novinar.bg

След Аскеерите за режисура и най-добро представление, ето че птичето на успеха отново каца на рамото на Деси Шпатова със спектакъла „Гълъбът” по Патрик Зюскинд, който имаше премиера в камерната зала на Народния театър. С автор като енигматичния германец, създал световноизвестния роман „Парфюмът”, и с актьори като Владимир Пенев и Снежина Петрова Шпатова сякаш играе на сигурно, но подобно предположение е напълно измамно. Към опасната голгота да пренесе сложно белетристично произведение на сцена режисьорката е прибавила и допълнително предизвикателство: текстът, който по логика би трябвало да се материализира в моноспектакъл, в нейния прочит е дует на равностойни партньори, макар единият да не произнася нито реплика.

Докато Владо Пенев разказва историята на „малкия човек” Джонатан Ноел – охранител в банка, потънал в двайсетгодишно безвремие на сивота и самота, около него като че ли се разгръща паралелна реалност. Докато фобиите на отшелника Ноел, отприщени от злощастно попадналия в коридора пред неговото таванче гълъб, се изливат в слово (няма как да не си спомним фразата на Сартр „Адът – това са другите”), Снежина Петрова се развихря безмълвно, както сигурно само тя умее. Нейната героиня бели ябълки, пие вино, обръща палачинки във въздуха, лакира ноктите си, слага си ангелски крилца, пуска смешни фойерверки и какво ли още не, отронвайки от време на време по някое междуметие.

Вероятно в паралелната действителност двамата с мъжа са семейство и той просто споделя преживелиците си след работа. А тя му готви, храни го, опитва се да привлече вниманието му – хрисима или агресивна. Както при повечето двойки – той владее думите, а тя действието. И пак като в живота – те понякога се разминават сякаш без да се докоснат, но въпреки това са си нужни.

„Разбрах, че не мога без хора” е ключовото откровение в спектакъла, в което двете реалности се срещат. Онази на обсебения чудак и другата, на нормалното всекидневие. Което, макар понякога да е „ад” заради неизбежната компания, е за предпочитане пред нищото.

Иначе по съдържанието на „Гълъбът” можем да гадаем що за птица е Патрик Зюскинд. Ексцентрикът не дава интервюта, не се показва пред публика, не приема награди, не разрешава да бъде сниман, личният му живот е пълна мистерия. Обещал е да разкрие повече за себе си, когато стане на 70 – дотогава остават има-няма десетина години.