novinar.bg

Изпрати коментарКоментари (4)

• 2 гласа оценка 0

  STEFAN d-r DIMITER TCHOLAKOV 12-02-02 12:44ч

  Новата тайна история
  /С благодарност на Прокопий Кесарийски за идеята/
  
  * Както ще забележите текста е цензуриран. Тази /неиздавана/ книга бе цензурирана от мен поради причини отнасящи се за нашата сигурност. Бяха премахнати имената още на някой личности поради тяхно собствено желание, изрязани цели пасажи засягащи дейността на някой "мутри" обвързани с политиката и зловещи разкрития с който разполагаме за ДС. - Есхар багатур
  
  Ще мине време. Потомците ще питат какво се е случило през тези страшни за България години и защо сме допуснали ликвидирането на българския народ. Наистина, какво се случва днес? Ето, сега вестници, радио и телевизия се надпреварват да гадаят дали ще има предсрочни избори и кой би могъл да ги спечели. Питат и за случая с българските медици в Либия. Всички питат, но никой не иска да знае истината. Те си питат, друго не им е разрешено да правят, още по-малко са в състояние да проанализират състоянието на държавата и нацията. И така - обезумялата паплач пита. И аз сега сядам, за да отговоря на всичките въпроси, задавани от паплачта. Защо точно аз? Защото ми омръзна да ме учат не само какво, но и как да пиша. Защото ми дойде до гуша от лъжи. И защото някога, през далечния VI век имало един придворен византийски историк - Прокопий Кесарийски, който наред с официалната история пишел още една - истинската. Нали все някой трябва да остави спомен и за истината? И защото се оказва, че освен мен, няма кой друг да го направи. Същото е мнението на проф. д-р Николай Алтънков от Калифорнийския университет, който от една страна ме подтиква да пиша, но от друга твърди, че написаното от мен нямало пазарна стойност. Може би днес наистина да е така. Но утре...?
  Аз не съм най-издаваният автор в България. Но пък съм най-забраняваният. Навсякъде е спусната инструкция името ми дори да не се споменава. Какво пък, това е много по-голямо признание, отколкото ако ме лансираха, а аз не умеех да пиша. Забраната е сигурен признак, че те се страхуват от моите слова. Директорът на в-к "Легионер" Иван Григоров бил питан защо вестникът не печата мои статии. А един скинар в София ми предложи пари за възможността да си откопира материали, писани от мен. Отказах парите, разбира се. Да, вестниците отказват да ме печатат. Но известността ми не спира да расте. Постоянно получавам писма с молби да пратя текстове. За мои текстове са идвали от всички краища на България - от Бургас, от Русе и Свиленград... Над текстовете ми тегне забрана, но те биват размножавани във вид на ксерокопия. Излизат в Internet. Тиражът им гони тиражите на "маститите" автори. Забраната е на път да ме превърне в легенда. Значи си струва да напиша текст, който няма да бъде отпечатан днес, но пък ще се чете утре, когато днешните славословия-еднодневки бъдат забравени.
  Дали след като заради писането съм подложен на гонения, не е страшно да продължавам да пиша? - така ме питат. Да, страшно е. Но още по-страшно ще е, ако престана да пиша. Като начало, позволете ми да кажа истината за медиците. Истината, която никой измежду знаещите не посмя да изрече на глас. Но преди това един цялостен преглед на положението:
  Държава, Нация и Власт
  Византийското християнство и чуждите окупации съсипаха Българския дух. После преживяхме половин век комунизъм, за да забравим кои сме и откъде идем. Накрая ни подмамиха с приказки за демокрация, с басни за райски живот, с обещания за охолство, за да ни натикат в Ада. И други пъти се е случвало да попаднем в тежко положение, но сега пощада не е предвидена. Много по-скоро, отколкото допускаме, българският народ ще прекрати своето хилядолетно съществуване. Всъщност народът вече го няма. Народ бяха дедите ни. Ние, техните потомци, които се съгласихме да живуркаме, вместо да живеем - ние сме нещо друго. На латински е populus, на испански е pueblo, на английски е people. Три съгласни букви, ако се придържаме към древния начин на изписване: "ппл". Което на български ще рече паплач. Нима очаквате паплачта да се осъзнае?
  Нека излезем извън нищо незначещите думи, извън заблудата, нека видим действителността такава, каквато е.
  Ето каква картина наблюдаваме: По всичките многобройни канали на държавните и частни ТV Иван Костов пее хвалебствия за дейността на правителството, оглавявано от него. Празните стомаси на ТV зрителите му акомпанират. Вдига се такъв шум, че в крайна сметка никой нищо не чува. И никой не си дава сметка за истинското състояние на нещата.
  От дълго време реалната власт не излага себе си на показ. Властта, истинската власт е в ръцете на няколко десетки фамилии, но тях паплачта не ги знае, не ги познава, не гласува за тях, те не излизат на избори. Портретите им не висят по стените. Властващите не се показват по телевизията, не държат речи, не си губят времето по митинги. Онези, които познаваме, и които уж избираме, са само послушни слуги. Назначени изпълнители на чужда воля. Ето защо обещанията, давани от политиците не се изпълняват. Политиците следват друга логика на поведение, не винаги ясна и за самите тях. Като резултат наблюдаваме странна действителност, излязла сякаш от кошмарите на някой умопобъркан.
