novinar.bg

Христомир Иванов е собственик на частна фирма, която продава уреди за мълниезащита. Той и неговият екип създават проекти и изграждат цялата система, която пази дадена сграда от прякото попадение на гръмотевиците. Освен това той е един от авторите на проект за наредба за защита от мълнии.

- Г-н Иванов, какво е положението на сградите у нас по отношение на защитата от мълнии? Преди време вие обяснихте, че около 80% от тях нямат надеждна система за предпазване от явлението.

- Трагично е. В около 95% от панелните блокове няма система за мълниезащита. По време на ремонти например тя просто се премахва, а после никой не я възстановява. При смяна на хидроизолация на плосък покрив на блок, майсторите намират кабели, режат ги, изхвърлят ги, слагат новата изолация и това е. Вие нямате защита, но и няма кой да ви провери. Междувременно около 80% от новите сгради са с неправилно изградени или неефективни системи. Това може да се избегне, ако инвеститорът плаща допълнително на проектанта на защитата да наблюдава изпълнението. Но това е по желание, хората, които строят, не искат да дават още пари и така се стига до това състояние. Другият начин да се провери дали имате подобна система, е, когато дойде комисията, която трябва да даде акт №16 на сградата и да я пусне в експлоатация.

Тя обаче изисква само един протокол от специална лицензирана лаборатория, в който е записано какви са параметрите на заземителя, който отвежда мълниите в земята. Но нагоре до покрива може да нямате нищо. И пак се стига до същия проблем, а според държавата сградата е изрядна. Преди време направихме обследване в около 600 общински сгради в столицата. Там положението наистина беше трагично. Но поне вече започна да се прави нещо за училищата например. Вече около 30% от учебните заведения имат нова система за мълниезащита. А всичко е въпрос на правила. У нас те са от 1972 година. Тогава те са правени на основата на съветските стандарти. За времето си те са били добри, но тогава хората са гледали лампов телевизор и са слушали лампово радио. За тях мълниите не са проблем. Но с новите технологии подобно явление е много опасно. Представете си какво е влиянието върху компютър или плазмен телевизор. Оттогава са правени само козметични промени и сега е разрешено да се използват модерни средства.

- Застрахователите имат ли изисквания за мълниезащита, когато подписват полица? Изискват ли нещо от клиентите си?

- Ако отидете да застраховате дома си срещу мълнии, никой няма да провери дали имате система за мълниезащита. Но същевременно, ако отидете да си направите например едно автокаско, ще ви поставят условия да имате аларма например и тогава ще подпишат договор с вас, ще изискват и други нещо. Но не и в този случай. Единственият начин е на основата на търговския закон да се направят препоръки. Така, ако нещо се случи, те не носят отговорност, защото вие не сте ги изпълнили. Много пъти сме искали да работим съвместно с Асоциацията на застрахователите, искахме да направим обучение и да им обясним проблематиката, но вече четири години нищо не става. В Германия именно застрахователите инициират промени в законите и така нататък.

- Но как е уреден въпросът в Европейския съюз?

- Всичко е въпрос на самоконтрол. Там никой няма да ви застрахова без мълниезащита, а знаете, че хората в ЕС си правят полици масово. За да бъде задължително у нас обаче, е достатъчно да се напише едно изречение в наредбата за защита от подобни явления - че мълниезащитата в България се извършва съобразно стандарт № БДС EN 62305, глава І, ІІ и ІІІ. По този начин е свързан с нормативен документ и ще стане задължителен. В момента всичко е препоръчително.

- А кой може да ни санкционира, че нямаме подобна защита?

- Това е най-интересното, че никъде не е записан подобен орган. Проблемът не е решен дори в Европа, но там има самоконтрол. У нас обаче проверките за мълниезащита трябва да се дадат на определен орган. Аз и колегите сме единодушни, че трябва да се направи един съвет, в който да има представители от телефон 112, органът, който ще отговаря за бедствията и авариите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, браншовите организации на фирмите за защита и застрахователите. Тогава да се вземе решение на ниво експерти кой ще отговаря за защитата. Има и друг вариант – сега много се говори за енергийната ефективност на сградите и категоризацията им по този параграф. Може да се направи така, че просто органът, който прави проверки за изолацията, да проверява и мълниезащитата на сградата. И дори на основата на това да получаваш по-ниска категоризация.

