novinar.bg

Сбор от няколко ловни дружинки като тези в Септември, Варвара, Ветрен, Бошуля, Симеоновец, Белово, Калугерово и още няколко представляват "Ловно дружество Марица 1999". В региона се практикува полупланински и полски лов. В Септември дружинката е разположена в ловно полски район. Имаме яребици, заек, пъдпъдък, гургулици, сиви гълъби и някои прелетни птици, разказва Ангел Попов, който е не само служител в общинската управа, но и ловец.

В дружинките в Горно Вършило, Белово, Варвара, Ветрен дол имат едър лов - сърни, сръндаци, диви прасета и евентуално кеклик, разказва още опитният ловец. Дружинката в Септември е от 100 човека. В нея членуват и няколко жени. Ето какво казва Ангел Попов за лова, емоциите и жените в живота.

- Какво сърце трябва да има човек, за да е ловец?

- Ловджиите в никакъв случай не са хора, които само еднопосочно преследват своите цели, грубо казано да убиват. През лошите сезони правим покрити хранилки не само за полския, но и за горския дивеч, като слагаме варива, разни фуражи. Имаме и търсаци, с които, условно казано, броиме зайците, яребиците. По този начин планираме отстрела на животни според това доколко са се разпространили. Слава Богу, нашата дружинка е много витална. Редовно си правим събранията, няма бракониерства, нещастни случаи и други произшествия. Участваме във всички форуми, които организират колегите от Българския ловно-рибарски съюз. Редовно организираме състезания по ловна стрелба. В нашите сбирки участват и колегите от рибарската дружинка. В нашия ареал са разпространени шаран, щука, лин, мряна, кротушка.

- А присъща ли е сантименталността на ловджията?

- Да. Ние сме като активната страна в един природен баланс. Защо? Част от нашите задължения е да отстрелваме вреден дивеч като скитащи кучета, диви котки, чакали, чиято популация напоследък доста се увеличи. И по този начин ние помагаме и на полезния дивеч да реализира своето съществуване. Това е все пак някакъв вид сантимент.

- Това ли е вашият релакс?

- Донякъде.

- Колко време можете да издържите, без да ходите на лов?

- Много, ако се налага. Но по-добре е човек да ходи на лов, защото ние сме част от майката природа и когато отидеш там, ти разбираш връзката между нея и тебе.

- Съвременният човек страда ли от това, че се е откъснал от природата?

- Определено да. Дори и в град като Септември има хора, в които се усеща тази липса на контакт с природата. А когато човек се върне от лов, на него му се люби, пие, яде, спи и както е писал Джек Лондон, се чувства като един истински мъж.

- Какво е предизвикателството на този вид спорт?

- Хайтов е казал, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Един добър ловец е този, който успява да отстреля голямата петорка. Това са екзотични животни - носорог, лъв, тигър, крокодил и бивол. Но в България не можеш да поставиш тези рекорди. Аз имам в архива си диво прасе - мъжко и женско, и други четирикопитни животни, които представляват гордост за мъжкото его.

- В какво се крие магията на тези мъжки вечери след ловуване?

- Това са незабравими вечери. Но по-добре е на тях да не присъстват жени. Защото един воъръжен мъж, особено ако е пийнал, в него нахлуват сантименти и той става опасен за околните.

- Жените имат ли точен мерник?

- Нямам преки наблюдения, но като се има предвид нашите известни спортистки, мисля, че да. Освен това жените са по-амбициозни от нас мъжете и набележат ли жертвата си, я гонят, докато я улучат.