  От една страна - всепозволеност. Невъобразимо безредие. Липса на всякакви правила. Всекидневна промяна на законите. Мафията върши каквото си поиска. Правозащитните и правораздавателни органи не се интересуват от мафията, не се намесват в нейната дейност. Наказвани биват само отделни, проявили непослушание престъпници. Отказали да работят за висшестоящите или пък да им плащат данък. Или решили да започнат свой собствен, почтен бизнес. Наивници, те не подозират, че почтеността у нас е по-голямо престъпление от кражбата и наркотрафика. Такива биват осъждани на смърт и присъдата се изпълнява незабавно. /Самоубийство с три куршума в челото, нали помните какво писа в-к "Труд"?/ Присъдата се изпълнява без право на обжалване, без възможност за измъкване. И за никого няма имунитет, даже за Андрей Луканов. Нито джебчията, нито сводникът, нито наемният убиец, нито измамникът и спекулантът - никой не може да води самостоятелно съществуване. Всичките те са под пълната и безусловна власт на фамилиите. Колкото до прекия контрол - той се осъществава от старата непокътната структура на уж разтурената ДС. Никой ли не забеляза - през декември 1999 г. ген. Богомил Бонев бе отстранен, но ген. Атанас Атанасов, приемник на ген. Григор Шопов си остана на поста. Истинските ръководители никой не ги закача. Само невежите си въобразяват, че със смяната на няколко фигуранти може да настъпи промяна към по-добро. Всъщност никога досега в човешката история тоталитаризмът не е бил така всеобхватен.
  В икономиката хаосът е привиден, но никой извън упълномощените /запомнете тази дума!/ не може да се ориентира. Ликвидират се печеливши предприятия, други се продават на безценица, за да бъдат по-късно закрити. Унищожават се цели отрасли. Отнема се поминъкът на хората. Обикновеното, непривилегировано население е обречено. Обществото е обзето от чувство на отчаяние, завладяно е от безнадеждност. Всички усещат, че с Нацията е свършено, говорят го, но всеки дълбоко в сърцето си таи надежда, че за него и семейството му не се отнася. Който може - измъква се навън. Останалите, видиотени от безкрайни латиноамерикански сериали, от чалги, от реклами и спорт вегетират, готвят се, макар и полусъзнателно за края. Гаснат търпеливо и в мълчание. Примирило се със съдбата си, онова, което доскоро се наричаше "Български народ" не смее нито да протестира, нито да предприеме действията, изискващи се от историческия момент. Стадото покорно очаква смъртта.
  Преди десет години българите поведоха борба за връщане на земята. Доведени до невъзможност да я стопанисват и да се изхранват от нея, сега те са съгласни да я загубят. Преди десет години българите притежаваха свои собствени жилища. Много скоро и това няма да имат. След десет години на лъжи и измами, на глад и мизерия, на грабеж, на безработица и безизходица, българинът за нищо не мечтае, той не вярва, не се надява, не се бори, не търси, даже е спрял да мисли. Днешният българин не е нищо повече от добиче, крачещо към кланицата. Взаимната подозрителност, недоверието, бездушието се настаниха трайно между българите. Взаимопомощта и състраданието изчезнаха. Националната солидарност се стопи. Българинът загуби своето самоуважение и светът спря да го уважава.
  Здравеопазване, социална сигурност, човешки права - те вече не съществуват. Образователната система пълни главите на младите с пародия на знание. От думите, изпълвали ни някога с гордост, са останали само кухи, безмислени звуци. Гаврата с нашите национални светини е всекидневие. Все повече хора се заемат с търговия, с безкрайно посредничество, загърбвайки производителния труд. Самите правителства създадоха условия, при които производството става невъзможно. Държавниците спряха да се грижат за битието на своите подвластни.
  Службите, призвани да бдят над реда и законността не изпълняват първоначалното си предназначение. Прокурори и съдии сядат на среднощни гуляи с изявени бандити. /Не сте забравили другаря Татарчев и неговия приятел Ерджан Рашид - Роко, нали?/ Следователи и офицери от службите за сигурност не се срамуват да вземат подкупи. Откровеното изнудване е станало обичайна практика в полицията. Тази практика, обаче незабавно се прекратява, щом въпросът опре до правото на убеждения, на съвест, на свободна мисъл. По отношение на идеите България е една свръхполицейска държава. По чл. 108 от Наказателния кодекс компромиси не се правят. Според прословутия "108" липсва конкретно деяние, за което може да се направи компромис. По "108" биват осъждани само невинни хора, по "108" подсъдим е самата човешка мисъл. Няма никаква независимост на словото и печата, полицията цензурира всички вестници, правото на сдружения си остана на книга. Жестоки репресии се стоварват върху всеки, дръзнал да изрази своето мнение. Преследванията са много по-безпощадни, отколкото по времето на комунизма. Тогава на служителите от ДС търсеха някаква отговорност при превишаване на правата им, а сега на същите садисти е позволено всичко. Диктатурата не само не си отиде - тя стана още по-всеобхватна. Всяка дума, противоречаща на официалните догми се обявява за фашистка проява. Фашизъм е, и когато заявиш, че офицерът от НСС, който ти е направил обиск в дома, е задигнал дребните пари от касичката на твоето дете. Фашизъм е, когато заявиш пред прокурора, че някое си ченге се обогатявало от търговията с дрога. Вместо обещаваната демокрация сме свидетели на непозната до днес тирания. Безочливият властнически произвол и беззаконието са обикновени явления, липсата на морал никого не учудва. Противобългарската Държавна сигурност, скрита под маската на НСС доунищожава последните остатъци от Българското. Право на живот? Неприкосновеност на кореспонденцията, на жилището, на личността? Какви са тези глупости? Глезотии! Нищо в днешна България не е неприкосновено. Най-малко човешкият живот. Необоснованите арести и политическите убийства спряха да ни правят впечатление. Свикнахме с тях. Както и с подслушването на телефоните, със следенето, с нахълтванията и тършуванията по домовете, с палежите и атентатите... Целта на терора е никой да не мисли. Никой да не разсъждава, никой да не проумее какъв утрешен ден ни готвят.
  Но защо да надничаме в бъдещето? Нима днешният ни ден да е розов? Предлагам на вашето внимание още една злободневна тема. В България изчезват хора. Стари, млади, даже деца. Полицията никога нищо не знае. Обществото е смутено, хората не знаят какво да мислят, объркани са. щяха ли да са объркани, ако не бяха забравили миналото? Налага се да припомня какво пишеше нашата и руска /съветска по онова време/ преса за подобни случаи в Латинска Америка. Страната и конкретната година са без значение. За нас са важни методите:
  
