novinar.bg

В София се състоя вторият фестивал на лошия вкус. Той не привлече друго внимание освен недоволните погледи на минувачите по улица „Цар Симеон”, които чуваха силно пращене и звуци като от работеща фабрика. Организаторите не искаха да привличат внимание, а да се съберат и да покажат как дори и най-лошото изкуство все пак е изкуство и може да изразява идеи и красота.

За съжаление обаче лошият вкус не е затворен в едно ателие и не се практикува веднъж годишно. Бездарното пеене вече не пречи на никой от посетителите на чалга концертите. Напротив, те освиркват единствения изпълнител, който идва, за да изпее свои собствени песни, а не песни, крадени или закупени от съседни страни.

В България сме приели лошия вкус за ценност и норма на поведение. Защо тогава да се учудваме, че от художественото ателие звучи пращене, което трябва да минава за музика. Може би малкото останали хора с добър вкус се опитват да заглушат изкуството на бездарните, за да може поне онзи на небето да не чуе какво се случва у нас.