Лошо време пречи на операцията край потъналия ферибот
61 починали от вируса Ебола в Гвинея
Вавринка е първият финалист в Монте Карло
Къде съм ? Начало /

Румен Гашаров: Женската хубост е равна на небесната

0:00, 16 септември 2006 1941 0 коментар

Когато човек тръгне по пътя на демагогията, значи е свършен, казва художникът

Преди два дни известният художник Румен Гашаров откри изложба, посветена на неговата 70-годишнина. Експозицията в Софийската градска художествена галерия представя най-добрите му картини, рисувани през различни творчески периоди.

Румен Гашаров е роден през 1936 г. в Пловдив. Завършва Художествената академия в София през 1962 г. Има множество самостоятелни изложби в страната и чужбина.

- Г-н Гашаров, в картините ви често присъства образът на малкия, обикновения човек, който остава встрани от славата и почестите на историята. С какво ви провокира точно този образ?

- Към малките хора мога спокойно и аз да се причисля. Този тип хора не сме под светлината на прожекторите, но всеки наш ден е изпълнен с много труд. Аз например правя една изложба на 7-8 години, а останалото е много труд и малко вдъхновение, разбира се.

Малкият човек действително ме привлича още от началото на творческия ми път, защото в него има съкровени истини, за разлика от тези, които ни се поднасят от официалното изкуство. Този образ беше една контратеза на лъжливия социалистически патос, който се разрастваше преди години. Трябваше да се намери нещо, което да се противопостави на тази фалшива патетика, на тези манифестации и декларации, че ставаме все по-добре.

- Това имало ли е негативни последици за вас?

- Да, но не бих искал да се изкарвам герой. Много често картини, които съм правил с големи усилия и които съм смятал, че заслужават по-добро място в дадена изложба, са били слагани в дъното на залата. Не са били отхвърляни, но не са получавали подобаващото им внимание, което сега им се оказва.

От друга страна, съм щастлив, защото когато човек показва днес картини, които са правени преди 30-40 години и те са оценявани, това показва, че са издържали най-сериозния изпит - на времето.

- Имало ли е период, в който сте искали да се откажете от изкуството, за да се посветите на нещо по-доходоносно?

- Никога. От малък искам да се занимавам с това. Дори когато разбрах, че откриват Художествената гимназия в София, аз се върнах 1 година назад в обучението си, защото вече бях започнал да уча в друго училище, само за да вляза в тази гимназия. Никога не съм имал никакви колебания и с голямо желание съм се занимавал с рисуване от малък.

- Каква е историята на двата портрета на Генко Генков, които представяте в изложбата?

- И на двата той е с един и същ пуловер, въпреки че съм го рисувал преди 30 години и малко преди да почине тази година.

Генко никога не е държал на материалната страна на нещата. Когато се толерираше официалното изкуство, той ходеше с мокри платна в ръка, за да ги продаде в СБП или СБЖ и да си купи две бутилки вино. Благодарение на тази негова демократичност и митарство в онези времена сега има толкова негови картини в частни колекции, придобити на смешно ниски цени. Неговото пренебрежение към материалното - 30 години го виждам с един и същ пуловер - показва, че е бил в плен на едно стойностно нещо, на голямото изкуство, от което беше обсебен.

Той дразнеше с пиянските си ругатни, обаче аз го познавам от много години и съм чувал негови дълбоки мисли за изкуството, което показва, че нищо не се ражда на гола поляна. Генко бе един много просветен и задълбочено мислещ човек и точно това го направи голям художник.

- Мнозина обвиняват времето на социализма за тежкото положение, в което се намираме, а други обвиняват "героите" на новото време. Вие кого бихте упрекнали?

- Всъщност социализмът не беше много неприятен за хората на културата, защото тогава държавата ги толерираше. Но все пак тя толерираше едно казионно, фалшиво изкуство, а това, което трябваше да бъде истинско и по-близко до чувствителността на обикновените хора, стоеше на задна линия.

- На изложбата видях портрет на Симеон Сакскобургготски с едно доста лукаво изражние на лицето. Политиците по принцип вдъхновяват ли ви за рисуване?

- Оказа се, че по принцип ме възмущават. И единственият ми политически портрет е на Симеон. Едва ли ще нарисувам някой политик с положително отношение. Иначе в изложбата не липсват портрети - например освен на Генко има и портрет на големия поет Ани Илков, който във времето на демокрацията написа много смели статии, освен че пише чудесни стихове.

- В картините си често рисувате марионетки. Това означава ли, че смятате българите за хора, склонни да се оставят винаги някой друг да им дърпа конците?

- Много интересен въпрос, но аз ще ви отговоря в друга посока. Марионетката действително дава възможност за най-различни внушения. Например в картината "Служебен банкет" марионетките са хората, които са се превърнали в едни бездушни труженици - без физиономии, без собствено мнение, които сервилничат пред своите началници. И тогава, и сега такива хора са преобладавщо мнозинство. Те все гледат да се придърпат към някоя по-силна фигура, а най ги е страх да имат собствено мнение.

Аз винаги съм смятал, че във всяка област от живота, но най-вече в изкуството, не е важен толкова майсторлъкът, а личната позиция.

Характерът е основната двищежа сила и ако човек е тръгнал по линия на демагогията, да казва полуистини и да се нагажда, той е свършен. И ако това е възможно в политиката, в изкуството е равностойно на катастрофа.

- В изкуството си често иронизирате безвкусицата в живота. Какво според вас е кич в модерното общество?

- Навремето Иван Славов, с когото сме добри приятели, искаше да влезем в една дискусия за кича, защото той го осмиваше и се бореше с него в едни дебели книги. Аз му казвах, че това нещо е непобедимо. И ето, ако вземете сега чалгата, ще се убедите, че това, което тогава беше едва подадено /защото социализмът държеше строго/, сега се е развихрило и нищо не може да го спре.

Кичът не само че е безсмъртен, но понякога безвкусните неща съдържат елементи, които професионалното изкуство може да вземе и да направи в свои стойностни обекти.

- Нарисувахте картина, посветена на прошката, която папа Йоан Павел II даде на Агджа. Вие самият лесно ли се научихте да прощавате?

- За съжаление не. Аз съм човек с твърде много недостатъци. Но единственото, което съм научил със сигурност, е, че изкуството действително те образова, учи те да бъдеш по-дисциплиниран и по-точен. И най-вече - да търсиш истината, което е много важно.

- Каква трябва да бъде една жена, за да предизвика вниманието на художник като вас?

- Трябва да бъде хубава във всеки един смисъл, но най-вече да излъчва виталност. Почти всички движения на хубавата жена са красиви и носят утвърждаване на най-хубавите неща в живота. Например за картината си "Якето на един рокер" взех за модел Памела Андерсън от една нейна снимка. По принцип в религиозните картини ангелът благославя жената, а в този случай казва: "Благословена е красотата на земното". Т.е. земното и духовното са съпоставени, но не може да се каже, че ангелът е по-висш, напротив - женската хубост е равностойна на небесната.

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Икономика

Продажбите на нови коли с ръст

Свят

Най-хубавата професия в САЩ е математик

България

1 загинал и 25 ранени в катастрофи

Свят

Трус със сила 6,9 в Папуа-Нова Гвинея

Партньори: Slava.bg |  Намери и купи |  Имоти |  Работа |  Автомобили |  bgstuff.net |  Хамали

Последно обновяване 19 април, 2014 17:30 ч.

Development PIMDESIGN