  "ИЗЧЕЗНАЛИЯТ"
  Това е абсолютен кошмар. Свидетелите - членове на семейството, приятели или минувачи - виждат как човека го отвеждат въоръжени сътрудници на службите за сигурност. После семейството в отчаяние го търси из полицейските участъци. Властите категорично отричат те някога да са задържали даденото лице. Човекът изчезва, просто престава да съществува. Близките започват да се мъчат от страшни предположения, че "изчезналият" е измъчван до смърт и службата за безопасност се е постарала да скрие тялото. Макар тази служба като по правило не се старае много и изхвърля телата където й падне - на околовръстните пътища, по бунищата и т. н."
  Ако темата бъде разгледана в този неин аспект, вероятно е доверчивите невежи доста да се изненадат. Но лично аз не вярвам, че в България са останали смели мъже, осмеляващи се да надигнат глас срещу органите на безредието и престъпността. Затова не вярвам, и че ще излезем от сегашното "затруднено" положение. А картината от ден на ден става все по-безутешна.
  В днешна България растат и процъфтяват единствено гробищата. Нацията, изгубила контрол над своята Държавност се подготвя за последния си поход - към Отвъдното. Нацията престана да бъде Нация. Човекът, примирил се с участта си на безправно животно престава да бъде човек. Българинът умря, погубен от собственото си волско търпение.
  Какво ще се случи в бъдеще?
  Фамилиите постепенно изнасят живота си извън границите на страната. Децата им учат в престижни чужди университети, в чужди държави се издигат новите им палати. Техните подставени лица засега остават да извършват дейността си на надзиратели в огромния концлагер, наричан още по навик "България". Според замисъла на световната финансово-паразитна олигархия, Балканите трябва да се превърнат в гето, в помийна яма, в кофа за боклук, където ще бъдат пращани отпадъците от развитите западни "демокрации". Насам ще бъдат насочени разните джипсита и цигойнен, емигрантите от Азия, Африка и Латинска Америка. Европейските общества започват етническо прочистване в страните си за наша сметка. Такава е ролята, отредена ни от онези, към които толкова се стремим. И към чието приятелство толкова се домогваме. Това е техният Пети кръстоносен поход срещу нас. Отмъщение заради данъците, плащани на великия Кан Атила. Отмъщение заради мъртвите императори Никифор Геник и Балдуин Фландърски. За погубения маркиз дьо Ньой, за българските ереси и битките по германо-българската граница, когато техният Карл Велики се преклони пред Българския Крум Страшни... И българите няма да избегнат отмъщението, защото се отказаха от своята господарска мисия.
  "Може да се каже сигурно: колкото разорени семейства има в държавата, толкова метежници има налице." - /Френсиз Бейкън/ Но за да бъдеш метежник, трябва да имаш сърце. А всички ние виждаме как безсърдечие е обзело бившата България! Ние станахме не просто безразлични, а смъртно безразлични. Безразлични при смърт, безразлични до смърт. Затова сме обречени да умрем.
  През 1991 г. наши журналисти, между които Мико Петров /вече покойник/ и Петко Георгиев били на посещение в САЩ. В град Сейнт Антъни, щата Минесота, те решили да посетят супермаркета "Апачи". Собственикът наредил да ги изгонят, защото ги помислил /по негово собствено признание/ за цигани. "Циганските земи" - така ни казват вече на Запад. Улични престрелки, глутници скитащи кучета, тълпи от просяци, мърсотия, епидемии, корумпирани, неработещи държавни служби, скъпи некачествени стоки, скъпи некачествени услуги, - ето ги факторите, способни да убият в зародиш всяко желание на чужденеца не само да инвестира, но и да посети като турист страната ни. Нашата изолация от останалия свят се превръща в главна цел на управляващите правителства и парламентарни сили. Дърдоренията за приемане в Европейската общност не могат да измамят никой мислещ човек. Размислете над поставяните ни условия за влизане и ще разберете като какви ще влезем там. Ако изобщо влезем... някъде през трихилядната година. А за да бъде успехът напълно сигурен, българските деца биват пращани в илюзиорната реалност на наркотичните халюцинации. Или във виртуалния компютърен свят на безмислените електронни игри. На практика е все едно. Българските деца биват пращани там, откъдето измъкване няма.
  Нас, българите ни осъдиха на смърт. Ние се съгласихме с присъдата, одобрихме я. Спряхме да се възмущаваме от деянията на властниците-палачи. Оставихме се да ни поведат на заколение. А те, които ни се усмихват от телевизионния екран, те отдавна нямат нищо общо с нас. Ние сме осъдени. Те са нашите надзиратели. Щом смяната им изтече, надзирателите напускат затвора. Връщат се при нормалния свят, при семействата и приятелите. Връщат се към нормалния живот. Оставаме ние. Покорно, търпеливо оставаме да чакаме смъртта.
  Стигнахме до случая с медиците. Едва ли придворните хронисти ще отразят истината, затова реших да я включа в моята книга. А истината е следната:
  Бесилки
  
