Къде съм > Начало > Коментари > Мнения
Размер на шрифта: -а а +a

Изпълнителки на руски танци се приготвят за изпълнението си минути преди да се качат на сцената. Снимки Люлин Стаменов

Най-предлаганият "деликатес" за празника беше кебапчето. Над 20 скари с мръвки привличаха гостите на събора.

Две изпълнителки на народни танци си отдъхват след изпълнението си.

Българка и рускиня танцуват под ритъма на руска народна песен.

Възрастен мъж, облечен в червена фланелка с надпис "СССР" се откроява от тълпата на събора Фото: Люлин Стаменов

01/05

Дружба от векове за векове

17:31 14-09-2008 Тереза Тренева 5169 | 3 | 645 Коментирай

Къде свършва любовта към Русия и започва любовта към кебапчетата

Трудно е да бъдат преброени русофилите в България. Според организаторите на тазгодишния Пети национален събор на приятелите на Русия край язовир "Копринка" в Казанлък те са над 6000. По скромната преценка на екипа ни са не повече от 2000. Онова, което обединява тези хора, дошли на бившия язовир "Георги Димитров", е споменът за нерушимата българо-съветска дружба. Обединява ги и носталгията по някогашните празници, когато хората бяха равни, а българите и руснаците имаха особени отношения - бяха братушки. Едва ли по-младото поколение знае какво е Коми, но хилядите дошли на "Копринка" се просълзяват при споменаването на това име. В някогашната Коми АССР десетки българи, освен че печелеха руски рубли, се срещнаха и с любовта на живота си. На събора край "Копринка" Земфира от Русия разказва как видяла най-красивия мъж на света - Митко от Ивайловград, в Сиктивкар - столицата на Коми. После дошла заедно с него в България. Земфира с носталгия си спомня времето, когато българите гледали с "по-голямо уважение на руските жени". "Днес не е така", тъгува жената, която от 20 години живее в страната ни и вече рядко ходи в Коми.
Тази година организаторите на русофилския празник отбелязват 40-годишнината от откриването на българските обекти в Коми, където са изградени големи дърводобивни предприятия. Специален гост бе новият посланик на Русия в България Юрий Исаков, който държа подобаваща реч за българо-руското приятелство и предизвика бурни овации сред публиката. "Връзката между България и Русия е здрава и се предава от поколение на поколение", каза в словото си пред присъстващите посланик Исаков. Той изрази задоволство, че
чувствата между двете страни се предават от поколение на поколение, и допълни, че е особено радостен, като вижда толкова малки деца на събора. Исаков сподели, че за четири седмици се е влюбил в България. Думите му се посрещнаха възторжено. Организаторите на събитието - представителите на Националното движение русофили, благодариха на Държавна агенция за горите, на община Казанлък и на президента Първанов, под чийто патронаж се провежда съборът. Хората едва изчакаха да свърши официалната част и да започне музикалната програма. Руски песни, възторжени поети рецитатори, деца, облечени в традиционни руски носии - цялата поляна бе пъстра изява на любовта към бившия по-голям брат. И както му е редът, сред публиката имаше и пропагандатори с плакати ” Долу Буш” и „Русия над всичко”.
Над "Копринка" се носи мирис на скара. От сергиите търговците се провикват: „Ааайде на кебапчетата, моооля”, приканват новодошлите да вкусят от това достижение на кулинарията. "И кебапчетата вече не са като едно време - вече струват по лев, а вкуса им никакъв го няма", оплаква се възрастна жена. Дори се просълзява - трудно е да определим дали от умиление или от димния пушек над скарите. Край импровизираните трапези още в 11,00 часа се търкалят празни бутилки от бира и, разбира се, от водка. Възрастни дами обикалят сред празнуващите и предлагат български и руски трикольори и разни други дрънкулки, напомнящи за дружбата - и те струват левче като кебапчетата. Някои продават ухаещи на нафталин шапки и фланелки с надпис „СССР” с изобразени под него сърп и чук. Идиличната картина се допълва от деца, които изпълняват руски танци, или жени, изпълняващи руски народни песни. Вицеадмирал Кир Лемзенко, председател на Съюза на приятелите на
България в Русия, изпълнява стихотворение за "великия руски войник", написано от самия него. После всички заедно пеят песента за Альоша... И си тръгват малко по-щастливи към родните места.
рейтинг - 3 (19) Гласували много слаба слаба добра много добра страхотна изпрати принтирай
Предишна Следваща

Изпрати коментарКоментари (645)