novinar.bg

Преди две седмици депутатите в парламента на Босна и Херцеговина не успяха да се разберат и да приемат закона, който щеше да позволи провеждането на преброяването на населението на федерацията догодина. Законът бе блокиран от босненските и хърватските депутати, които настояват при преброяването да не се задава въпросът за етническа и религиозна принадлежност, както искат сърбите. Босненците и хърватите излязоха с аргумента, че извършването на преброяване на населението по сръбските критерии ще легализира етническото прочистване по време на войната през 1992-1995 г., а освен това мнозина от напусналите Босна хървати и мюсюлмани не са се завърнали в родината след края на конфликта.

Понастоящем властта в Босна и Херцеговина се поделя между етническите групи, като се основава на броя на гражданите от последното преброяване. То се състоя през 1991 г., няколко месеца преди избухването на войната, която взе близо 100 000 жертви и принуди 2,2 млн. души да напуснат домовете си. Според резултатите от това преброяване босненците представляват 43 на сто от населението, сърбите - 31 процента, а хърватите – 17 процента.

Седмица след провала на закона за преброяването в босненския парламент премиерът на Република Сръбска, която е една от съставните части на Босна, даде да се разбере, че има намерение да извърши преброяване на населението в републиката. „Правителството на Република Сръбска е изготвило проектозакон. Парламентът ще го гласува и ще преброим населението през април 2011 г.”, каза пред журналисти Милорад Додик. Той добави, че няма съществени пречки пред преброяването. „Република Сръбска ще приеме свой собствен закон, а Хърватско-мюсюлманската федерация да прави каквото ще”, каза пък пред журналисти правителственият говорител Игор Радожичич.

Евросъюзът изрази загриженост от невъзможността да се извърши преброяване в цялата страна. ЕК призова политическите лидери на федерацията да намерят компромис, който да доведе до приемането на закона. „Ако през 2011 г. населението не бъде преброено, това ще се отрази лошо на Босна и Херцеговина от гледна точка на европейската й перспектива”, каза еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Той добави, че ще се затрудни и решаването на социално-икономическите проблеми поради липсата на актуални статистически данни.

„Преброяване, извършено само в Република Сръбска, няма да удовлетвори ЕС, тъй като има нужда от преброяване, което покрива цялата страна”, подчерта Димитрис Куркулас, който е ръководител на делегацията на ЕК в Сараево. Според него, ако преброяването не бъде извършено, това ще създаде проблеми на Босна при преговорите за присъединяване, както и трудности за увеличаване на европейската финансова помощ.

ЕК уточни, че въпросите за етническа и религиозна принадлежност не са задължителни. Всъщност през 2011 г. ще се извърши преброяване на населението в целия Европейски съюз и Западните Балкани, както и в европейски страни, които не членуват в съюза. Така че Босна рискува да не бъде част от това мащабно международно събитие. В комюнике на еврокомисаря по разширяването Оли Рен се посочва, че преброяването на населението през 2011 г. е решаващо за икономическото и социалното планиране, както и за развитието на всяка една държава, а и на Европа като цяло. В документа се подчертава, че при преброяването ще се прилагат едни и същи международно признати критерии, а за да се избегне дублиране, под внимание ще се взема постоянното пребиваване в дадена държава, ако то е над година.

Специалисти твърдят, че в Босна демографията е висша политика. При преброяването през 1991 г. , когато страната все още бе в състава на Югославия, населението бе 4,3 млн., а сега се предполага, че е около 3,8 млн. Босненците се опасяват, че след преброяването сърбите могат да се окажат повече, което ще промени сегашното статукво.

Преброяване на населението предстои и в Косово, където също западни мироподдържащи сили наблюдават крехкия мир след конфликтите заради територия и малцинства. Косово планира да извърши преброяването в средата на 2011 г., като то ще бъде първото след 1981 г., когато независимата днес държава бе още част от Югославия. Около 90 на сто от населението на Косово са етнически албанци и мюсюлмани в район, който сърбите смятат за люлка на своето източноправославно християнство.

В съседната на Косово Албания също има притеснения, че могат да възникнат проблеми при преброяването на населението догодина, което ще бъде първото от 1930 г. Има опасения, че преброяването изкуствено ще завиши числеността на етническите гърци в Албания, чието население е общо 3,2 милиона души. Броят на етническите гърци в Албания, които според Тирана са 56-60 хиляди, а според Атина - 400 хиляди, е ставал причина за спорове в миналото между двете вече съюзнички в НАТО.

Историци и политици от опозицията са на мнение, че някои албанци, които получават пенсии от Гърция, ще бъдат притиснати да се обявят за гърци. Но правителството в Тирана казва, че не очаква преброяването да стане причина за нестабилност, защото Албания вече е член на НАТО и кандидат за членство в ЕС.