  "Щели да бесят някакви си българи в Либия. Голяма работа!"
  Възмущавате ли се от такова отношение към проблема? Нима наистина се възмущавате? Ако е така, то аз съм доволен. Аз много искам вие да се възмутите. Аз искам да ви видя възмутени!
  Когато самолети на НАТО обстрелваха българската територия никой не посмя да гъкне. Нито политици, нито преса - никой. Когато бандитите от ДС под водачеството на генерал Атанас Атанасов арестуваха за проявено българско родолюбие отново цареше пълна тишина. Пък сега имат наглостта да ни обвиняват в липса на патриотични чувства. Шестима българи - дреболия. Я погледнете геноцида в Чечения! Червената армия унищожава до крак едно от Батбаяновите племена - кой се осмели да протестира? Кой вдигна глас в защита на Волжските българи в Чувашия и Татарстан? А там въпросът опира до милиони подложени на изтребление или в най-добрия случай на денационализация хора с българско самосъзнание. Да не говоря, че нас, българите от Дунавска България ни лишиха от правото на самозащита, когато имуществото, честта и живота ни са застрашени от представители на някое малцинство. Да не станело като в Косово. Наистина ли обвиненията ни срещу Либия са продиктувани от грижа за съдбата на нашите сънародници?
  Друга е истината, май. Либия и САЩ са врагове. И вместо да кажем на висок глас какво всъщност се случи, ние отново служим на чужди, този път на американските интереси. А истината е ето каква: Заразената със СПИН кръв е изпратена с посредничеството на Международната здравна организация. Ако това бъде заявено от либийското правителство, резултатът ще е нулев. "Пропаганден трик на Кадафи" - ще отговорят. Но ако българското правителство разкрие фактите, ефектът ще бъде различен. Само че както наблюдавам, за нашите управници българският национален интерес е последна грижа. И най-безчувственият, и най-тъпият, и най-загубеният селянин е светец и мъдрец в сравнение с нашите политиканстващи нищожества. Селянинът, колкото и да е оглупял, никога няма да наблюдава безучастно, когато нивицата му изгаря от сушата или пък когато я задушават бурени. Как се отнасят към своя народ онези, които уж той, народът избра, за да го управляват?
  "Хората са смазани от мизерията, безработицата, съсипващите данъци и неудържимото раздържавяване на нашата и без туй мнима държавица. Студентите чакат само мига, когато ще могат да побегнат свободно на Запад, за да не се върнат никога в тази долина на скръбта. Старците ще измрат, и не знам освен ромите и турците, какво население ще остане още тук. Само колко символично е, че точно на границата между двата века и хилядолетия, отрочето, родено в решаващата секунда е ЦИГАНЧЕТО, кръстено Веселин!
  Това е поличба и статистически предвидим факт! Поциганизирането на българите и българизиране на ромите е светлото бъдеще на тази страна без бъдеще!"
  проф. д-р Иван Славов
  Не виждате ли? - те, нашите управници проявяват загриженост към шестима българи /така и трябва да бъде!/, но същевременно проявяват престъпно нехайство към трагедията на милиони. Как да не заподозрем управниците си в лицемерие? През март 1990 г. президентът на Панама Гилермо Ендара обявява гладна стачка в знак на солидарност с мизерстващия и гладуващ панамски народ. Ето кое наричам аз солидарност и съпричастност със страданията на народа! Но нашите парламентарни кречетала са твърде далеч от подобна саможертва. Тяхна единствена цел е да наберат известни симпатии, необходими им за предстоящите избори. Нищо друго! Съдбата на лекарите е тяхна последна грижа, животът на някакви си българи за тях нищо не значи. Всъщност първоначалната загриженост бързо бе забравена. Сега Стоянов и Костов умуват дали закрилата на българите в чужбина преставлява евроценност или не. Какъв е истинският облик на властващите в България политически джуджета? Забогатяха, угоиха се, а когато ги обвиним в корупция ни отговарят, че нямаме доказателства. Когато пък имаме - не искат да ги погледнат. Те искат да бъдат вечно министри и депутати поради липса на доказателства. На всичкото отгоре използват една страшна човешка трагедия, за да ни излъжат колко милеят за нас, колко ни обичат. "Ако не беше склерозата, аз щях непрекъснато да мисля за народа!" - патетично изрече известен представител на нашата политическа класа. И затъплялото стадо му ръкопляскаше...
  Какви методи използва парламентарната сган в "борбата" за живота на нашите медици? Праща им склерозирали стогодишни адвокати. И разчита на руснака Евгений Примаков, виден функционер на КПСС и КГБ за посредничество. Всъщност комунягите твърде добре познават Муамар Кадафи и твърде лесно биха се разбрали с него, стига да искаха. Нали когато той взе властта, техните вестници крещяха: "Слънцето на Либия изгря през нощта". Нали те въоръжаваха Джамахирията, нали те я подкрепяха във войната срещу световния империализъм? Защо сега не използват старите си връзки и изграденото си влияние, ами ни пробутват евтини номера? Не, от тези типове нищо добро не можем да чакаме. И ако ние, българите искаме да живеем, трябва да се отърсим от зловредното им управление и да заживеем по свой, български закон. Иначе много бесилки ще дочакаме, и на много вайкания ще се наслушаме.