- Но колко мълнии падат у нас и дали е наложително да имаме подобна система?

- Мълнията е много опасно явление. Енергията й в момента на падане е равна на енергията, която биха произвели 20 атомни електроцентрали в един и същи момент. А у нас падат много мълнии, ние сме в район с голяма кинетична активност. В Гърция почти няма подобно явление. Последната карта на тази активност, правена у нас е от 1972 година. И коментираме с колегите, че броят на мълниите на квадратен метър у нас е нараснал почти два пъти през последните години. Ако сега се направи карта, това ще стане ясно, а и сега можем да я направим много по-прецизно от преди.

- Повечето инциденти обаче не стават ли в дворовете на училищата, по стадионите?

- Наистина, когато се прави един проект за защита на сградата, той е за постройката. Пази се от пожар и от разрушение, но не и външните части. Представете си какво ще се случи, ако падне мълния в двора на училище? Затова вече има и модерни средства, които предпазват именно открити площи - голф игрище или стадион. Можете да защитите и двора на къщата си по този начин. Дори може да се обезопаси и плажната ивица. Това се прави със специални мълниеприемници с изпреварващо действие. Те представляват топка, която има много по-голяма защитна зона от пръчката, така познатата мачта.

- Не е ли прекалено скъпо да си направим подобна защита и няма ли шарлатани, които се опитват да спечелят лесни пари?

- Пълната сума за една завършена система е около 4000 лв. – с материалите и изграждането от специалистите. Мълниеприемниците с изпреварващо действие са около 3000 лв. единият. По нашата статистика има три или четири лицензирани фирми за подобна защита, които изграждат не повече от 7-8% от инсталациите у нас. Това означава, че останалите 90% от системите се правят от хора, които правят каквото си искат. Не само че слагат едно желязо, което да е закрепено на дървената конструкция, но и пускат един кабел под покрива. Вместо двете части да са свързани с клема или заварка, те ги връзват с тел и това е. Освен това фактът, че мачтата е закрепена на дървения материал, е причина за много пожари.

В момента на падането на мълнията, тя се нагрява до червено, което предизвиква подобни инциденти. Те са ви взели 500 или дори 3000 лв., а са купили желязото за 60-70 лв. и това е. Но поне когато става дума за работа с чужди инвеститори, те знаят колко трябва да им струва защитата и се обръщат към лицензирани фирми. Но на пазара има и много фалшиви средства за защита. Ако вземем един мълниеприемник с изпреварващо действие, който представлява една топка. Когато го купувате, не можете да го отворите и да проверите дали вътре наистина има система, която да ви гарантира безопасността. Заради това се появиха много китайски, гръцки, индийски и турски средства, които на практика не правят нищо. Можете да разберете, че не правят нищо, едва когато към тях тръгне мълния. За съжаление има много пострадали от шарлатаните, но няма осъдени. Вносителите на фалшивите продукти също не се разследват, защото ние трябва да спазваме правилото на свободно движение на стоки и капитали.

- Но по какви документи ?

- Камарата на инженерите и съответно ние като специалисти трябваше да направим подобна наредба. Ние оставихме старите неща и добавихме нови. По този начин всеки проектант можеше да си избира по коя част да работи. Междувременно пък и пожарникарите са правили наредба, която дори е съгласувана с Европейския съюз. Докато я съгласувахме, минахме и през Министерството на бедствията и авариите и се оказа, че и там правят нормативен документ. А всички тези наредби минават през Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

- Едно от най-опасните места по време на мълнии обаче са и най-опасните за пожари – бензиностанциите. След като никой не е задължен да прави подобна защита, те дали имат?

- Те имат. Всички са с изградена и работеща мълниезащита. Но при някои няма система за вторично въздействие, т.е. за електоуредите вътре в посторйките.