novinar.bg

Уикенд през октомври. Скриваш се от шума на града в уютен планински хотел. В лоби бара се натъкваш на ризници, шлемове и масирана вълна от „рицари”, които се надпиват. Изненадан си от откритието, че надпиването е строго организирано под името „рицарски турнир” от ръкомахащи персони в сигналножълти тениски с надписа „треньор”.

За да поддържат духа на екипа си свеж или за да се опознаят различните клонове на една и съща фирма, компаниите инвестират в организационното развитие на човешките си ресурси посредством корпоративно обучение. Тренингите обикновено са насочени към постигането на съвкупност от цели: по-голямо доверие между членовете на екипа в работна среда, предотвратяване на междуличностни конфликти, ангажираност на служителите към проблемите на фирмата, откриване на потенциалите в екипа, стимулиране на творческо мислене „извън рамките”.

Той е предпочитана социална практика на компаниите, защото служителите са изкоренени от работното им ежедневие и ситуирани в среда, различна както органически (представляваща игри и спортове, в които се демонстрират неподозирани умения), така и географски (любими места за провеждане са планински селца или морски курорти).

Тимбилдингът е подходящото време за пропукване на бариерите пред откритата комуникация между служителите, като се насърчи даването и получаването на обратна връзка помежду им. Обратната връзка дава възможност да се обсъждат добри практики и служебни въпроси, ефективно решение на които не е намерено в офиса.

Цените за фирмените обучения са строго индивидуални и ориентирани към конкретната фирма. Укрепването на екипния дух благодарение на психолози, ейчари и андрагози зависи от броя на дните, за които се провежда тренингът, както и от големината на групата.

Група до 30 човека заплаща в повечето случаи около 2000 лв. на ден, докато офертите за по-големите групи може да стигнат до 4000-5000 лв. в зависимост от включените в сценария дейности. Предложенията се радват на разнообразие (например 15-минутна музикална терапия с барабани за 800 лв. или морски бой с водни бомбички между пиратски кораби срещу 54 лв. на участник).

Фирмите, поръчващи тимбилдинга, заделят средства най-вече през месеците май-юни или октомври-ноември. Климатичните условия никога не могат да се предвидят изцяло, и макар предпочитани в началото на юни, тренингите на открито, познати като аутдор, често потъват в дъжд, кал и мокра трева.

При закрити врати пространството е лишено от природните декори и се очаква програмата да е далеч по-наситена. Подходяща драматургия за сплотяване на колектива е намирането на общ „враг”, който може да е нищо неподозиращ член от екипа. Негова задача е да краде телефоните, коланите, едната обувка или чашата с алкохол от колегите си, без да подозира, че го филмират с видеокамера. В края на краищата груповата „тайна” се разсекретява, всички се смеят и гледат видеозаписите с непристойните действия на зевзека.

Едни от най-популярните симулативни игри са т.нар. „сити геймс”. На обучаемите се възлага задача да произведат нещо и да го продадат, като сами организират времето и ресурсите си. Например решават да продават готвени от самите тях картофи. За начало най-бъбривият член на екипа преговаря с готвачите в хотела, за да използват кухненското оборудване.

От обучаемите се очаква сами да поръчат необходимото количество картофи, както намерят за добре. В подобна ситуация най-ярко лъсват организационните умения на хората. С осигурената продукция започват интерпретациите на трудоваците: печени картофи на фурна, пържени картофи с коричка, картофки в палмово масло стил „бързо хранене”, варени картофи с лук, жарени цели картофи с руска салата вътре... докъдето стигне фантазията.

Тепърва предстои търговската симулация за обучаемите - да продадат произведеното от тях в реална обстановка, обикновено в центъра на селцето или курорта, където са настанени. Не на шега правят и пари. От симулациите и последващия ги анализ излизат наяве прикрити качества на характера – мързел, отчаяние, лидерство, способност за справяне с малките задачи като част от по-голямата задача или чувство за хумор в стресови моменти.

Добър показател за сплотеност на екипа е упражнението на открито „бягство от киселинното море”, с което се проверява как групата взема решения, доколко те са далновидни и дали се съобразяват с времето. Ролите, в които се обличат членовете на екипа, провокират междуличностните отношения и адресират конфликтите на работното място. Хората от един и същи офис попадат на два отделни острова, разделени от киселинно море.

Те трябва да преминат в безопасната зона, като ресурсите им са няколко парчета килим. Креативността струи, когато от килимчетата се правят калцуни, с които представители на силния пол прекрояват „киселинното море” по посока безопасната зона и назад към островите с оцеляващи, възкачили върху раменете си по-фини свои колеги. В повечето случаи двете групи рядко се досещат, че са от един отбор, изправен пред обща цел.

Понякога те се превръщат в конкуренти, водени от амбицията да се наложат, изразходвайки ценно време и енергия на вятъра без взаимна подкрепа. Упражнението е метафора на работната действителност, където често се среща липсата на единство и взаимнозаменяемост, когато пътят към оцеляването и успеха е общ.

Най-предпочитаната форма на тимбилдинга като забавление е вкарването на групата във филм. На участниците се задава сюжет, състоящ се от отделни епизоди с взаимносвързана логика. Епизодите са последователни задачи със собствен награден фонд. При разиграването на рицарската легенда например се подготвят костюми, декори, химн, саморъчно се рисуват знамена, преминава се през омагьосани паяжини на горски феи и през „горящи” обръчи на зли тролове.

След всяко успешно "сражение" се раздават бокали с вино или сувенири на заслужилите "рицари". Тази форма е привлекателна, тъй като симулира състезателност и се осъществява на фона на естествени природни забележителности или исторически места, които допълнително въвличат участниците във фабулата. Рицарите имат обща цел - да открият заедно скрито съкровище, преминавайки през редица изпитания.

Съкровището може да бъде открито единствено със съвместните усилия на всички рицари, т.е. при общо чувство за екипна принадлежност. Разновидност на рицарската легенда е „Индиана Джоунс” във всичките му авантюри от изчезналия кивот до кристалния череп, особено ако фирмата е поръчала екстремен тимбилдинг със специални инструктори.

В асортимента на екстремните активности се включва приключенска игра, спускане по тролей, катерене по стръмен склон, колоездене, бънджи-скокове. Екстремните тимбилдинги задължават фирмата да наеме професионален инструктор и да спазва „СТОП”-правилото.

При изричането на „СТОП”, цялата група замръзва, за да се предотварят евентуални нещастни случаи.
Особена популярност в последно време придоби социалният тимбилдинг, предпочитан от онези компании, които са добре разпознаваеми в публичното пространство.

Формите на екипно обучение със социална насоченост са важно перо от фирмения бюджет, особено поради изискването на ЕС за социално ангажиран и екологично отговорен имидж на бизнес сектора у нас. Социалните форми на тимбилдинг включват засаждане на дръвчета в парка, изработване на саморъчни картички за Коледа заедно с деца от социална институция. Понякога бизнес служителите извършват и ремонтни дейности на площадки за игра.

Ако фирмените мениджъри желаят да се постигне по-висок мотивационен ефект върху подчинените им посредством забава, тогава любимата форма на сплотяване на екипа си остава „с колегите и колежките в басейна”. Вариантите са два: забранени игри в басейна, следвани от надпиване, докато траят забранените игри. Особено ако басейнът е с топла минерална вода, а над „обучаемите” вали чист балкански снежец. Няма нужда от треньори и в този случай „СТОП”- правилото не важи.