  Бившите /?/ комунисти и техните лъжедемократически наследници осъдиха България на смърт. С активното адвокатстване на парламентарно представените разбойници, чужди сили се заеха с ликвидирането на българската нация. Постепенно отнемат на българина всичко, което може да му е отнеме, българинът е лишен дори от правото да вдигне глас в своя защита, българинът няма правото дори на мирен протест, защото на ДС, прощавайте - на НСС това й е работата - да арестува недоволните. "Имайте търпение! Всичките трудности са само временни. Ще минат някакви си сто - двеста години и преходът ще завърши." - така ни залъгват те и ние с цялата си наивност вярваме. Не се ли свърши вашата наивност, българи? Не се ли изхаби търпението ви? Управляват ни не личности, не дори хора, а плъхове, жалки плъхове. Затова Българският Кораб потъва. Но как да прогоним плъховете, когато те са капитани, а знае се, че капитаните напускат кораба последни! Впрочем вината е у нас, защото именно ние направихме от плъховете капитани. Но да се върнем към започнатата тема.
  И така - лекарите ни ще ги съдят и вероятно ще ги обесят. Правителството и президентът доказаха, че нямат други намерения, освен вдигането на пропаганден шум и хвърлянето на прах в очите. В своята безпримерна наглост те стигнаха дотам, че забраниха и на вестниците да огласят истината за случая. Сакън, не умувайте по темата да не си развалим достлука с братята американци! Иначе току-виж утре г-н П/резидентът забравили да го поканят в САЩ за някое честване или за някой футболен мач. Но дали пък цялата трагична история няма и добра страна? Ако гибелта на шестимата българи доведе до подем в нашето национално чувство, то смъртта им няма да е напразна. Ако българските родолюбци най-сетне се осъзнаят и застанат под едно знаме, дали невинните жертви на либийския марксически произвол няма да се превърнат в онази национална обединителна спойка, която днес така много ни липсва? Не става въпрос за формалното обединение на националистическите партии и организации в България. По-нататък ще изясним, че практически такива не съществуват. Въпросът е истинските, честните, убедените националисти да намерят път едни към други. В името на общите идеали, в името на общата ценностна система, в името на поставените общи цели. И тогава, когато България бъде отново наша, когато съумеем да се наложим като уважавана, почитана от всички нация, то никой повече няма да посмее да си играе с живота и смъртта на българи в името на свои дребни политически цели, както това се случва днес.
  Е, добре, нека признаем, че сега, в момента те наистина са по-силни от нас. Но допустимо ли е заради тяхното временно надмощие да им предадем живота и бъдещето на децата си, само за да отложим неизбежната гибел, която ни готвят? Не е ли по-разумно да поведем борба, както много пъти досега сме повеждали срещу враговете на България и да ги победим, както много пъти сме побеждавали многократно превъзхождащи ни сили?
  И още малко разсъждения по въпроса за самозащитата. Тъгата стана главният белег на нашия свят. Въпросът, който сега си задавам, е как да преобразим тъгата в ярост, как да я предизвикаме да се превърне в ярост? Чуйте мнението на един от онези, които изискват от нас да бъдем кротки и послушни:
  "Онзи, който не се готви за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение." - Александър Дугин
  На нас изглежда ни харесва да бъдем безпомощни жертви.
  Стигнахме до любимия журналистически въпрос - предсрочните избори. Според мен, няколко месеца и едно ново правителство не са от особено значение, щом държавицата ни се управлява от Международния мошенически фонд - послушен инструмент на Интернационалния паразитен център. Но хайде, нека видим как стоят нещата с изборите.
  Избори ще има. Все едно кога. Тази есен, догодина, но ще има. И след провала на СДС, вероятно отново комунистите от БСП ще имат мнозинство в следващото Народно събрание.
  "Край!" - истерично крещят някои - "Това ще е краят!".
  Ами като я докарахме дотам, нека помислим за по-нататък. Историята не свършва, нали? Животът продължава.
  Но как?
  Да видим какво съм записал след последните предизборни телевизионни обръщения: "16 септември 1999 година. Парадът на идиотите започна пак. Така наречената "демокрация" устрои поредния си цирк. Разни човешки недоразумения, вживяващи се в ролята на обществени вождове дърдорят всякакви глупости, като си въобразяват, че това е предизборната пропаганда. И никой измежду набедените за политици нищожества не използва отпуснатото му време, за да каже пред всички какво наистина се върши в България. Или може би не знаят какво се върши около тях? По-зле, тогава..." Аз обаче зная и ще го кажа!
