novinar.bg

„Лице и опако” е новата книга на Любен Лачански. В нея известният поет и журналист е събрал своите „ритмични изречения и други истории”. Премиерата на изданието ще бъде днес от 19 часа в зала „Методи Андонов” на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”.

„Лице и опако” е книга, която още с първите си страници зазвучава със своя собствена ритмика. Унасящо или ведро, веселото подскачане на думите, подобно на жужащи майски бръмбари, завладява мислите на любопитния читател. Защо точно майски бръмбари? Отговорът може да намерите още в предговора на томчето. Там авторът се потапя в палавите спомени на детството, откъдето изплуват носталгични картини на едно друго време. Заедно с образите на любимите хора, които вече ги няма.
Трудната и неблагодарна участ да редиш думи и да стихоплетстваш е забавният контрапункт, върху който Любен Лачански построява книгата си: "Леля ми ме попита дали цял живот ще гоня бръмбари, отговорих й, че пчелите жилят, пеперудите не са ми интересни. Закачват ги с карфица на гърба." В „Адрес” отново се натъкваме на същия мотив, споделен в отчаянието на майката, разбрала, че чедото й няма да стане доктор, а поет:
„…каква ужасна тегоба
и гняв и тежка работа е
да се пишат стихове!"
Малката книжка с ритмични изречения и други истории загатва още със заглавието си за литературна двойственост. Позьорската амбиция на неясни символи и послания в случая обаче липсва. Защото всичко, което авторът изповядва, стига директно и осезаемо до читателя. Пред нас израстват образи от плът и кръв - достъпни, материални и човешки. Те ту се усмихват, ту ругаят, ту спорят, ту се унасят в мечти. Обръщат любопитно към нас едната или другата си страна. Защото всяко нещо, казва Лачански, има своя лицева и опакова страна. От нас зависи как ще завъртим юргана…