Издателят твърди, че Стоев, мутра или не, бил природно интелигентно момче. Много четящ. С Владо Даверов напрекъснато спорели и за кино. Имал позиция за всичко и си я отстоявал.

Връзката редактор-автор

Владо Даверов е редакторът на книгите на Георги Стоев и несъмнено е човекът, на когото авторът мутра дължи много. В публичното пространство дори упорито се налага тезата, че именно той е написал книгите за живота на подземните босове у нас. На тези обвинения писателят отвръща през смях, че ролята му се свежда до „обикновен подреждач на думи”. „Ако Стоев беше решил да пише книги за диворастящи билки или гъби и аз ги редактирах, щяха ли да ме нарочат за автор?!”, риторично пита той. И добавя, че покойният вече „летописец” бил изключително сюжетна личност, имал интересно мислене и дарба на творец. Тя обаче се нуждаела от култивиране. И тогава именно чрез издателя Огнян Живков Даверов се запознава с него: „За мен това е бизнес. Така изкарвам парите си. Все пак имам да издържам четири деца”. Даверов е категоричен, че не книгите, които Стоев е написал, са причина за смъртта му. И горчиво отбелязва, че наскоро се е завърнал от Лайпциг, където романът му „Господин директорът на пристанището” е имал невероятен успех. Подобен литературен успех за съжаление обаче оставал встрани от обществения интерес.
рейтинг - 3 (90) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (19)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!