  Милиони българи заложиха на СДС, повярваха на измамните обещания, само че надеждите за светло бъдеще, за достоен живот и възмездие над болшевишките престъпници бяха излъгани. Народът, българският народ не само обедня, не само бе споходен от мизерия и глад - той се изправи пред ужаса на гладната смърт. Няма работа, няма препитание, няма помощ, няма съчувствие, няма разбиране. Няма бъдеще. Българите се почувстваха най-излишните хора на света. Никой не ги търси, освен за данъци, никой не им обръща внимание, никой за нищо не ги пита, никой не се интересува от мнението им. Синята надежда се превърна в синя мъгла; Съюзът на Демократичните Сили /Съюз на ДС/ стана $Д$, /Съдружие за далавера и съсипия/, еднолично дружество на мургавия вожд Иван Костов. А милиони българи виждаха в него именно СДС! Сега $Д$ гледа към чужденците, какво да им даде и какво да вземе от тях, българите вече нищо не са в състояние да предложат. Пък и какво общо има Командирът на $Д$ с българите, та да милее за тях? Всъщност проблемът на СДС не е в Желю Желев, във Филип Димитров или Иван Костов. Проблемът не е в лидерите, а в сбъркания модел на пълно подчинение пред чужди, противобългарски сили. Проблемът е в непоносимостта на седесарите към ветераните на противоболшевишката съпротива и в търпимостта им към комунистическите престъпления. Проблемът е в омразата на сините лидери към българския народ. Демокрация ли, каква демокрация? Някога ние се разбунтувахме срещу комунизма заради отнетото ни право на личностно развитие и индивидуални постижения, а днес на хората е отнето дори най-свещеното човешко право, правото на живот - и всички мълчат. Така нареченото население се свива уплашено в очакването на чудо, а чудото все не идва. Около нас вилнее хаос. Позволявам си да припомня една полузабравена история, каквато едва ли се е случвала другаде по света. През март 1993 г. от гардероба в Народното събрание откраднали шлифера на тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов. Крадци на дребно, джебчии, а ние разчитаме те да ни управляват! При всичките им уверения в демократичност и отказ от комунизма, очите ни виждат съвсем друго. Отново станахме НРБ - Неработеща Република България. А толкова ни се искаше да бъдем Царство!
  Всъщност - нищо ново. Подобна методика е измислена и използвана отдавна, само че ние не знаем: "Ян-Дуту е опитен управник. Той знае как да преведе в необходимото време всичките си натрупани милиони в чужди банки; пак той решава съдбата на поданиците си чрез бой с петли. С кумирите Ян-Дуту е много груб. Той ги шиба, дави и им реже ръцете и краката. А след това замества виновния бог с местния демон, когото току-що е удостоил с нова титла." - Николай Рьорих. Не ви ли е срам, българи, че ви лъжат по такъв долен, азиатски начин, а вие се съгласявате с лъжците, та даже им захваляте?
  Не мога да подмина свръхзагадъчното съобщение, появило се върху страниците на в-к "Монитор" на 13 юли 2000 г.: Иван Костов щял да иска от Европейския съюз те да ни изработят някакъв Идеал, някаква Идея, с която да бъдат спечелени обезверените и отчаяни българи. Някаква Идея, която да заместела Българския национален Идеал. В противен случай съществувала реална опасност от възникването на силно националистическо движение в страната. Защо Костов не си го каже направо, че му трябва идея, годна да противостои на разработената от мен и моите Учители Идея? И че в противен случай Движението, чиито основи положих може да се превърне в сериозна опасност за тях, претендиращите да ни управляват вечно, или поне докато измрем до крак. Нима още не разбирате, че СДС е партия без идеология? Ако пък трябва все пак да определим някак светогледа и веруюто на седесарите, то ние можем да го определим единствено като криминалдемократическо. Всичко друго е маска. Само че Животът сваля маските и народът проглежда!
  Каква всъщност е ролята на СДС в политическия живот на България?
  "Комунизация - декомунизация;
  национализация - денационализация;
  демократизация - де, де..."
