Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: -а а +a

Какъв е емигрантският мозък – изтекъл или с изтекла годност

10:14 25-11-2009 Калин Руменов 2640 | 3 | 31 Коментирай

Българите имаме самомнение за световен износител на интелект. Чийто експорт претенциозно и патриотично наричаме помежду си „изтичане на мозъци”. Има и такава теория, че ако мозъците се върнат от гурбет – неясната представа за нормална държава може и да се сбъдне. Концепцията обаче има проблем с критериите за нормалност и с дефиницията какво е мозък и кой го притежава. Което създава впечатление за хаос в желанията, за повече фалш и за по-малко искреност. Защото българите искрено се дразнят, когато завърналите се емигранти им казват как да живеят – с по-слаба ракия и с по-постна пица. Но в същото време шизофренично тъгуват за тях, когато са надалеч. Дългото минало на разделно живеене сякаш е направило невъзможно и съвместното ни бъдеще. Затова срещаме сериозни културни пречки с културата на финансовия министър Симеон Дянков. Неговото няколкомесечно присъствие наоколо обърква стереотипа за емигриралия мозък с български ген и с визитка на Световната банка. Той всъщност изтекъл ли е, или е с изтекъл срок на годност за местна употреба.     

Опитите за реинтеграция засега са катастрофа между два модела на мислене, които нямат общо помежду си. Единият е създал McDonald's и го е наложил като символ на глобалната стандартизация. А другият затваря компоти, защото стават по-хубави от купешките. Той смята домашното производство за по-добро от общия стандарт, който се смята скапан. Но вместо да бъде променен заедно – българите всеки за себе си разработват собствени технологии. Затова имат на склад от домашна ракия до домашна медицина. И гледат с недоверие на хора, които не са оцелявали с тях, но им предписват рецепти за оцеляване. Които изчисляват качеството на живот в здраве, а не в литри метил за лична употреба. Само това разминаване е достатъчен повод за конфликт на емигранта с постоянното население. За него скъпият акциз е по-страшна болест отколкото цирозата. А общите критерии за алкохолизъм още не са установени. Всеки пие на собствена шведска маса, на която не може да се измери точното количество и е безнадеждно да се завързва разговор за въздържание. Българите не разбират логиката, препоръчваща им да намалят алкохола или с поскъпването му да финансират здравеопазването. Също както за Дянков е неразбираем вицът с кладенеца на сватята. Ако в него вицепремиерът беше открил хумора – никога не би опитал експеримента с акциза върху хора, които биха наточили вода от всяка дупка. Стига преди това да са пили достатъчно ракия.  

Освен логиката българите не разбират и речта на емигрантите си, в която има думички като „малоумни” и „феодални старци”. Така не се говори, казва постоянното население, което има и домашно произведен етикет на общуване. Според него например измирането на деца напук на парите за лечение се нарича „неефективна работа”, вместо чиновническа изродщина. А като езиков ерзац на корупцията доскоро се използваше фразата „трудности при усвояването на еврофондовете”. И изведнъж отнякъде се завръща изтекъл мозък, който със западна наивност пита местната наука – след като за теб работят толкова умни хора, защо досега никой не е станал по-богат. Който с капиталистическа прагматичност пита социалния президент – след като изхарчи толкова пари за посещение до Австралия, с колко договора за бизнес се върна оттам. Смисълът от въпросите е в търсенето на ефективност, но на постоянното население те звучат като заяждане. И то започва да преосмисля теорията си за изтеклите мозъци. Сигурно ли е, че ставаше въпрос за износ на интелект или на други части от българския организъм.

В експорта ни на човешки материал всъщност има малко мозък. Има повече евтина земеделска ръка за Кипър, бебета за Гърция, автоджамбази за Испания, сливенски перли и сливи за бардаците в Белгия, просяци за Германия и джебчии за Англия. Има също бъбреци за където правят транплантации, нискоквалифициран труд за където плащат в евро и неособено интелигентна престъпност за където има нещо за крадене. От цялата пасмина мозъците на практика не изпъкват, но на теория се приемаше, че съществуват. Теорията обаче пострада след няколко месеца с Дянков, преди това няколко години с царските юпита. И което е още по-лошо – вече не разполагаме и с бъдещи критерии за разпознаване на изтеклите мозъци. Защото Световната банка очевидно не се признава за такъв критерий. Или поне не е достатъчна препоръка, за да работиш някаква българска работа. За нея изглежда са по-подходящи мозъците домашно производство, защото се ориентират по-добре в правилата на антимакдоналдизацията. 

 

 

рейтинг - 3 (67) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (31)

ВходРегистрация
Попълнете текста от картинката captcha

Ще бъдат допуснати само мнения свързани с конкретната статия!

Не се толерират мнения съдържащи обидно или нецензурно съдържание, както и написани само с главни букви.

Благодарим Ви че пишете на български!