  Комунягите взеха от Запада огромни доларови заеми. После комунизмът падна. А малко по-късно на власт дойдоха демонократите от Съюза на ДС. За да върнат заемите, с които червените бандити си накупиха дворци из разни райски кътчета на планетата, демократите разрешиха на чужденци да приватизират, да изкупят държавата ни. Демократите продадоха нашата държава, за да върнат заемите на комунягите. После и те по комунистически пример взеха нови заеми за нови дворци. /Доста се писа за къщите на сем. Костови, за къщите на сем. Бисерови, за десетките апартаменти на сем. Берберян... Само че кой ли обръща внимание на подобни дреболии?/ Заеми, които ние ще трябва да изплащаме. Ние, оставащите. А те ни убеждават какви огромни успехи са постигнали, като са ни потопили в борчове до шия. Като са предали държавността ни на чужди управници, като са лишили българина сам да каже какво бъдеще желае. Народът ни остана без държава. А ДС оправда своето име "Ударен юмрук на партията". Да ни е честита новата демокрация! Всъщност не е нужна кой знае каква проницателност, за да се досети човек каква е политическата ситуация в България. Достатъчно е да съпостави как служителите на ДС и функционерите на СДС не само говорят едни и същи неща, но и ги казват по един и същ начин. За непдредубедения наблюдател е предостатъчно да види как ченгета и седесарковци се отнасят с еднаква, повтаряща се в детайли нетърпимост към ветераните на противоболшевишката съпротива.
  Всъщност нищо ново под слънцето. Още Захари Стоянов пише: "Може ли човек да не се вълнува, когато единствената сестра на Стефан Караджа подава ръка за позорна проситба? Когато старият баща на Ангел Кънчев умря на пътя и се погреба без свещеник, а двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се голи и боси?... Луди глави са били ония, които са пущали куршума в мозъка си за щастието на другите. Какво заблуждение. Нека ги подритват днес по улиците, за да им дойде ума в главата." Не е ли съвсем същото и днес?
  Ще кажете, че се занимавам с компромати. Компромати ли? Такава дума в българския език не съществува. Има неудобни истини. Но тъкмо защото си затворихме очите пред неудобните истини, сега ни се налага да живеем толкова неудобен живот. Нека се научим да задаваме въпроси и да изискваме отговори. Нека като начало започнем поне с това!
  Какво спечелих аз, че те взеха властта? Казват ми: "Сега не е като преди, сега можеш да псуваш и няма да те арестуват!" Да, може и така да е. Само че аз искам не да псувам, а да говоря разумно. Обаче тогава те, които разрешават псувните, се показват твърде нетърпими към разумните слова. Наистина ли аз спечелих, че те взеха властта? И дали за мен е разумно да подкрепям нещо, което поне досега ми донесе единствено страдания и загуби?
  А, да Европа, Европейският съюз, НАТО... За коя Европа става дума?
  "Ние, европейците знаем кои сме и откъде сме дошли. Не е необходимо да се принизяваме до равнището на най-ниската база за сравнение в днешния свят, само за да задаволим червените и либералите в тяхното фалшиво пледиране за равенство. Ние приемаме, че сме постигнали велики неща в историята. Всички останали в света са свободни да докажат своето равнение с нас, а не обратното." - Гретъри Лодър - Фрост
  Не приемаме ли ние за европейска воля временното надмощие на юдеолибералните и юдеосоциалистически тенденции в политическия живот на Стария континент? Не извършваме ли под американски натиск всъщност едно истинско предателство спрямо народите на Европа като се съгласихме да изпълняваме ролята на мост за разни неканени пришълци, нахлуващи от Азия и Африка? Чехите издигат стени срещу циганите. Германците громят общежития на гастарбайтери. В Австрия национализмът избуява. Във Франция Националният фронт на Жан - Мари льо Пен печели все повече симпатии. Италианското социално движение и Северната лига са сериозен фактор в политическия живот на Италия. Колкото до англичаните - те едва ли са забравили вълненията на чернокожи емигранти през септември - октомври 1985 година, когато пламъци обхванаха не един и два британски градове. Обединеното кралство тепърва ще ни поднася изненади. И може би затова е Шенген, затова е ясно изразеното нежелание на останалите европейци да приемат сред тях? Но да се върнем на наша земя.
  Бе извършено и все още се извършва едно друго престъпление, останало встрани от общественото внимание. През време на 45 годишната "пролетарска диктатура" българската противоболшевишка съпротива не е била прекратявана. Нито за миг! Българските затвори никога не са оставали без политически затворници. Но след "промяната" през 1989 година тези хора с малки изключения бяха изхвърлени зад борда не само на политиката, но и на живота. Нещо повече - големите "антикомунисти", евродемоничните проамерикански либерал-християн-консерватори дадоха оцелялите от затвори и лагери мъченици за храна на кучетата. Казано с други думи, оставиха ги в ръцете на старите садисти от Държавна сигурност за доразправа. Не вярвате ли? През 1999 г. следователят Михаил Генов от Специализираната следствена служба се опита да ми вмени като вина фактът, че през 1978 г. съм съден политически, за антикомунизъм. Споделих случая с мои съзатворници - Ганчо Савов, проф. Лазар Цветков и други. Те не можаха да се сетят за нито един от нашите, който днес да живее добре. Според старите ми приятели, в СДС умишлено не допускали наши хора между тях. По тяхно, на съзатворни

  004
• 2 гласа оценка 0

  STEFAN d-r DIMITER TCHOLAKOV 12-02-02 11:37ч

  ИКОНАТА ЕЛЕНА И ИВАН КОСТОВИ !
  .....................
  По Българското Пипи от Астрид Лингрен
  ...................
  http://users5.50megs.com/pippi/colonial-costoff.htm
  ......................
  Мини Мини-стершата мръсница
  Със сянката и , Мини-стър младенеца ……/ кур му във още гъзеца/
  Пипи направил на икона
  Боже Дева с младенеца и /кур му във гъзеца/ !!!
  .........................
  Пипи , Божества създава пред света
  За да се порадват хората на тях
  И заедно със другите държавни хора
  Ще ги цаливаме като Боже-ствени икони !!!
  ...........................
  Икони трябва да твориме пред света
  За успехите на Българска страна
  Предлагам , Всинца от Даржавният съвет
  Да се нарисуват въ Народен храм свещен !!!
  .........................
  На колене ще да им стойм пред тях
  Ще ги цаливаме на Божио иконо-стас
  Всинца продажници предатели големи
  В едно със дяволите Юдо-искариотски облажени !!!
  ........................
  За Новият Божествен храм “народен”
  Нужни са ни нови светила вековно сътворени
  Божествено въздигайте ги братя и хвалете
  Убииците на Българска държава , Заклеймете !!!
  ............................
  Хвалител Басно-писец Стоенчов Михайловски-Еленски !
  ........................
  Стефан д-р Димитър Чолаков
  .........................
  http://www.cholakov.com/
  ........................
  14 ноември 2000
  В чест на Рожденият ден на Астрид Лингрен
  Създателката на Пипи Дългото Чорапче !
  Швеция
  
  ============================================
  Емисия: Вторник, 14 Ноември 2000
  
  КОМЕНТАР НА СТАТИЯ
  
  "МОНИТОР"...................
  
  ТАНГРА ДАМЯНОВ
  EMAIL: tangradamianov@hotmail.com
  Wed Nov 15 04:07:01 2000
  Буенос Айрес
  "МОНИТОР"...................
  ОТРЕЖЕТЕ ВСИЧКИ ВУЛГАРНИ КОПЕЛЕТА НА ВАШАТА СТРАНИЦА.......
  В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, НИЕ, НОРМАЛНИТЕ ЩЕ СТАНЕМЕ ТАКИВА!
  
  -ЕДНА БЪЛГАРКА........
  - МАНГО МАНГАСАРСКИ ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ ПЕЛИКАН........
  ВСЕ ГОВЕДА И ВСЕ ПРОДАЖНИЦИ НЕ НА ВАС, А НА БЪЛГАРИЯ........
  ТРЯБВА ЛИ ДА СТРАДАМЕ НИЕ КОИТО СМЕ В ЧУЖБИНА.......?
  АКО ЛИ НЕ...........ПУСНЕТЕ "ЧОЛАКА" - ТОЙ ЩЕ ГИ ОПРАВИ ВСИЧКИТЕ, И ТО С УДОВОЛСТВИЕ.........ВСЕ ПАК СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ.........
  

  003
• 1 гласа оценка -1

  П.Киров 12-02-02 09:52ч

  Сетила се Мара да се побара! Кога се разбра, че има такъв човек - пак и доста бели направи СЕМ от Новото време! Още един голям срам за НДСВ и всички глупости от Новото ,управление - СРАМ! СРАМ! СРАМ! Време още е да има Нацонално движение - Обратно в Мадрид и Лондон!!!

  002
• 3 гласа оценка -1

  Гюро Михайлов 12-02-02 09:26ч

  В друг вестник прочетох, че е бил
  нещатен сътрудник на Първо главно -
  сиреч разузнаването. Е, и защо са тези
  глупости? България ще бъде ли
  и в бъдеще държава или приключваме?
  Щом ще се още подиграваме и унижаваме
  всички,които са работили за държавата су
  като "врагове" - по-бързо да се закриваме.
  И без друго циганите напират за държава.
  

  001